За националния интерес и лявото

За националния интерес и лявото

Ако БСП си позволи да е не само системна, но и несистемна партия

Чавдар Добрев

Снимка

Много пъти съм разгадавал за себе си какво значи системна партия, още повече, че според медиите, в парламента участват системни партии, и че най-красноречив пример за системни партии са ДПС, партиите на реформаторите, ГЕРБ и БСП. Патриотите бъркали крачката, но от немай къде ги включили в управлението на страната. Може би с цел опитомяване.
Доколкото успях да се ориентирам, по принцип системната партия провежда правилна демократична политика. Политкоректна е спрямо решенията на Брюксел и Вашингтон и не си позволява отклонения, както например Виктор Орбан, премиерът на Унгария. Гарантира, че страната при всякакви обстоятелства ще остане член на НАТО и ЕС и че за нея Североатлантическата общност представлява висша хуманистична ценност, родена, за да опази световния мир. На системната партия, така изглежда, е разрешена по-голяма свобода за оперативни действия в областта на вътрешната политика, в отличие от тези във външната политика.
У нас правилата на този поведенчески модел функционират твърде последователно в Народното събрание. Очаквано, разминаванията и противоречията в позициите засягат преимуществено вътрешната политика и не докосват в същата степен външнополитическите ангажименти на страната. Може би единствено БСП се опитва да наруши стереотипа на системните партии. Но върши това донякъде.
Колкото и да е трудно с оглед на обществените реалности, БСП, според мен, би могла да прилага по-успешно подходите както на системните, така и на несистемните партии. За да излъчва с по-голяма сила политическа самостоятелност и национална определеност, по-решително разграничаване от неолибералния консенсус, от идеологията на глобализма. За да е в състояние на удържи на чуждестранния интерес, когато накърнява националния интерес.
Ще дам няколко примера, актуални с оглед провежданата външна и вътрешна политика.
Понастоящем ръководството на социалистите възприема като нормални, най-малкото не възразява, срещу външнополитическите приоритети на България. Потвърдило с конгресно решение солидарността на партията с евроатлантическата принадлежност на България, то не си пъха пръста там, където дейността на ЕС и на НАТО се нуждае от радикални реформи.
Съобразявайки се с „регламента“ на системните партии, ръководството на БСП подминава, да речем темата за тежката криза, в която е изпаднал ЕС, камо ли да подложи на анализ причините или да посочи изход от ситуацията. Мисли ли над смисъла на „провокативното“ предложение на генерал Де Гол за Европейски съюз от Атлантика до Урал. Не е известно дали поддържа идеята за Европейски съюз на нациите, или е за Европейски щати на етническите общности?
Сега в Европа се формира блок от развити държави като Германия, Италия, Франция, които пледират за по-нисък праг на конфронтиране с Руската федерация. Друга група държави от Източна Европа – Полша, прибалтийските страни, Румъния и Украйна, под диктата на Пентагона настояват за горещ сблъсък с Москва. Има и трета група държави, чието поведение е по-самостоятелно – Унгария, Словения, Гърция, Чехия, Словакия. Те поставят правата и ползите на националната си държава над онези решения на Брюксел, които според тях не отговарят на националния им интерес. Как да постъпи България? Изпълнителната власт флиртуваше досега и с трите групи държави, изповядвайки им се във верни евроатлантически чувства. Но БСП? Тя няма защо да обслужва политическия конформизъм!
Докладът за състоянието на националната ни сигурност през 2016 г., приет от Министерския съвет и внесен в Народното събрание, представлява рязко задълбочаване на кризата, в която изпадна външната политика на нашата страна през периода на прехода. Никога досега български управляващи не са се отнасяли към Русия с толкова груби и клеветнически квалификации, които вкарват нашата държава в тежък конфликт с велика сила, който може да ни излезе през носа. Докладът удостоверява злокачествената зависимост на българската политика от най-войнолюбивите сили на глобализма и милитаризма в света. Така нареченият остатъчен „суверенитет“ изглежда, че ни е отнет окончателно и че сме стигнали дъното на протекторат с характеристики на колониален режим. Сега е моментът БСП да защити още по-ясно правото на България да поддържа всестранни външнополитически отношения с Руската федерация; да се разграничи категорично от авантюристичното поведение на натовските държави Полша, Литва, Латвия, Естония и Румъния.
Ще кажат ли лидерите на социалистическата ни партия дали се обявяват против похода на НАТО към Изток? Дали са за Общоевропейска армия на мястото на НАТО в Европа? Смятат ли, че Украйна трябва да бъде неутрална и демилитаризирана държава, и че по-специално Крим не е анексиран от Руската федерация, а е върнат в нейните предели, при това – след референдум? Ще настоят ли САЩ да плащат наем за трите им военни бази на наша територия?
В последно време все по-остър израз намират безпокойствата на партиите и гражданските организации от нередности в съдебната система. Акцентът се поставя върху ширещата се корупция. В парламента ГЕРБ и БСП нямат съществени различия във връзка със създаването по принцип на обединен държавен орган за борба с корупцията.
Проблемът с преодоляването на корупцията обаче е далеч по-комплициран и по-сложно решим. Не само защото корупцията трудно се разкрива и доказва, но и защото без вникване в пороците в обществената система борбата с корупцията може да остане насред път. Да се изроди в разчистване на политически и лични сметки! Убеден съм, че за да постигне успех, борбата с корупцията трябва задължително да се свърже с две основополагащи величини, от които зависи степента на разрушителната й сила – икономиката и социалната политика. На този етап свръхзадача на националното ни съществувание е измъкване на българската икономика от плачевното й състояние!
Без прелом в икономическото развитие няма как да бъдат превъзмогнати нито бедността, стигнала дъното си, нито корупцията, резултат от наложения олигархичен модел на управление. С икономически измерения е фактът, че не произвеждаме, че не заработваме достатъчно принадена стойност, която да бъде разпределяна. Че процесът на преминаване на обществената и държавната собственост в частни лица е люпилня на корупционно забогатели субекти. Че живеейки с чуждестранни заеми, България не развива стопански живот в собствения му смисъл и остава изцяло подчинена на своите кредитори. Всичко това е обществена среда, извънредно благоприятна за развихряне на корупцията.
В контекста на подготвяния закон против корупцията ще кажа, че тя разцъфтява най-безотказно и най-масово в бедни страни със слаба икономика, а България е най-бедната страна и с най-слаба икономика в Европейския съюз. Затова е странно защо нужното антикорупционно законодателство се възприема откъснато от икономиката и социалния процес? Впрочем, няма по-резултатно оръжие срещу корупцията от добре смазаната машина на икономиката и от получените високи доходи!
И така, икономиката е най-мощният фактор за справяне с бедността, у нас – с въпиещата бедност! Как да се справим с корупцията, когато икономиката ни гасне? Когато стандартът на живот е на бананова република? Когато застрашително расте ножицата между най-високите и най-ниските заплащания? Когато под прага или на прага на крайната бедност живее половината България? Когато печалбите от корупцията се крият в офшорки и чужди банки, недосегаеми за родното законодателство.
Направи ми впечатление начинът, по който в Народното събрание се обсъжда строежът на язовира „Цанков камък“. ГЕРБ доказва, че е извършена грандиозна корупция, БСП опонира, че нейните дейци нямат нищо общо с „Цанков камък“. Което може да се разчете и така: май мирише на корупция, но ние нямаме нищо общо с нея! Това е образец на системно мислене, което не си поставя за цел многоаспектно трактуване на материята. Като неспециалист ме интересуват не мъгливите догадки, а конкретните данни за корупция във връзка със строежа на язовира. Искам да разбера кое е мотивирало строежа на „Цанков камък“, за какво се използват водите му, нужен ли е на населението в онзи край, построени ли са други язовири от подобен калибър у нас през трите десетилетия преход, и ако не са, защо? Как е възможно само за 45 години социализъм България да бъде осеяна с язовири и язовирни системи, а през почти тридесетгодишния преход „Цанков камък“ да стои самичък в националното ни пространство?
В 29 август т.г. медиите съобщиха, че е направена символична копка на хранилище за радиоактивни отпадъци в АЕЦ „Козлодуй“. Тази вест премина като банална информация, нашите сънародници не оцениха май значението й. В медиите никой не пожела да даде по-подробна информация, да предупреди, че в недра на българската земя започва строеж на гробище не за старо желязо, а за радиоактивни отпадъци. Знаем, че тези отпадъци се разлагат в течение на стотици години и би трябвало да се каже ясно дали такова строителство може да бъде смъртоносно за природата и поколенията на България.
Може би несистемно, но в главата ми никнат куп въпроси. Защо конспиративно, между другото, се изниза толкова магистралната новина? И никакви коментари! Защо са наложителни планирането и строежът на Козлодуйското хранилище? Още повече, че районът е съвсем близко до водите на река Дунав. Защо радиоактивните отпадъци няма вече да отпътуват за Русия?
На стр. 16

Руснаците разполагат с огромна територия, хранилищата им са отлично защитени, дочух, че се намирали в безкрайните простори на Сибир и че там със специални технологии правят използваното гориво годно за нова употреба? Нали реакторите на АЕЦ „Козлодуй“ са произведени в Русия и е опасно да използват горивен материал от други държави? И този ли път властимащите превиват гръб пред геополитическите интереси на задграничните си опекуни?
Друга ситуация! През десетилетията на прехода България, вместо да се модернизира в още по-значима степен, се лиши от високо производителните сектори на промишлеността и земеделието, превърна се в изостанала и деиндустриализирана страна. Развития Запад го интересуваме главно като пазар на по-качествената му и по-евтина промишлена продукция. Той няма сметка у нас да се развиват високотехнологични производства. Парадоксално е, че при такива неизгодни за България обстоятелства нашата политическа класа и днес държи гръбнак на българския внос и износ да са външнотърговските връзки с развитите западни държави, подценявайки перспективните икономически и външнотърговски връзки с Изтока, с Русия, с бившите съветски републики, с Китай, с Близкия изток. Не е ли пределно ясно: българската икономика и занапред ще „куца“, лишена от огромния пазар на Руската федерация! Този казус изисква от БСП да отстоява по-смело икономическия интерес на страната.
Затова казвам, че големите проблеми, пред които е изправена България, включително и корупцията, няма да бъдат решени докрай извън подема на икономиката и справянето с бедността. И тази истина трябва да я потвърди лявата партия БСП! Чрез ясна и последователна политика за развитие на националната икономика и за час по-скорошно преодоляване на крайните форми на бедността!
Колкото и да е необичайно, несистемният подход, а също съчетаването на системни с несистемни подходи, връща социалната партия към истинското й предназначение и граждански ангажименти, към нейната действителна философия и политическа етика. Прави я непосредствено потребна на живота: по-независима и по-национално отговорна!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *