Много лични неща !

Много лични неща !

Усмихвал ли си се, когато си разочарован?
Мълчал ли си, когато всичко в теб крещи?
Летял ли си, когато душата ти е пъна с мъка?
И пял ли си.. когато много те боли?
Мечтал ли си, когато вярата във теб кърви?
И вървял ли си.. когато не виждаш път дори?
Вървял ли си.. на някъде , когато се чудиш дали има смисъл дори?
Предаван ли си от хора, на които си имал вяра ?

Седя и търся смисъл в тия неща , а всъщност трябват ли ми? Защо ми са ? В залез е денят ми вече, а утрото е потайно.
А животът непрекъснато ме кани да стана това , което съм всъщност -бунтар срещу неправда.
Всяко мое действие има реакция или последствие, и се получава -„жънем това, което съм посял „.
Е , по някога съм и щастлив ! Знаете ли защо? Защото трудно се съгласявам да чакам нещо от някого. Да чакаш винаги боли ! Чакането убива мечти . Животът е кратък , и затова не си губя част от него в чакане .
Изгубих време и живот , за да си създам свой „свят“, свои стандарт на отношение и живот сред „различните“ и се радвам , че почти успях. Приемам различието в хората около мен като нещо закономерно , дори полезно . Точно на това различие се крепи света. Не се заблуждавам ,че всички трябва да мислят и да бъдат като мен. Аз съм единствен и неповторим във Вселената , както всеки друг.
Отдавна съм избрал равновесието, хармонията и мира и те да се изявяват и удовлетворяват в моя Живот. Не се страхувам от неизвестното, то понякога е по-хубаво от настоящето.
Радвам се на деца и внуци , това са моите сбъднати мечти.
Някои казват, че най-хубавата думичка е „любов“… Но за мен най-хубавата думичка е „утре“… Защото докато имаме утре, можем да имаме всичко… живот , радост , щастие , включително и любов.
Миналото време никога не се връща и аз съм сигурен, че това е добре. Това, което се връща, е новата сутрин, всеки ден през годината, заредена с нови възможности , за живот, нови надежди и възможност да бъдеш себе си . А това е още по-добре..!
И когато съзрях слънцето , че е пред залеза си , тогава видях кълновете от това което съм сътворил и създал през време на жизнения си път и това е уникално и истинското удовлетворение и невероятното усещане, че съм Създател , сътворил в своето семейство, в своя дом, образовани деца , внуци и цял род от достойни българи готови да вървят по достоен земен път. Това означава , че съм изпълнил своя дълг и разбрал , че като образовам и моите внуци , едва ли ще приемат в живота си да бъдат днешни съвременени колониални роби в моята България.
Илия Миладинов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *