Проф. Димитър Иванов: Разграждането на българската държавност след 1989 година стана по сценарий.

Проф. Димитър Иванов: Разграждането на българската държавност след 1989 година стана по сценарий.

Неотдавна дискусионен клуб „Открит разговор България – Монтана”- град Монтана организира открит разговор на тема „Национална сигурност и обществен ред” с участието на проф. Димитър Иванов, професор по национална сигурност и лидерство.
Поради големия интерес към темата предлагаме Ви основните акценти от интервю с проф. Димитър Иванов:

Отварянето на архивите на спецслужбите от всички правителства по същество са действия, насочени против националната сигурност, против държавната сигурност на България. Ние не сме необходими нито на ЕС, нито на САЩ като самостоятелна и силна държава

Националната сигурност за демократична България през последните години е термин с неясно съдържание.

Извинявам се, ако започвам малко грубо към държавно-правната уредба и към властта, но фактите сочат точно това. Дори самото обстоятелство, че няма единна и ясна формулировка между институциите и отделните властови звена що е това национална сигурност показва, че проблемът не е ясен. В няколко закона след 1989 година се прави опит да се формулира дефиниция за национална сигурност.

И забележете – първата дефиниция е в Закона за квалифицираната информация. След това в Закона и в поправките на Закона за ДАНС има друга дефиниция. В Стратегията за национална сигурност от 1998 година, приета от НС има трета дефиниция. Всичките започват със следното изречение: Националната сигурност е устойчиво състояние на държавата и обществото, при което са гарантирани: И проблемът идва точно след двете точки! На първо място са поставени правата и свободите на гражданите. Можем да го видим и в законите и в доктрината, приета от парламента – всички повтарят едно и също. Щом са защитени правата и свободите на гражданите – значи всичко е наред.

Само че, ако пренаредим тези 7–8 елемента на националната сигурност, ще видим, че правилната дефиниция и правилното подреждане е следното: Националната сигурност е устойчиво и динамично състояние на държавата и обществото, при което са гарантирани: държавният суверенитет, териториалната цялост, защитата на границите, икономическият просперитет на населението, социалните екстри, развитието на духовността, екологията и устойчивото развитие и тогава идват правата свободите на отделния гражданин.

Защо така трябва да се подреждат елементите на националната сигурност? Защото можем ли да говорим за права и свободи, ако нямаме държавен суверенитет? Можем ли да говорим за права и свободи, ако няма териториална цялост на държавата? Или защита на националните граници? Ако влязат през границата 50 хиляди, 100 хиляди бежанци – какво ще стане! Ами, каквото и да стане, то ще има пряка рефлексия върху ограничаване на права и свободи на българските граждани, заплаха за сигурността на българските граждани, нарушаване на икономическият им уровен, отнемане на социални екстри, увреждане на духовността, на образованието и на културата, на религията, ако щете. Това е едната страна на въпроса – що е то национална сигурност – дефиницията, елементите на дефиницията. От друга страна – националната сигурност e равно на сигурността на държавата или на държавната сигурност. Това са онези институции и органи на изпълнителната власт, които гарантират прилагането на дефиницията на практика. Това е Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на външните работи, други функционални ведомства, всички специални служби, които сега са разделени на различно подчинение. Тези органи, тези служби, тези ведомства и министерства всъщност съставляват блока, наречен национална или държавна сигурност.

От тази гледна точка са дълбоко несъстоятелни всички опити, които се правят през последните години – 20–30, да се дискредитират органите на ДС по времето на Народна република България, по времето на социализма. Тъй като независимо в кой период – дали в Царство България, дали в народната република, дали в демократичната република, тези органи, институции и ведомства, които съставляват блока на националната държавна сигурност, имат високоотговорни задачи по защита на държавата и на обществото от определени заплахи и опасности.

Или – казано с други думи – не може да има държава без органи за сигурност. А органите за сигурност работят по определен технологичен процес. Тези, които са работили в службите, много добре знаят, че първите уроци, които се преподават на офицери от сигурността, са свързани с оперативните сили и с оперативните средства. Т.е. с инструментариума, който гарантира функционирането на този технологичен процес, който представлява сигурността на една държава. Оперативните сили – това са оперативните работници заедно с техните сътрудници – извънщатни, платени, неплатени, различни категории – резидент, агент, съдържател на явочна квартира. Това са атрибути на инструментариума на националната сигурност. Без тях тя не можа дa функционира не можа да гарантира това устойчиво състояние на държавата на обществото, от което ние имаме нужда.

Ето защо, реализираната практика за отваряне на архивите на спецслужбите от всички правителства, включително и от тези на БСП, в лицето на президента Първанов, на министър-председателя Станишев, на вътрешния министър Петков, по същество са действия, насочени против националната сигурност, против държавната сигурност на България. Разкриването на методите, средствата и силите на службите за сигурност, огласяването на секретния апарат, са действия, насочени против здравината на държавата и против имунната система на държавата да се предпазва от външни и вътрешни опасности.

Които не разбират тези неща и които нямат чувство за отговорност към историята на българската държавност не заслужават снизхождение. Е, между тях има и неграмотни хора, които не са били подготвени – излъгали се, подведени са.

Но ние много добре знаем, че разграждането на българската държавност след 1989 година стана по сценарий. Не стана хаотично, защото дошли неподготвени на власт български граждани или политици без опит – те – видите ли – допуснали грешка. Не! Моделът на либерален пазар и на либерално общество, който ни беше даден, още от плана Ран-Ът, по времето на Андрей Луканов, и насетне в поведението на всички администрации – и на американската, и на Брюксел след 2007 г., са насочени към разграждането на българската държавност, защото ние не сме необходими нито на ЕС, нито на САЩ като самостоятелна и силна държава. В историята обаче няма точка.

И либералният капитализъм не е най-добрата точка, до която е достигнала човешката цивилизация – слагаме точка и край – оттук-натам – по американски модел. Каква евроатлантическа ценност е Европа на различни скорости. Просто неолибералите се издадоха, че никога не са гледали на нас като на равни с тях! Просто им трябваше да влязат тук, да приватизират 90 % от държавната собственост, над 80 % от приватизираните 90 % да са на чуждестранния капитал.
И се създадоха условия за монополизирането на цели отрасли като печалбите се изнасят от страната. А за услугите – тотално! Това ликвидира малкия и средния бизнес и снижи икономическото равнище на населението под това от времето на плановата държавна икономика.

Държавата била лош стопанин. Но дойдоха чуждестранни инвеститори, които са държавни или общински – ЧЕЗ, OMW и др. фирми. Фалитите са поголовни, откакто сме влезли в ЕС корупцията е всеобхващаща.

И стигаме до въпроса – как да гарантираме националната сигурност? Как да гарантираме икономическия компонент? Социалният и духовният компонент? Образованието е под всякаква критика! Една трета от населението на България е функционално неграмотно! Такъв човек не знае какво става по света, не знае какво става у нас, дори и в родното му село.

Преди 35 години у нас нямаше никакъв тероризъм. Имаше единични прояви на отмъщение или психични отклонения. На пръсти се броят от 1956 до 1985 година актове, които имаха характеристики на терористичен акт. Само че като се направи анализ, се вижда, че причините са едни и същи. Те са от социално естество и от морално естество. Властите а на Изток и на Запад, се справяха. Специализираните служби се справяха в миналото, сътрудничихме си и държахме положението. Само, че тероризмът по света еволюира, създадоха се бойни групи, прераснаха в международни мрежи, стигнахме и до Ал Кайда – огромна мрежа върху голяма територия, без център. Светът горе — долу се справи и с това, докато не се организираха и вече си имат Ислямска държава – ИДИЛ, с територия, власт, данъци, търговия, училища…
Когато се борим с последствията, а не с причините, успехът е колеблив. Или въобще го няма.

Основната задача на Европейския съюз, но и на България е да се идентифицират проблемите с международният тероризъм и да се започне противодействие за неутрализиране, за ликвидиране, за премахване на тези причини. Например, международното право не позволява една държава да се намесва във вътрешните работи на друга конституционна държава – Ирак, Либия, Сирия, Афганистан. Какво постигнаха американците и французите като разрушиха лидерите на Арабския свят? Нищо, изостриха съпротивата и противодействието и си създадоха не само на себе си, а и на нас много врагове.

Какво ще постигнат сега с Ердоган? Не можеш да съдиш априори, не можеш да раздаваш оценки с чувство за непогрешимост. Не може да има борба срещу тероризма, не може да има защитена национална сигурност, ако не премахнем основанията, ако не премахнем икономическите и моралните причини за тази несигурност. И не създадем нова международна система. Въпросът е системен. Проблемът е не на приказки – да намалим демографския срив, да повишим заплатите и благосъстоянието, проблемът е на конкретни действия. И за да се справиш с неуспеха, трябва да предложиш и да приложиш системен подход насреща. Това е система, либералния пазарен модел е система с крайни егоистични цели, с етапи, със задачи, с изпълнители. Защо Сорос, които има много пари, създава новите елити с промити мозъци. Той внедрява чрез обучение, чрез възпитание, чрез средствата за масова информация нова идеология, ново разбиране за света, за съотношението капиталист – общество.

Светът никога не е бил по-богат, отколкото е сега. И социалното, икономическото, класовото диференциране никога не е било по-голямо, отколкото е сега. Ножицата между абсолютното богатство и абсолютната бедност никога не е била по-голяма. А човечеството разполага с всички ресурси – и природни, и финансови, и като човешки потенциал за един хармоничен свят – без бедност, без детска смъртност. Защо това не се прави? Скоро излязоха данни на Форбс –за една година с 12 % е нараснал броят на милиардерите, а с 18 % е нараснало богатството на милиардерите! Значи в момент, в който светът изнемогва – икономическа криза вече 10 години, от 2008, няма пари за заплати, за пенсии, за социални нужди, абсолютното богатство се увеличава. Само че във все по-малко и по-малко ръце. Ето – това е основната причина за тероризма. Това е основната причина за корупцията, за неспазването на законите. В момента няма никакви задръжки, никакви морални ценности, цялата система за въздействие върху обществото – възпитание чрез медии, чрез култура, чрез изкуство – всичко това е загърбено или е подчинено от капитала.

Дори пенсионерите започват да се нагаждат към тази безнравствена и икономически жестока ситуация. А какво да говорим за младите, които сега се раждат и друго не знаят?! Те виждат, че човек за човека трябва да е хищник. И че важното е да придобиеш, а как си придобил – няма значение. А наркоманията, а проституцията, а фактът, че една трета от работещите работят на черния пазар без никакви гаранции и защити.

Затова и изводът е ясен:
Нужна е нова структура на обществото, да се изготви национална доктрина за България да се направят стратегии и политики по главните направления. Защото абсолютна лъжа и измислица е, че планирането е вредно. Че невидимата ръка на пазара щяла сама да регулира живота. Няма такова нещо! Която политическа сила го направи, тя ще е победител!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *