ПРИТЕСНЕНИЯТА МИ И СТРАХА

ПРИТЕСНЕНИЯТА МИ И СТРАХА

Колкото човек навлиза в лабиринта на политическите анализи и се сблъсква с
трудно обяснимите абсурдите в обществено политическия живот на България, толкова повече започва да изпитва необяснимо притеснение и страх от близкото бъдеще. Даа ! Точно това усещане е при мен. И напълно съм съгласен с тезата : „Колкото по – малко си запознат и знаеш , толкова си по спокоен и доволен“. Живях , учех , спортувах и създадох семейство и възпитах и изучих деца си по време на социализма. Живея днес в хаоса на дивият български капитализъм. Впрочем съществувам днес, в някакво манипулирано покорно общество в една колониална територия наречена България. Все по често срещам думите „България е страна на абсурдите“. И е така ! Всичко е объркано . Бедни хора гласуват за десни партии, „Лява“ партия подържа и гласува закони против трудови бедни българи. Пък лява партия , но обаче няма нищо общо с истинското ляво. В една лява партия „уж социалисти“ съвместно с капиталисти ръководят „уж ляво формирование. “ Уж дясно управление“ а на моменти със социална загриженост . Изобщо парадокси !
Опитах се да си обясна , защо е всичкото това и от къде идва „притесненията ми и страха“. Най-тревожното е, че днес политическите партии и най-вече левите / до колкото са леви/ са напълно неспособни да овладеят своите членове и симпатизанти, за да вкарат в нормално русло на недоволствата и протестите. Затова пък расте недоволството в обществото от състоянието на образованието, здравеопазването, доходите. В младите се е вселила неудовлетвореност, безнадеждност и отчаяние. Обществото не вярва на своята държава и е враждебно настроено към нея. Това всичкото е разчленено на : „някакви партии“ , Фейсбук коментари и недоволства , частични незначителни малобройни протести и наслоена омраза , ярост и негодувание в душите на болшинството български граждани. Резултат …. никакъв ? ! Как се създаде това неопределено „формирование“, от което нищо съществено няма да се получи ? Много пъти съм споменавал, че съм против политическите партии. Защото при тях вече съществува пълно обезличаване от десни идеологии. С тези методи капитализмът се опитва да притъпи и премахне класовите противоречия и класовата борба. Неолиберализмът обаче уби идеологиите. Той уби дори левите идеологии, като убеди левите политически субекти да се откажат от марксизма и да заклеймят комунизма като тоталитарна идеология и практика. Затова и лявото се разми толкова и фактически престана да бъде онзи фактор, който беше в края на ХIХ и през целия ХХ век. Не е за вярване, но неолиберализмът деидеологизира и фашизма. Това го прави по-опасен и жесток, отколкото докато имаше някаква стройна и последователна идеология, каквато му бяха изработили Мусолини и Хитлер. Тогава се знаеше срещу кого е тръгнал и какво цели. Сега просто е лесно манипулируем и използваем за целите на капитала, който успешно го държи на дистанция от себе си. Защо днес на капитала отново е нужен фашизмът, след като достатъчно е обезсилил политическите партии, лишил ги от идеологии и съзнание за класовата борба?
Капиталът се догажда, а и знае „по навик“, че колкото и да отрича класовото съзнание, въпреки , че днес няма реална истинска лява партия, класите и класовата борба, те обективно съществуват и не могат да бъдат премахнати. Той представя партиите изопачено, обезсмисля ги и ги обезличава в пропагандата. Обявява ги за погрешно времево явление, но няма как нито да ги забраня, нито да ги изхвърли от обществената реалност. Има един интересен момент за буржоазната демокрация. Колкото и невероятно да е, тя е един от най-големите врагове на капитала, защото го контролира, държи го под своята власт и изисква от него да служи на социални цели. Капиталът обаче се изплъзва все повече от нейната власт и контрол. Защото за съжаление в днешния политически свят няма автентична левица и силно Гражданско Общество, и това е негова огромна беда с непредвидими последици. Защото класовите борби и Гражданските протести излизат изпод политическия контрол на тези, които трябва да ги ръководят, и се превръщат в неуправляема стихия, способна да помете всичко пред себе си с непредвидими последици. При тази ситуация съм убеден , че на България е необходимо силно Гражданско Общество. И е така ! Но на България са необходими и силни и политически легитимни партии , а Гражданското общество ще бъде гарант и коректор за справедливо и отговорно национално управление на страната. И да се върнем на „моя страх и притеснение“
Източна Европа е политическа и геополитическа полигон, в която се обмислят и залагат експериментите по прилагането на фашизма като свръх разрушително оръжие срещу статуквото, в което капиталът е ограничен от буржоазната демокрация и идеята за диктатура на пролетариата и влиянието на силно Граж. Общество. Както и срещу увеличаващата се мощ на Русия и евразийските икономики. Изчерпани са вече механизмите на пропагандата да брани системата и да обещава промяна към по-добро. Никой на никои не вярва в нищо ! Все повече са недоволствата и все по-остри и по-масови ще са протестите на различните съсловия. Търпението на населението е почти на пределни стойности, отвъд които не се знае какво ще настъпи. Рисковете за държавата отвън и отвътре са все повече и е трудно да бъдат предвидени, камо ли отстранени или преодолени. Това си е за страх !
Илия Миладинов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *