РАЗРУШИТЕЛИТЕ ОТ ГРАД МОНТАНА ДА ПРЕУСТАНОВЯТ СВОЯ ПОХОД СРЕЩУ МИНАЛОТО НА РОДНИЯ КРАЙ

РАЗРУШИТЕЛИТЕ ОТ ГРАД МОНТАНА ДА ПРЕУСТАНОВЯТ
СВОЯ ПОХОД СРЕЩУ МИНАЛОТО НА РОДНИЯ КРАЙ

Йордан Радичков
академик Мито Исусов академик Георги Близнаков
академик Димитър Косев академик Цветан Цветков
Георги Павлов-Павлето Доньо Донев Петко Симеонов
22 професори и още много други земляци
–––––––––––––––––––––
94 ГОДИНИ
ОТ СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ 1923

НА ВНИМАНИЕТО НА:
. ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ МОНТАНА
. КМЕТА НА ОБЩИНА МОНТАНА
. КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕ, КУЛТУРА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ И ЕТНИЧЕСКИ ВЪПРОСИ КЪМ ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ МОНТАНА

Публикуваме отново отворено писмо на общественици – бивши ръководители на община Монтана за мястото на Септемврийското въстание в историята на Монтана и възстановяването на премахнатата скулптурна композиция край язовир Чернила” – град Монтана.
Проблемите, поставени в писмото, са актуални и чакат своя отговор от съответните ръководители и институции.

Вестник „Слово плюс”
–––––––––––––––––––––

САМО МИГ ОТ ИСТОРИЯТА
ИЛИ НЕДЕЛИМА ЧАСТ ОТ МОНТАНА

ВТОРО ОТВОРЕНО ПИСМО
ДО КМЕТА НА ОБЩИНА МОНТАНА

Господин Кмете,

Преди една година ние, бивши ръководители на община Монтана, изпратихме отворено писмо, адресирано до общинския обществен експертен съвет за култура и до Вас, относно естетизирането на входните артерии на град Монтана.
В отчета си до Вас за работата през миналата година, отразен в новините на местния телевизионен канал „Монт 7”, съветът прави предложения до Вас за естетизирането на входовете на града.
Голямо недоумение обаче буди у нас отношението на съвета към предложението ни за възстановяване на скулптурната композиция край язовир „Чернила”, дело на скулптора Георги Апостолов и архитект Александър Доросиев.
Не отговаря на обективната истина, че паметникът е „в много лошо състояние и не може да бъде възстановен в предишния му вид”. Скулптурната композиция е в абсолютно същия вид, в който е била складирана след демонтажа й в двора на „Строителство” ООД – град Монтана през 1993 година.
През 1994 година съдебна експертиза по дело № II 1141/93 година на районния съд – град Монтана с участието на скулпторите Теодоси Антонов и Цено Ценов и архитект Антоанета Тонева дава заключение, че „паметникът не е разрушен, а демонтиран по начин, който
ПОЗВОЛЯВА ДА БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕН
В ПЪРВОНАЧАЛНИЯ СИ ВИД
с частични повърхностни реставрации”.
Направихме оглед на място в присъствието на един от участниците в съдебната експертиза, който потвърди, че скулптурата не е претърпяла никакви допълнителни изменения.
Възниква въпросът дали някой от членовете на обществения съвет за култура изобщо е видял скулптурата, преди съветът да се произнесе за „лошото състояние”.
Несъстоятелно е твърдението на съвета, че „логичната /?/ промяна на инфраструктурата в района вече е изместила това място като вход на града”. Преобладаващият автомобилен трафик откъм София е насочен през град Враца, но това съвсем не означава, че не съществува входът на Монтана през Петроханския проход. Още повече, какъв аргумент може да бъде това в конкретния случай.
Странно звучи и мнението на съвета, че е по-добре да се намерят средства, с които да се почисти бившият туристически комплекс „Чернила” от руините. Нелепо би било продължението на тази мисъл: По-добре да се плаща за почистване на руините, отколкото да се плаща за възстановяване на скулптури. Що за дилема поставят дейците на културата!
Но най-тревожно е становището, около което се е „обединил” общественият експертен съвет, че този монумент отразява „само миг от вековната история на Монтана”. Да оставим настрана въпроса, че не е в реда на нещата съветът, от който се очаква мнение по проблеми на културата, да се намесва в спорните и за историците оценки.
Ако Септемврийското въстание е миг от историята на Монтана, то такива мигове са и Чипровското въстание, идването на Левски в Кутловица, освобождаването на града от турско робство и кои ли не събития от историята на края ни. И те ли не заслужават да бъдат отразявани в творенията на изкуството?
А най-продължителният период в историята на Монтана е турското робство. И след като „миговете” не заслужават да бъдат отразявани в изкуството, то какво следва от такива умозаключения? А нима надгробните плочи в лапидариума на Монтана не отразяват мигновената смърт на римските легионери? И ако една плоча бъде повредена от вандали, пак ли така ще разсъждаваме от висотата на философията си за „мига от историята на Монтана”?
Любопитно би било, господин Кмете, да се направи запитване
КОИ СА ТРИТЕ НАЙ-ВАЖНИ СЪБИТИЯ
В ИСТОРИЯТА НА МОНТАНА.
/Нека всеки да се опита да отговори набързо./ Убедени сме, че въпреки наслоените напоследък спорни становища трудно може да си представим, че що-годе грамотният наш съгражданин няма да посочи Септемврийското въстание. Същото се отнася и за българите извън Монтана.
А как да постъпим с регионалната библиотека? Та нали тя е наречена на Гео Милев, защото той е написал чудесната поема „Септември”, свързана със събитията в нашия край. Може би след като отразява само миг от историята, трябва да извадим поемата от фондовете на библиотеката, да предложим повече да не се издава, учениците да не се мъчат с изучаването й, а библиотеката да се преименува. /Как ли е допуснат този пропуск преди десетина години/. Звучи абсурдно, но нали е в духа на разсъжденията на експертния съвет.
Учудващо е как хора, боравещи вещо с естетически категории, не са видели нищо повече в скулптурната композиция, освен отразяване „само на мига”. Защото, както пише известният наш поет и земляк Анастас Стоянов именно за тази скулптура: „Смисълът на творбата можеше да изразява много неща: малко ли битки и сражения, погибел и покруса, оцеляване и надежди помни нашият стар и толкова патил градец.”
Да, основен естетически постулат е, че смисълът на талантливото произведение е
В МИГНОВЕНОТО, ПРЕХОДНОТО
ДА СЕ ОТРАЗИ И НЕЩО ОТ ВЕЧНОТО.
Който има очи, да вижда!
А в писмо, подкрепящо искането за възстановяване на съборената скулптурна композиция, едни от видните наши земляци, между които и Йордан Радичков, споделиха убеждението, че произведенията на монументалното изкуство са неделими от историята и културата на града, от днешния и бъдещия му ден. Откъде да знаят прочутите интелектуалци, че според други „интелектуалци” от историята и културата на Монтана могат да се отделят много неща, но по тяхна преценка?
Недоумение буди и предположението на експертния съвет, че би могло монументът да бъде композиран в подходяща среда, тоест на друго място. Монументът всъщност е архитектурно-скулптурен ансамбъл, неразделна част от околната среда. Неслучайно в солидната монография „Архитектурно-скулптурният паметник в България” на проф. Николай Труфешев монументът е наречен „пластичен знак-композиция, оформящ южния вход на Михайловград”, скулпторът Георги Апостолов е посочен като автор на ”монументално оформяне на входа на Михайловград”, а архитект Александър Доросиев – като автор на „южния вход на Михайловград”. За съжаление, в експертния съвет не участва архитект, който да каже как „се пресажда” произведение – синтез на изобразително изкуство и архитектура.
Господин Кмете,
С решение № 243 от протокол № 45 от 15.07.1993 година на Общинския съвет – Монтана е взето решение „паметника на входната артерия от София, до язовир Чернила” да бъде демонтиран и на негово място да се постави каменна морена с надпис „Монтана”. Скулпторните фигури да бъдат съхранени в Историческия музей – Монтана” /Правописът е запазен/.
След като е преценил, че решението не нарушава закона, тогавашният кмет заповядва и само пет дена по-късно, два от които почивни, скулптурата е премахната. Експедитивно е действал нашият и вашият колега, нали?
Още тогава се изразява масово недоволство срещу вандалското премахване на скулптурата. 63 интелектуалци, сред които академик Димитър Косев, член-кореспондентът Мито Исусов, художникът-земляк Георги Павлов-Павлето, 22 професори, Йордан Радичков, известни имена на изкуството призовават
„РАЗРУШИТЕЛИТЕ ОТ ГРАД МОНТАНА
ДА ПРЕУСТАНОВЯТ СВОЯ ПОХОД
СРЕЩУ МИНАЛОТО НА СВОЯ РОДЕН КРАЙ.”
С решение от 06.12.1993 година, постановено по гр.дело № 434 от 1993 година, окръжният съд – град Монтана отменя решението на общинския съвет като незаконосъобразно.
последват.
В края на 1988 година група интелектуалци от град Монтана начело с починалия археолог, почетен гражданин на град Монтана Георги Александров, настояват да се възстанови съборената скулптурна композиция на същото място.
Отново 23 столични интелектуалци, всички родени в района на Монтана, изразяват неудовлетворение, че съдбата на скулптурата тъне в неизвестност. Подписват се академик Мито Исусов, Йордан Радичков, Доньо Донев, академик Георги Близнаков, академик Цветан Цветков, политикът Петко Симеонов…
Други 80 столичани, също родени в нашия край, все имена, с които можем да се гордеем, обединени от землячество „Огоста” изразяват своята подкрепа за възстановяване на разрушените паметници.
Близо двадесет художници, писатели, журналисти излизат с публикации в местните медии.
За съжаление, много от подписалите се с надеждата, че правдата ще възтържествува в Монтана, вече не са между живите.
Сигурно не е без значение за Вас и фактът, че авторът на скулптурната композиция – нашият земляк Георги Апостолов през този месец навършва 80 години. Как ще се поклоним пред таланта на земляка си, господин Кмете?
С постановление от 20.01.1999 годна районният прокурор при районна прокуратура установява, че „каменните фигури са запазени и няма пречка
ОБЩИНСКИЯТ СЪВЕТ ДА РЕШИ
ОТНОВО ДА БЪДАТ МОНТИРАНИ”.

Господин Кмете, обръщаме се към вас, защото Вие като орган на изпълнителната власт в общината, защитаващ интересите на общината, може съобразно своите пълномощия да поемете инициативата и да предприемете действия за възстановяване на една законоустановена справедливост, за запазване на културното и историческо наследство на града и района, за възстановяване на скулптурната композиция край язовир „Чернила”.

БЛАГОЙ ЧУБРИЕВ, БОРИС БОРИСОВ, ИВАН ЗАМФИРОВ

/В. „Слово плюс”, бр.10/2003 г./

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *