БОРЦИ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ – ЛЪЧ НА НАДЕЖДА

БОРЦИ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ – ЛЪЧ НА НАДЕЖДА

Годините минаваха, сменяха се правителства и партии, затъвахме все по-дълбоко в блатото на корупцията, беззаконието и криминалния диктат, безнаказаността, разочарованието и наглата показност на материално благоденствие на новия „елит” умъртвяваха постепенно всяка надежда и засилваха чувството на безсилие и безпомощност. И народът се отдаде на зрелища и пиянство. Зрелищата бяха сапунените сериали, чалгата и безконечните шоупрограми. Те и алкохолът осигуряваха, за да ни обхване бягството от уродливата реалност.
А ние умираме като стадо, застигнато от мор. И което е страшно, не се съпротивляваме. И още по-страшното, приехме мисълта за близката гибел на държавата си. Дори без особена тъга. Да не кажем никаква. Понякога само се чуват трагично самотни гласове на болка и мъка от случващото се и бързо се губят в морето от равнодушие и апатия. И така българинът постепено свикваше с мозъчната отрова.
България беше истинска национална държава с истински суверенитет, който не можахме да удържим в резултат на различни исторически, обективни и субективни причини. Днес България е една щастливо самоколонизирала се територия, в която елитът живее успешно и спокойно, а населението трябва да да се надява на Слави Трифонов и да гледа bTV, фатална любов, слугински трепети, много порно – и толкова.
Държавата рухваше в бездна на беззаконие и безхаберие, но виновни нямаше. Как няма човек да се почувства безпомощен и слаб? Как да намери изход? И хората се предадоха. Отказаха да се разбунтуват дори пред ясно очертаващите се заплахи: масова безработица, завладяването на пазара от ГМО-продукти, носещи заплахи за здравето и репродуктивността, и социален геноцид.
Имаме класически, елементарен порочен кръг: чувство за безсилие в масите, което прави системата силна и стабилна. А непоклатимостта на системата поражда чувството на безсилие в масите. Но то много лесно ще се разпадне, ако хората повярват в своя потенциал и възможности. А защо да не повярваме? Ние все пак сме мнозинството. И ако някой е силен, това означава ли непременно, че ние сме слаби? И хората, създали уродливия модел на криминално, геноцидно управление някакви богове ли са? Не, просто те са обикновени мошеници, но с необикновена, патологична алчност, добре проучили мисленето на масите. В действителност триковете им са елементарни.
Нека да се върнем назад във възрожденската ни история! Кога българинът е започнал да се бори? Когато от книжката на Паисий е разбрал, че някога е имал велика държава и е побеждавал ромеи, авари и кръстоносци. Отначало започнал да се бори за църковна независимост, а след това и за политическа. Веднъж почувства ли се човек силен, в него се ражда желанието за борба. Роди ли се това желание, той започва да търси ефективния начин. А който търси, намира..
ИЛИЯ МИЛАДИНОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *