НЕОБХОДИМИТЕ УРОЦИ  НА ПРОФЕСОР АНДРЕЙ ПАНТЕВ

НЕОБХОДИМИТЕ УРОЦИ
НА ПРОФЕСОР АНДРЕЙ ПАНТЕВ

Проф. Андрей Пантев е роден в съседната Видинска област. На последните парламентарни избори той бе водач на листа от област Монтана, но за съжаление стана депутат от друг избирателен район.
Пантев е преподавател по история в Софийския университет; интересните и сладкодумни лекции, които е изнесъл пред студентите, сигурно наброяват хиляди.
Наскоро проф. Пантев говори пред избиратели от град Монтана. Думите му прозвучаха като нова музика в едногласовия хор на родните политици.
Но един от най-важните уроци, който препродаде Пантев беше гласуването му в Народното събрание срещу членуването на България в НАТО и предложението му за оттегляне на войниците ни от Ирак.
Един еднократен акт на гласуване, в който са събрани цялото познание, натрупано в дълги научни търсения на професора, и моралът, съзиждан и утвърждаван от човека Андрей Пантев.

УРОК ЗА ОБЩЕСТВОТО
90 процента от обществото беше против последната война в Югославия. В момента според смутолевените социологически проучвания 50 процента са против членуването ни в ВАТО. Това е мнението на избирателите. Достатъчно ясно, за да се чуе и да се има предвид. Но в същото време само 4 депутати – 1,7 процента от депутатите, гласуват против. Е, пита проф. Пантев, изразяват ли народните представители мнението на избирателите? В последна сметка, представляват ли народните представители упълномощилия ги народ или хич не ги е еня какво мисли той? Затова в парламентарното огледало образът на народа е изкривен. А подобно огледало го чупят или поне го сменят.
Но при всичката си аристократична деликатност Пантев отправя и един сериозен упрек към обществото. Къде е тоя несъгласен народ, който само шушука по улични ъгли и кафенета? Защо не протестира открито, както го правят други европейци, в това число наши съседи?

УРОК ЗА ПОЛИТИЦИТЕ
Фалшив и вреден е оня политик, държавник, партиен лидер, който в действията си се води най-напред от своите лични интереси, който послушно прекланя главичка пред силните държави, който се гордее вместо да се срамува, че някой временен чужд водач го погладил по същата тая сресана и наведена по антлантическа мода главичка.
Този урок е и за местните политици, които като слънчогледи се въртят пък около също така временните столични водачи. За тях най-важното е да имат висшето благоволение, а не подкрепата и обичта на хората, сред които живеят. За домашно упражнение професорът ни задава въпроса докога такива ще успяват да заместват признанието с купуване на гласове и манипулации.

УРОК ЗА ЛИЧНОСТТА
Андрей Пантев знае, че със своето гласуване няма да измени решението на цяло Народно събрание, няма да измени съдбата на България. Но издига гордо глава и заявява своето непреклонно „не”.
А ние? С колко неща не сме съгласни, колко думи, действия и решения ни са противопоказни, чувстваме, че са вредни и гнусни, знаем, че са подли? Но мълчим.
Въпросът е за личната съвест, за собственото достойнство, за морала. За това, което сме приели от родителите си и от своя народ, което сме градили с години у себе си, на което възпитаваме своите деца. И което забравяме в своето мълчание, търпение и „траене” като в дълбок трап. А в трапа няма кислород, няма светлина. Има гниене.
Обществото, Народното събрание, всяка партия са силни, когото имат сили личности. Но личност значи собствена, различна мисъл. Само посредственият лидер, който няма собствено мнение предпочита послушните и безличните. Ако деснофланговият е безлично джудже, как да се равняваш по него?

УРОК ЗА ЕВРОПА И АМЕРИКА
Чак толкова ли?
Да. Факт е, че големите държави се съобразяват повече с несъгласните, със съпротивляващите се, с онези, които държат на националните интереси. И като резултат натам се насочват повече финансови средства, инвестиции, помощи и т.н. Примери много, но споменава ли се в тях името на съвременна България? Ласканите обичат ласкателството, но не и ласкателите.
Щом някой в България не се съгласява така лесно с налаганата й политика, това се отбелязва с дебели букви от посланиците, препредава се на държавните фактори и те не могат да не се съобразяват с инакомислещите и инакодействащите. А това вдига цената на обезценената от други България.
Такива са уроците на професора, на учителя Андрей Пантев. Важни. Трудни. Нелеки за усвояване. Но необходими.
Често чуваме: „Добре ме учеше някога учителят ми, но не го послушах. Ех, главо, главо….”

БОРИС БОРИСОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *