ВЕЛИКАТА ОКТОМВРИЙСКА РЕВОЛЮЦИЯ – ЗНАЧЕНИЕ НА РУСКИЯ СВЯТ И МЕЖДУНАРОДНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ

ВЕЛИКАТА ОКТОМВРИЙСКА РЕВОЛЮЦИЯ –
ЗНАЧЕНИЕ НА РУСКИЯ СВЯТ И МЕЖДУНАРОДНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Днес отбелязваме 100-годишнината от Великата Октомврийска социалистическа революция в условията, когато вече няма СССР. Страната, родена от тази революция, е унищожена. Контрареволюцията взе връх в бившите републики на Съветския съюз, както и в бившите източноевропейски социалистически страни. Световното комунистическо движение, създадено в резултат на победата на Октомврийската революция и което в много страни навремето бе авангардна сила, понастоящем в същите тези страни е в периферията на социалния и политическия живот.

Така наречените „победители“ в бившите социалистически страни и техните „приятели“ на Запад наричат Октомврийската революция най-голямата трагедия в историята на Русия. Нейното международно влияние, което доведе до създаването на световната социалистическа система, се оценява като най-жестокия и ужасен удар, който, видите ли, болшевишка Русия е причинила на тези страни и народи.

Няма съмнение, всичко това изисква от нас, когато говорим на Великата Октомврийска социалистическа революция, да имаме предвид гореспоменатите клевети и обвинения срещу революцията. Почти три десетилетия ние съществуваме в условията на контрареволюция. Вече е възможно да се сравнят социално-икономическите, политическите и другите резултати от контрареволюцията с това, което беше постигнато чрез революцията и социализма. При това е създадена база за сравнение, както от гледна точка на международното положение, така и по отношение не просто на Русия, но на „Руския свят“, т.е. на „Руската цивилизация“.

Значението на Великия Октомври за „Руския свят“

През последните години бяха натрупани тонове от клевети във връзка с Великата Октомврийска социалистическа революция, по-конкретно беше разпространена концепцията за Октомврийската революция като трагична повратна точка в историята на „Руския свят“, в резултат на което страната се „отклонява от „магистралния път на цивилизацията“.

Умишлено се забравя и крие факта, че по трагичен път Руската империя върви още от времето, когато страната изостава в сравнение със западните държави. Трагедия е самото влизане на Руската империя в Първата световна война за да се бори за чужди интереси.

Още по-голяма става трагедията на народа по време на самата война, както на фронта, така и в тила. Февруарската революция многократно засилва тази трагедия. Страната изпада в хаос, започва колапсът на империята. Именно Ленин и болшевиките трябва да разчистват последствията от една страна на това, което монархията и имотните слове вършат десетилетия и даже векове наред. От друга страна те са принудени да превъзмогват крушението на страната, осъществено от дошлите на власт през февруари 1917 година либерални сили.

Болшевиките съумяват да съберат отново рухналата страна в едно цяло. Червеният проект става онази жива вода, която вдъхва нов живот в „Руския свят“, но вече във формата на СССР. В този смисъл може да се твърди, че комунистите през Октомври 1917 спасяват Руската цивилизация от пълен развал и гибел.

За втори път болшевиките, водени от Сталин, спасиха „Руския свят“ във войната срещу нацизма. Но преди това във времето до войната се извършва гигантска дейност – осъществена е скоростна индустриализация. Западните страни, използващи ресурсите на своите колонии, реализират индустриализацията на своите общества за период от десетки години, даже за повече от век. Докато, както отбелязва Йосиф Висарионович Сталин през 1931 година: „Ние трябва да пробягаме това разстояние за десет години. Или ще направим това, или нас ще ни смажат“. Той се оказва прав.

Великата Отечествена война на Съветския съюз е изключително събитие в историята на съществуването и развитието на „Руски свят“, т.е. на голямото евразийско цивилизационно пространство, чието социално-културно ядро са източнославянските народи – великорусите, малорусите и белорусите.

Изключителният характер на Великата Отечествена война на Съветския съюз се крие във факта, че целта на Третия райх не е просто завладяването на страната и унищожаването на социалната ѝ система. В съответствие с плана „Ост“ цел на войната срещу СССР е физическото унищожаване на 70% от руските и другите народи на страната, а останалите 30% да се доведат до нивото на „говорещи животни“, без историческа памет и съзнание Нацистка Германия си поставя като основна цел „Окончателното решение на Руския въпрос“.

В този смисъл Великата отечествена война на Съветския съюз трябва да се нарече най-важната победа в историята на „Руския свят“. С тази победа „Руският свят“ доказа своето право да остане в историята – физически и метафизически … Никой на света не трябва да забравя това.

За трети пореден път руските комунисти спасяват „Руския свят“ чрез създаване на съветското ядрено оръжие, което охлажда някои „горещи глави“ зад океана. Да, няма какво да се крие, че именно създаденото тогава начало в развитието на ядреното оръжие до ден днешен предпазва не само Руската федерация, но и целия свят от пламъка на поредната империалистическа кланица.

Като се има предвид гореизложеното, трябва да се каже, че трагедията не е Великата Октомврийска социалистическа революция, а контрареволюционият преврат, осъществил се в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век. Тази трагедия може да се види навсякъде. Не само в цялото пространство на бившия Съветски съюз и в страните на бившия източноевропейски социализъм, но дори и в такива привидно отдалечени страни като Ирак, Либия, Сирия и така нататък, т.е. по целия свят.

Международните условия по време на раждането на Великата Октомврийска социалистическа революция – какво промени революцията в световен мащаб

Великата Октомврийска социалистическа революция се роди в ужасно време – времето на Първата световна война – война империалистическа, война между хищници за световно господство. От самото начало на своето раждане революцията издигна призив за мир, за прекратяване на световното клане.

В продължение на много десетилетия, родената от революцията на базата на „Руския свят“, нова страна – Съветският съюз – бе представян от буржоазната пропаганда като военно чудовище. Несъмнено революцията струва толкова, колкото може да се защити. Диалектиката на социализма, диалектиката на онези сили, които се борят и работят за триумфа на социалната справедливост, социалното равенство и социалната солидарност, т.е. триумфът на действения социален хуманизъм, е такава, че въоръжението и армията трябва да служат на каузата на световния мир.

По време на цялото си съществуване СССР остана верен на повелята на Октомври, верен на борбата за мир. Най-яркият пример в това отношение е победата над хидрата на фашизма в най-зловещата му форма – тази на германския нацизъм. Тази победа превърна СССР в световна сила, а социализмът в пример за много страни по света. Международната буржоазия никога няма да прости тази победа на Съветската държава. Световната буржоазна пропаганда използва всички сили, за да дискредитира тази славна победа на съветския народ. За тази цел бе измислена концепцията за тоталитаризма, според която комунизмът, социализмът, от една страна, и фашизмът, от друга, са братя-близнаци. Тази „изтънчена“ концепция се превърна в основно средство на неолибералите в борбата срещу Великия Октомври, срещу делото на социализма.

Все пак, ако се опитаме да обобщим накратко основните моменти от международното въздействие на Великата Октомврийска социалистическа революция, трябва да кажем следното:

• За първи път се осъществява като практическо движение вековната мечта на човечеството за създаване на общество на действен социален хуманизъм – общество на солидарност, справедливост и равенство. Да, това практическо движение е в своето начало, съответно налице са колебания, имаше грешки, имаше отклонения, но най-важното е, че се доказа, че тази мечта не е утопия;

• В резултат на победата на Великата Октомврийска революция се създадоха условията за фундаментална промяна в света – победата над фашизма, разпадането на колониалната система, създаването на световната социалистическа система, избягването на голяма война през втората половина на ХХ век и началото на XXI век.

Разрушаването на Съветския съюз не е просто най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век. Днес, когато почти тридесет години го няма СССР, виждаме как човечеството отново е изправено пред бездната на голяма война. Изчезва оптимистична алтернатива за развитие на човечеството. Капитализмът не иска и най-важното не е в състояние да даде такава алтернатива.

Трябва да се подчертае обаче, че днес, въпреки факта, че Съветският съюз, създаден от Великата Октомврийска социалистическа революция, вече не съществува, промените, предизвикани от тази революция, са толкова дълбоки, че не могат да бъдат преобърнати докрай. СССР и страните на източноевропейския социализъм ги няма. Но живи са и най-успешно се развиват, всяка по своя път, социалистическите страни като КНР, СРВиетнам, Куба и КНДР.

Вместо заключение няколко думи за някои уроци

Днес, когато отбелязваме 100-годишнината от Великата Октомврийска социалистическа революция на фона на трагедията, причинена от контрареволюционния преврат, трябва да извлечем някои важни изводи, които трябва да станат поука за нас. Още вождът на революция В.И.Ленин отбеляза, че нямат по-страшен враг за комунистите от тяхната горделивост. Като втори враг той посочва неграмотността. А в своя доклад в пленума на Централния комитет на ВКП(б) на 3 март 1937 г. Сталин предупреждава, че „… врагът се прикрива зад партиен билет“.

За съжаление, в процеса на развитие на социализма бяха позволени явления, които създадоха благоприятна основа за контрареволюционен преврат в бъдеще. Трябва да се каже, че сравнително ниското социално-икономическо ниво, от което започна изграждането на социалистическото общество създаде като безалтернативна необходимост формирането на централизирана система на управление.

Не трябва да се забравя обаче, че във всяка йерархична структура съществува тенденция за бюрократизация. Създаването на значим бюрократичен апарат позволява той да се развива по такъв начин, че той започва да създава свои собствени цели и да налага такива модели на социално общежитие на обществото, които да отговарят главно на неговите интереси. По този начин ако не се създаде действен обществен контрол целите на апарата могат да тръгнат по пътя на все по-голямо отдалечаване от целите на обществото като цяло. Бюрократичният апарат започва да си формира привилегии, опитва се да създаде затворена общност и се стреми да избегне обществения контрол. Такива процеси започнаха да се засилват от времето, когато начело на Съветската страна застана Н.С.Хрушчов. Тогава стъпка по стъпка т.нар. „номенклатура“, т.е. бюрократичният апарат тръгна ускорено да се освобождава от отговорност за това, което прави. Така в крайна сметка се стигна до антисоциалистически, антисоциални нагласи и тенденции сред най-висшето ръководство на социалистическите страни и на комунистическите партии.

Тези тенденции и настроения по-късно станаха основа на явлението, че в Съветския съюз и в другите социалистически страни от Източна Европа започна кристализация на контрареволюцията. Днес, съдейки по резултатите, можем да кажем, че тези тенденции играят една от най-важните роли за превръщането на бившите социалистически общества в страни на периферен, геноциден капитализъм.

Днес, когато отбелязваме стогодишнината от Великата октомвриска социалистическа революция, работейки с мечтата за социализма на 21-ви век, случилото се в нашите държави трябва да служи като важен урок за бъдещето. Важни уроци не само за нас, но и за всички хора по света, които се борят за това действеният социален хуманизъм, т.е. социализмът, комунизмът да станат основа за развитието на обществото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *