ОБРЕЧЕН ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯТ СЕВЕРОЗАПАД?

ОБРЕЧЕН ЛИ Е
БЪЛГАРСКИЯТ СЕВЕРОЗАПАД?

БОРИС БОРИСОВ
Обречен ли си, ако си се родил и живееш в северозападна България? Сред всички европейци ти си имал най-редкия шанс да се родиш, ти ще живееш сред най-бедните и можеш с най-голяма вероятност да бъдеш един от тях, при най-лошите условия за образование и лечение, имаш най-малка възможност за качествено развитие, имаш шанс да умреш по-рано.
В представите на всички българският северозапад това са Видинска, Монтанска /с цялото й неблагозвучие/ и Врачанска области. За удобство на европейската статистика към тях са добавени Плевенска и Ловешка област /които са в малко по-добро състояние/ под общото наименование Северозападна България.
Брутният вътрешен продукт на Северозападна България е една четвърт от средния за Европейския съюз. Хората й са най-бедните в съюза. За последното десетилетие тя е изгубила 11 процента от населението си. Само област Монтана намалява с темпове 2,5 пъти по-бързи от средния. Повече от всеки пети работоспособен е безработен. В страната безработицата е наполовината, а в София е 6 пъти по-малка.
Или както наскоро реномираното английско списание “Икономист” озаглави една своя статия –

“МРАК И ОТЧАЯНИЕ В БЪЛГАРСКИЯ СЕВЕРОЗАПАД”.

По времето на социализма действаше т.н. закон за равномерното развитие на районите, на основата на териториалното разпределение на производителните сили. За кратко историческо време от някакви си 20 години от 1960 до 1980 години трите окръга от най-изостанали се изравниха с другите – промишленото производство във Видинско расте 13 пъти, във тогавашния Михайловград – 6 пъти и половина, във Враца – над 8 пъти. И ако средната работна заплата през 1980 година в България е 2190 лева, в София – 2457, то във Видинско е 2122, Михайловградско – 2100, а във Врачанско – 2127 лева. Такова равняване имаше в областта на образованието, здравеопазването, жилищното строителство, благоустрояването.
Вярно, още тогава започнаха да се проявяват негативните тенденции на обезлюдяване, но не в такива застрашителни размери, а относителният дял на промишлената продукция съответстваше на дела на населението. Както и да го усукват някои, времето на активната държава беше най-доброто за Северозапада на България.
Според Конституцията ни, държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика. А областта е териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси.
От петнадесетина години е приет, променян и допълван специален Закон за регионалното развитие, насочен към устойчиво и балансирано развитие на отделните райони, към намаляване на регионалните различия в заетостта, доходите и възможностите за развитие. Оттогава са приети стотици национални, регионални и общински планове за регионално развитие.
Въпреки всичко това, неравенството между отделните региони се засилва. Например, спрямо 2000 г. бюджетните средства за Северозападна България от 4,6% спрямо всички за страната намаляват на 3,9 % през 2006 година. От 2007 година насетне европарите за Северозападна България са пет и половина пъти по-малко от тези за Югозападния регион.
Както казва един журналист, страната се движи на шест скорости, на северозапада се е паднала задната скорост.
Причините не са трудно откриваеми: отворената пазарна икономика, загубата на пазари, приватизацията, монополизма, интересите на големите държави и фирми в ликвидирането на основни за региона производствени отрасли – химия, военно производство, машиностроене и електроника, хранително-вкусова промишленост. Причините са ситемни и сочат на модела на неолибералния капитализъм с присъщата му слаба роля на държавата.

ПРИЛАГАНИТЕ ПОЛИТИКИ И ДЕЙСТВИЯ
СА НЕДОСТАТЪЧНИ, НЕЕФЕКТИВНИ, ХАОТИЧНИ.

Най-големият мит е, че проблемът на регионите могат да се решат от самите региони.
Регионът не е човек, та да плаче и да се моли, да изреве, да протестира. Няма регионални партии, синдикати и прочие, за да го защитят. Няма представителни държавни органи, няма второ ниво на местно самоуправление. Само едни книжни структури, без качество и отговорност – т.н. региони за планиране.
Различните оперативни програми, разни по-големи проекти за пътища, екология, реконструкция на железници, водни цикли, за обновяване на фасади, площади и църкви в селата не доведоха до намаляване остротата на най-важните проблеми. Липсват инструменти, с които да се измери доколко успешна и ефективна е регионалната политика, отделните програми и проекти. Няма анализ и отговор кои дейности и проекти носят най-голяма полза, а тяхното реализиране да е по- евтино.
От съществена значимост е доколко Европейският съюз ще се превърне в Европа на регионите, как ще подпомогне изоставащите си области. Проблемите се изострят и се нуждаят от друга политика на общностно ниво. Националната държава не е способна да се справи задоволително с неравенството между регионите, което е предизвикано от глобалистичните кризи. Нужна е нова, най-вече финансова солидарност.
Изостаналите региони намаляват възможността за социално сближаване и са пречка пред националния растеж. Експертите правят заключение, че съсредоточаването във водещите региони, които са двигател на националния растеж, е спорен избор, погрешно решение.
За следващия програмен период на Европейския съюз /2014-2020 година/, освен общите рамки за всяка страна има отделен списък за целева помощ на отделни – осем на брой региони на съюза. В него фигурират конкретно именувани региони от Гърция с 1 млрд евро, Испания – с 2,75 милиарда, само за един регион в Унгария се заделят 1,2 милиарда. Но Северозападна България – най-бедният регион от всички 271 европейски региони в цяла Европа, липсва в този списък, както липсват и всички български 5 региона, “класирани” на последните 5-6 места в икономическото и социалното развитие на Европа.
А ето един пример за опита на турското правителство да превърне доскоро пустинния остров Гьокчеада /бивша база на НАТО/ в рай: За сериозни инвестиции се дава безвъзмездно общинска земя /при цена по крайбрежието на острова 100000 долара на декар/. Прокаран е огромен кабел под вода за снабдяване с електричество, изградени са пет язовира за питейна вода. Бизнесмените се освобождават от данъци пет години, държавата поема осигуровките на работниците, токът и водата са на половин цена. За една година в едно село се построяват 150 къщи за български изселници /една къща струва около 20 хиляди лева и трябва да се изплати след 20 години/, към имота се включват и 30 декара земя, засадена с маслинови дървета.
В Германия субсидиите на западната част за източната са огромни, в сила повече от две десетилетия след обединяването, като известният “пакт за солидарност” в размер на 156 милиарда евро продължава до 2019 г. Египет взема 200 милиона долара заем от Световната банка за създаване на 250 хиляди работни места. В Русия се създава министерство на федерацията по развитието на руския Далечен изток, 200 служители от което ще работят в Хабаровск, а 50 – в Москва.
Цяла България доста по-трудно би се справяла без европрограмите. До 2022 година се предвиждат милиарди евро за страната ни, но предимно за транспортна и водна инфраструктура и за развитие на градската среда. Можем да се досетим каква съдба се отрежда на малките общини и на селата чрез тезата, че разпръснатите инвестиции не дават ефект както интегрираните проекти. България е изправена пред предизвикателството –

КАК ДА СЕ ПРОВЕЖДА ЕФЕКТИВНА РЕГИОНАЛНА
ПОЛИТИКА ЗА ИЗОСТАВАЩИТЕ И ЕДНОВРЕМЕННО
РАЗВИТИЕ НА ТЕЗИ, ОТ КОИТО ЗАВИСИ ПО-БЪРЗИЯ
РАСТЕЖ НА СТРАНАТА.

Десните партии, основавани на философията на индивидуализма, свободния пазар и ненамесата на държавата, не са заинтересувани от регионална политика, която да облагодетелства широки маси и райони, а само тесни прослойки на бизнеса и олигархията.
Българската социалистическа партия през 2003 година проведе специално конгресно заседание за политиката на партията за регионалното развитие на България, с акцент върху промяната на подхода чрез отделни мероприятия в националната политика за конкретните региони. Впоследствие обаче при управлението в различни коалиции не беше направена по-осезаема промяна в регионалната политика.
Социалистите предлагат намаляване на големите регионални неравновесия: бюджетите на страната да се съобразяват с интересите на най-бедните региони – на Северозападния и на почти цяла Северна България; разработване на национална позиция за запазване и засилване на специалния подход на Европейския съюз към най-слабо развитите страни и приемане на допълнително икономически мерки с цел ускоряване на сближаването; провеждане на

НАЦИОНАЛНА РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА

с осигурени от държавата средства и проектно финансиране за всеки от икономическите региони, особено за изостаналите; въвеждане на минимални социални стандарти, на които да отговаря всяка община. Необходима е национална инвестиционна програма, осигурена от национален инвестиционен фонд, в който да се включат и търговските банки за обезпечаване на основните регионални приоритети; да се създадат данъчни, кредитни, финансови облекчения за изоставащите региони.
Ако регионите бяха субекти в избора, то Северозападна България като колективен гласоподавател щеше да избере леви и патриотични партии, за които справедливостта и солидарността между хората се изразява в справедливост и солидарност и между регионите, ще подкрепи партии, които да се погрижат за съдбата й.
Бедните региони са като бедните хора – без особени или никакви властови позиции. Те само могат да си представят: правителството и евродепутатите ни включват Северозападна България в допълнителните списъци на Европейския съюз за целево подпомагане на региона; Народното събрание обсъжда въпросите за развитие на региона, че защо да не приеме и специален Закон за развитие на Северозападна България, да се създаде специална агенция за развитие на Северозападна България; министерствата във всички свои действия залагат специално внимание на Северозападна България чрез нова данъчна, финансова, кредитна и каква ли още не политика, чрез конкретни мероприятия за привличане на инвеститори, за създаване на работни места, за здравеопазване и образователно дело с критериите от национално равнище/; президентът свиква националния съвет, разтревожен от демографското състояние на Северозападна България; местните органи на управление излизат от тясната рамка на законовите ограничения и поемат отговорността за най-важните симптоми на болника – безработица, бедност, упадък на жизнената среда. Не е актуално да се говори за местен патриотизъм и национално отговорен бизнес, но той, привлечен от действията и условията на конституционните органи, ще бъде водещ в съживяването на Северозападна България.
Представям си всичко това, но искам и да напомня – Северозападна България е търпелива, но не толкова. Мълчалива е, но не е покорна. Този край е известен с най-много бунтове, метежи, размирици, въстания срещу поробители, чорбаджии и чужди присъствия. Чакал е помощ от други, но е вземал освобождението си в свои ръце. Христо Ботев е минал оттука по пътя за освобождаване на цяла България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *