АПЕТИТЪТ ЗА КРАЖБИ И ГРАБЕЖИ НЯМА ДА СПРЕ ДО ОКОНЧАТЕЛНИЯ РАЗГРОМ НА БЪЛГАРИЯ

АПЕТИТЪТ ЗА КРАЖБИ И ГРАБЕЖИ НЯМА ДА СПРЕ ДО ОКОНЧАТЕЛНИЯ
РАЗГРОМ НА БЪЛГАРИЯ

Днес България живее в рамките на един неолиберален модел. На
фона на все повече осъзнавания от българското общество
съществуващ геноцид, създаден и експериментиран от западните
централи по указания на САЩ този модел, продължава
относително безпроблемно си съществуване във времето и става
възможно единствено на основата на най-груба манипулация на
общественото съзнание. И ставаме както очевидци, така и жертви
на тази манипулация. Особено се засилиха възможностите за
манипулация днес, когато ролята на традиционното обкръжение на
близките хора и семейството отслабва, но се засилва
способността чрез различните медийни техники да се въздейства
върху поведението на значителни части от обществото, особено
към младите хора.. Но реалната причина на засилената
манипулация на общественото съзнание не е в технологичните
средства, а има обществен и масов характер. Затова ние сме
свидетели как силните на деня винаги са се стараели да
формират изгодни за тях теории сред управляваните от тях маси.
Оттук и понятието за манипулация на общественото съзнание, под
което се разбира формиране на теория и идеология, значително
деформиращи реалността в полза на определени сили вътре или
вън от дадено общество или обществена група. Така, например,
бъдещето на България не се вижда извън ЕС. „Влизането в
Европа” е обявено за национална цел. Въпреки че ние сме
отдавна дали култура и цивилизация на Европа. И сега сме
длъжни да слушаме брюкселските пъпеши да ни дават
наставления, култура как да живеем и как да мразим Русия. А
може ли България, ако се мисли в дългосрочна перспектива, да
губи и други възможности и алтернативи като, например,
евразийската. Още повече, че там са суровините на света, там
са нашите пазари, там е даже и нашият етнокултурен код и
многовековната ни култура и традиция.
Следващ мит на неолиберализма у нас е този за „края на
прехода”, проповядван в частност от леви /Райчев/и крайно
десни шамани социолози. Казано накратко това, което се крие
зад този мит е максимата „кой крал, крал, връщане назад няма”.
Да бе да !Хайде пък дали е така ?. Щом е човешка ръка
направила то друга може да го оправи. Защото в България става
дума не за „приватизация”, което е още един от митовете на
неолибералите у нас, а за организиран грабеж.
Опитаха се да създадат в българското общество стереотипа на
примирението с гигантския грабеж, който не свърша само с
т.нар. „приватизация”, но включва и отива още по далеч –
банковите фалити и финансовите кризи и дори ограбване на цяла
банка и т.н. Защото само в такава обстановка на примирение на
обществото ще може да се обяви „амнистия“ на капиталите, т.е.
официално легализиране на откраднатото. А веднъж като стане
това апетитът за кражби и грабежи няма да спре до окончателния
разгром на България.
Въобще неолибералните митове, заблуди, лъжи нямат край.
Вместо заключение ще кажем само, че на „неолибералните
ценности“ по неолиберален маниер ние трябва да противопоставим
организирани протести.
„И накрая – живеем във времето на Седмото българско ритуално
самоубийство: незапомнената за цялата ни история демографска
катастрофа, която заплашва изчезването на държавата България
след 20-30 години – наистина безкръвно самоубийство с оглед
цялата ни история!“ / проф. Л. Георгиев/
Възможност за спиране на геноцида са : редица граждански
сдружения виждат чрез „активни протести”, тоест, задачата да
се реши по друг начин. Това означава мобилизиране на
автентичния граждански сектор, за активни действия, водещи до
позитивни решения и ефектен контрол на управляващите.
Философията им е, че хармония в управлението може да се
постигне чрез взаимодействие между трите главни субекта:
правителство, бизнес и граждани. Светът не може да живее вечно
в капитализъм, защото ще се само разруши. Той би приел нови
идеи, чрез които да се обнови и преобрази, да наложи в себе си
социалната справедливост и премахне обществените неправди и
справедливо разпределение на национален продукт. Капитализмът
не е в състояние сам да си предложи подобни обновления.
Социализмът обаче може го направи. Ако се очисти от
неолибералната зараза, която трудно и за дълго време може да
се изкорени. Затова добре организираните Граждански Сдружения
и Обединения са алтернативата да бъде касовия апарат на
държавата и чрез контрол да възстанови социалната справедливост
и държавност.
Изходът – да създадем алтернативни жизнени опции за колективен
живот и отговорност. Да направим така, че ресурсът от сляпо и
глухо обществено недоволство да се трансформира в силно
Гражданско Общество, което ще създаде не просто нова
политическа карта, но и нова социална чувствителност, която да
гарантира и осигурява възстановяване на държавата и социална
справедливост.

Илия Миладинов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *