БЪДЕЩЕТО И ОТГОВОРНОСТТА НА БСП
========================================
Наивници са тези , които си представят , че при този строй ще живеят в свят на справедливост и благоденствие.
–––––––––––––––––––––––––
България се е превърнала в една изтощена и неприветлива страна, а нейният елит мисли единствено за това как да продаде себе си по-подходящ начин.
Разминаването между елит и народ става все по-очевидно, но точно заради това трябва да четем с гняв изминалите 32 години. Това е път, с объркана реалност и днес именно паразитите на прехода се опитват да излязат като герои. И как го правят – като обещават, за кои ли път, поредната доза светло бъдеще. Един ден младите щели да изберат правилата, силните институции и върховенството на закона. Което си е направо друг начин да ни кажат – стискайте зъби и не се оплаквайте много. Бъдещето в България винаги е отложено. Днес е хаос, но утре ще е рай. Днес е мъка, утре всички ще сме дебели по неолиберален начин и ще имаме капиталистически блясък в очите.
Колкото и да ни убеждават в необходимост от стабилност, е важно да не се пропусне кръстовището, да не се изпусне моментът, когато искането за промяна трябва да се осъществи – да се притвори в съзидателна енергия. В това е мъдростта на политическото ръководство – в способността да улови този момент. Трябва да бъдем убедени и уверени , че именно Партията на Българските социалисти е застанала във верния коловоз на промяната . Сега гълтаме горчивите тъпотии на прехода. И питайте всеки, който се е само обявил за демократ, защо крие изцапаните си ръце зад гърба си. И най-накрая – ясно е защо днес много хора искат да сатанизират комунизма като абсолютно зло. Това е начин да убият идеята за промяна у хората. И точно тук има поле за надежда – дори и мошениците на прехода треперят да не би хората отново да поискат промяна и да пожелаят истинският разказ за изминалите 32 години. Докато тези се страхуват – надежда има. Ако този момент се изпусне, натрупаната енергия може да премине не към съзидание, а към разруха. За да не се допусне това, ситуацията трябва да се овладее, да се разберат дълбоките смисли на отговорността за бъдещето на нас самите и България. Опитът на човешката цивилизация показва, че икономиката и естествените потребности на хората далеч не винаги са първични за нацията. В началото е словото – по-точно голямата идея, която дава смисъл на битието в бъдещето. Това не случайно го споменавам , защото нашето общество е хипнотизирано в материалното , в парите , а не в това да се погледне за бъдещето и съдбата на децата и внуците. Много хора се чувстват безсилни и са обезкуражени. Но въпреки това обществените отношения съзряват за нов вид отношения към изразена социална справедливост и информационен социализъм.
Илия Миладинов