На гости в другата България 1 част

На гости в другата България
/ Публикувам в 3 части „На гости в другата България” за посещението ми в Украйна обл. Одеса в Бесарабски район /
––––––––––––––––––––––––
Трудно е да се опише, или преразкаже видяното и преживяното в гостуването ми в с. Заря и други населени с българи места в Украйна в обл. Одеса в Бесарабски район . . България явно няма да преоцени даденото съгласие да бъде фактор във фронтовата линия срещу Русия, както направиха други източноевропейски държави, и ще продължава да промива съзнанието на поданиците си, че това е рутинна работа, нямаща нищо общо с военните действия в Украйна. Тази наглост и заблуда ме подтикна да използвам поканата от един мой приятел от едно голямо село в Бесарабският район в Одеска област и да му гостувам, за да видя на место как живеят нашите българи в другата България – там близо до жестоката несправедливост да се избиват взаимно по принуда братя славяни.
Ценното в историческото развитие на човечеството е преосмислянето и оценката на човешката личност при създаване на условия за полезната и пълноценна реализация в обществото. Останалото е разруха и безумие. За съжаление ние активно вземаме участие в това безумие. Побеснели неолиберални ястреби са в тази паразитна класа, която е в основата на слугинския елит, който губи ума и дума пред новите господари от САЩ. „Преди да ни направят бедни ще ни направят глупави“, беше казал един път в пристъп на голямо вдъхновение проф. Андрей Пантев. Психо дясното е инструмент за масово изглупяване. През тях се прокарват всички тъпотии, които скапаха нашия живот и превърнаха България в основния лузър /не успяващ / на ЕС. Същият този елит, или част от него, превърна България в плацдарм срещу Русия. Това нещо е най – опасното деяние, което могат да сътворят тази сволоч от продажни лицемери.
Ореваха света колко зависими сме били от Русия, е сега още повече ще зависим от всички, дори и от Турция! Превърнахме се в територия с пустеещи земи, умиращи градове и села, от която всеки бяга. Но затова пък си имаме щатски бази. И сме горди и морални отличници.
Този изблик на ярост и гняв от душата ми е резултат от това което видях и усетих тези две седмици сред братя и сестри българи в с. Заря Саратовски район в Бесарабието. Това е едно българско село от 6000 българи ,които са преселници от преди 1761 г. пристигнали от Прилеп и Подвис Варненска област по времето на турското ни робство. И тогава по това време при активното въздействие на възраждащата се руска интелигенция, която съдейства и настоява пред руския император Александър първи и Екатерина втора да помогнат на част от българите да оцелеят от робството и потурчването им като славяни и православни в тогавашните робски времена им предоставят земя в днешната Одеска област- Безарабсият район. Интересното е ,че по това време в Русия съществува крепостничеството, а новопристигналите бедни българи остават свободни и са поземлени , дори освободени от данъци. Този голям жест от Русия е осъзнат и до днес от местните българи ,живеещи в с. Заря. При разговора ми с хората се установи ,че фамилиите от селото болшинството съвпадат с фамилии от българските села Прилеп и Подвис. Имената на фамилиите пристигнали в Безарабието са запазени до ден днешен и никога няма да бъдат изменяни.
Значи българите от с. Заря знаят от къде са и от къде са дошли предците им .И това което силно ме впечатли е ,че те хората от с. Заря открито изразяват българският си произход и се гордеят с това . Дори почувствах , че те са по българи от мен самият. И знам ли обзе ме и едно чувство на виновност и може би и на срам, заради това ,че те са на стотици км. от България , а са с невероятно чувство на идентични българи. Тяхното внимание и интерес към мен допълнително допълваше това чувство. Но пък засилваше и протеста в душата ми, затова ,че усещах и разбирах големият проблем на местните хора и то болшинството млади хора да имат възможността да посетят родината на дедите си . Това е абсурдната ситуация , която е отвратителна и недопустима в 21 век, да не можеш свободно да посетиш собствената си Родина , Родината на дедите си. Въпреки всичко те пеят и прославят родината си – България. На техни традиционни български празници , те го правят това . Обличат българските носии и пеят за България и се веселят. Но се и молят в прекрасният си храм ,молят се да не стига воина до тях и да не влизат в Европейски съюз, молят се за здраве и мир по земята . Построили са си прекрасни домове ,обзаведени, красиви и чисти домове. Всяка къща е санирана с дограма и много цветя в големите им дворове ,коя от коя по хубави къщи изпълнена с добри и много гостоприемни българи. Видях и нещо впечатляващо. Във всеки дом има задължително мазе на дълбочина над 3,80 м. , което е и противоатомно скривалище изкопано и субсидирано от някогашната СССР. До „мазето – скривалище“ има бетонирано резервоарче за вода , което се ползва и сега ,но е свързано с мазето. Големи парцели от най-малко 3 декара и задължително с кладенци / герани / с дълбочина до 7 м. Дворове пълни с домашни птици предимно , но и с прасета , крави , не видях кози . В парцелите садят всичко , което го садят и „нашите“ българи в градините си . Видях и един голям за тях проблем . Големи количества с вино в зимниците им , което няма какво да го правят. Всеки дом има поне по 3 декара лозя . Селото е прочуто с производство на грозде и вино . Но търговията с Русия е прекратена , а в Европата няма как да се организира и пласира , нито гроздето им , нито виното . Та , проблема им е как да го изпомпват виното от дълбоките мазета в уличните канавки , за да съхранят следващата реколта . Това видях в с. Заря. Село в което има собствен музей за историята на селото откакто е на тази територия . Нашите братя и сестри от Бесарабска България са капсулирали и скатали грижливо древните традиции ,култура и българщината . Аз видях това ! Там се заредих с оптимизъм . Няма да можете господа евроантлантици лесно да удавите православието и славяните . Видях невероятни православни храмове в Одеса . Нямаше село без впечатляващ храм на православните славяни.
/следва /
Илия Миладинов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *