МОЯТА ТЕЗА: БЕДНОСТТА НЕ Е НАЙ-ВАЖНИЯ ФАКТОР ЗА ДЕМОГРАФСКИЯ СРИВ

МОЯТА ТЕЗА: БЕДНОСТТА НЕ Е НАЙ-ВАЖНИЯ ФАКТОР ЗА ДЕМОГРАФСКИЯ СРИВ

Ако трябва да започнем тази много сериозна и отговорна тема за демографската криза в България то първо трябва да обсъдим причините за възникването и. И предварително да уточня и нека акцентираме вниманието си върху българският етнос и неговата изчезване и обстоятелствата за драстичното МУ намаляване. И да обърнем внимание на тенденциите за бъдещето на този процес. Какво трябва да се направи и предприеме от останалите живеещи тук , за да останат младите хора в родният си край .  //Пред изборен мотив имаше Общ. Съвет на БСП Монтана “ Да останем в Монтана“.  От всичкото това разбрах ,  че Председателката на Общ. Съвет  Монтана иска да стане отново зам председател на Общ. съвет Монтана. А да остане в региона и Атанас Костадинов трябва да се създаде „Държавен  фонд Северозападна България“ , за да  има достатъчно стимули за Обществени поръчки.//   Но нека да продължим :  Не споменавам политическа принадлежност , а казвам „останалите тук живеещи“. Всеки има право на мнение по въпроса и да развие своята теза за проблема на родният край, които, разбира се е и национален. Ето и моята теза:

Някога след първата национална катастрофа, след Като дългосрочни последици от поражението през 1913 г. се наблюдава деморализация на българите, трайно обезличаване на буржоазните политически партии и пречупване на стопанския и културен подем, започнало след Освобождението. Близо 1 милион българи остават в земите, завладени от бившите български съюзници – Сърбия и Гърция. А населението на България е било 4 430 000. Глад, мизерия, болести и невероятна беднотия, в българските земи. И при факта, че в България вече е установен хищен проспериращ капитализъм, нещата стават още по трагични. При такава система едни, примерно, 3% индустриален и стопански елит и 2% църковен и лихварски господстват с твърда ръка над останалите 95%, съставляващ беден и непросветен народ, тоест простолюдието. /Нещо идентично като сегашното ни положение./ Но въпреки това периода се характеризира с най-висока демографска динамика – раждаемост от 28 на 1000 души, което и позволява сравнително за кратки срокове да преодолее двете национални катастрофи – след Междусъюзническата и след Първата Световна войни. А какво става днес в България ? Българите драстично са топят и селищата ни се обезлюдяват, за разлика от онова трагично време за България, при която независимо от многото жертви във войните българите нарастват за 10 години с над 800 000 хил. Интересно ! И като продължим да правим сравненията то : ако погледнем нещата днес от един по-друг ъгъл – от регионална позиция, нещата изглаждат още по-трагични. Цели региони се обезлюдяват. Особено това е вярно за Северозападна България. Фактически Нашата България плаща своеобразен „кръвен данък“ на богатите Европейски страни и САЩ, като нашите млади хора подобряват демографската ситуация в тях за сметка на

собствения си народ и държава. България намалява с над 2 милиона за 20 години. Такова „изтичане“ се е извършвало в продължение на пет века спрямо Османската империя, макар и в други форми и по един по-различен начин. Извод: та ние сме отново в робство и живеем в колониална страна. Наблюдавана от платени, навързани на каишка зависими надзиратели, които чинно са подредени и се бетонирали на държавната хранилка и Европейските субсидии. И какво сега ?! Накъде?!

Обикновено се казва, че основна причина е бедността. Несъмнено това е така, но тук трябва да се отбележат няколко важни допълнителни момента. Бедността не е била по голяма от някогашната , а тогава раждаемостта ,не ,че не е спаднала , а напротив се е увеличила. Далеч съм от мисълта да пренебрегвам фактора бедност и тенденцията на т. нар. „векторна бедност“, т.е. посоката на развитие на бедността е нейното увеличаване във всяко следващо поколение. Т.е. когато децата стават по-бедни

от родителите си и съответно техните деца са по-бедни от тях, и така по нарастващ вектор на бедност се навлиза в някакво тресавище на безизходица и колониално робство за много години. И отново да направим сравнение с историята на миналото: имало е тогава държава, може и грешна политика да е водила, и…. явно е било така, но все пак е имало. Българите едновременно са воювали, но са се връщали есен да изорат земята, и… пролетта отново на фронта . Знаели са ,че дават живота и труда си на държавата България. А днес братя българи дали имаме държава ? Днес имаме администрация на някаква колониална територия управлявана от някакво посолство. Е кой би останал тук млад и кадърен българин на това място и да се надява ,че може успешно да реализира своите възможности ?. И ето отговора сам си дойде – ДА СИ ВЪРНЕМ ДЪРЖАВАТА БЪЛГАРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ. Това е големия проблем на демографския срив. България трябва да бъде суверенна и независима , винаги преследваща интересите си. А тая сволоч от политици, жалки управници- надзиратели, мутри и безочливи олигарси да отидат там където народа определи, че трябва да бъдат осъдените за грабежи и предателство. Една политическа революция може да промени съдбата на България и българите.

Възможно е, унесени в грабежа на това , което е останало , или на жалките подаяния от ЕС, мафията да ускори това предстоящо събитие. И накрая към г-жа Камелия Трифонова  :  Няма как , с каквито и фондове  да се стимулира Северозападна България да се възроди икономиката в региона , ако преди това не се възстанови държавността и България да бъде на българите . Всичко друго са само дребни лакомства за наивници.

 

ИЛИЯ МИЛАДИНОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *