ДНЕС е Сирни Заговезни
=============================================================
Какво се случваше в Главановци преди повече от 60 години на този ден наречен празник , тогава ПОКЛАДИ . /Лични спомени /
_________________________________________________________________
Това беше един дългоочакван ден в края на зимните дни особено от младите хора и от децата . Подготовката за празника започваше от началото на месец февруари . Знаете , че в селото имаше 3 „квартала“ – „Долни край“ , „Трап маала“ , и “ Горни край“. Най -активен край беше “ Трап маала “ . Активността му сe състоеше в това да вдигне вечерта на празника повече шум и до последно да издаде изстрели , гърмежи в селото . По големите батковци организираха събирането на каменарски барут , или ловджийски барут , а така също и фитил. Фитила представлява черен кабел в които има навит в него барут и като го запалиш в единия край изгаряше със съскане до другия край . Имаше за цел да запали нещо като осигури време за палежа с горенето си . Иначе оръжието ни беше саморъчно направени пищови от метални тръбички , захванати усилено с тел и, или вкопани в дървото , или празни патронни гилзи захванати на дървени постановки пак с тел , приличащи на пищови . Нашата махала – „Трап маала „базата в която се изпълняваше ритуала беше малко над училището на някаква ливадна , там където сега се намират някакви къщи. Донасяхме слама и се палеше огън , подклаждан от сламата и събраните съчки и разни клоняци. Тогава се палеха една по една кишките – това е една расиновина , или рашовина с дълга дръжка , /около 1,5 м./, подбрана обикновено от родителите ни и привързана в нея натъпкана със слама . Това нещо се запалваше в огъня и се въртеше над главите ни . От въртенето се разпалваше кишката и се получаваше някаква интересна светеща гледка от която изпадаше запалени сламки и допълваше красотата на въртящата кишка . Имаше и някакви слова , които се издумваха при този ритуал , он аз не си го спомням , ако някои си го спомня , нека го каже , но все си мислех , че беше в смисъл да се прогонят болестите и „лошите дяволи от селото ни „. И така се палеха непрекъснато кишките , а тези , които вече нямаха такива , започваха да пълнят пищовите си с барут . И започваха гърмежите . Всеки си имаше , кой колкото е събрал барут , толкова изтреби /гърмежи/ ще възпроизведе . Днес някои от вас ще си зададе въпрос – как не са ни контролирали родителите ни в това начинание с гърмежите . Уважаеми млади съселяни , това беше традиция от векове , нашите родители ни помагаха в това да продължим традицията , сами ни правеха кишките , а ловджиите ни даваха и барут. Даа , точно така беше ! Спомням си , че лично кмета на селата Беро /куцаше с единия крак /и ми даде около 0,5 м фитил , а баба , мисля Мария Мишина ми даде цял патрон от карабина за ПОКЛАДИ и аз и донесох вода от чешмата в един кръджак за благодарност. Та вечерта на този български празник се чуваха гърмежи в цялото село . Най -слабо беше изразено в „Горни край“ , там беше единствен лидер Стефан /на Сусини, така мисля се казваше фамилията/ Спомням си , че от него си „закупих“ срещу книгата „Ленко“ един доста модерен пищов , направен от баща му. Та с този пищов си ходих и на училище в Копиловци до 6 клас. Имах самочувствие на голям мъж . То оръжието дава сърце съм чул и е точно така . Да се върнем на празника :в „Доли край “ нещата бяха по сериозни , там Димчо , Малин , Бойко , Емил ,Тихомир , Пеката .Имаше и едно момче по възрастно от тях Гошо на Маладолци , но не съм сигурен в името му спомням си името на сестра му Милка Маладолска – всичките са покойници / , те имаха стабилен арсенал на „боеприпаси“ / именно от Маладолците , които бяха свързани с партизанското движение . Тяхната база беше точно над Наелсоновата къща , в дясно на Вачо Мишин . От там ни „обстрелваха “ и въртяха каишките си .Искам да ви опиша един от последните ми спомени . Разбрах , че моя съсед Богдан на Стаменови – съпруг на Липа / да я спомена като една истинска народна певица / жива до днес. Нейните песни тогава са прочути в цялото поречие , даже като невяста на пристанушата я накараха да изпее песен . След края на песента имаше и гърмеж на ловна пушка и всички ръкопляскаха и бурно аплодираха гласа на Главановската певица . Та Богдан е оставил на Боян на Йоцини едно тенеке за мас и в това тенеке беше напълнено с дървесна пепел , а в средата му сложено дърво и след това извадено се е получил отвар в които е трябвало да се сложи миньорски зрив и да се напълни догоре . Не беше проблем доставката на взрив – динамит от миньорите . Аз лично събирах от донесената хартия за подпалки от опаковката на този динамит и бях събрал около една винска чаша от този динамит . Останалото количество не зная как и от къде е доставено . И тогава на тази вечер , това тенеке беше изнесено над училището на около 50- 60 м . под една слива . Богдан беше на свирка , той свиреше в духовата музика на селото ни на флигорна . То винаги на този празник имаше духова музика и хора на площада в селото . Големите ни батковци ни задържаха да не си тръгваме и да отидем до училището в очакване да доиде Богдан и чуем големия взрив. Беше ми интересно и стоях близо до Боян , които донесе тенекето . Дойде накрая и Богдан , след завършеното музикално изпълнение на хора за възрастните хора . Богдан каза на Боян да бяга веднага надолу към училището , а мен не ме виждаше , че аз бях на 4-5 м . в тъмнината от него и наблюдавах какво прави , без да зная какво чудо ще последва . Нищо интересно – Богдан запали фитила и отпраши някъде в тъмнината . А аз ,чуж побягнах но не така както се бяха и някъде , предполагам около 30-40 метра се чу толкова силен тътен , че , аз не мога да разбера , дали се спънах , или ударната вълна ме повали но с нос зарових в пръста , а отсреща ми нещо издрънча на стъкла . Прозорците на училището от северната страна се снизаха , а тътена се върна от отсрещния планински скат , помня го и до днес . Тръгнах си веднага за вкъщи и точно срещу площадката на днешния Иво Матов ,Мона Плякин стоеше с една дълга малнихера / пушка/ и коментираше взрива и се съмняваше в диверсия , разбрах на следващия ден , че сърбите може да са взривили училището. В края на краищата Партийната организация на БКП решава всяка къща от „Трап маала “ да събере пари и възстанови стъклата на училището . Дълго се коментираше този взрив на този празник. А Богдан мина само с упрек на майка му Ценка . Това за празника ПОКЛАДИ ! Ако някои могат да допълнят – да го направят в кометарите си . Нека да се знае за този традиционен празник празнуван от много години назад в селото ни . Кои зачитат миналото на предците си ще имат силата да преодоляват проблемите на реалността и ще са оптимисти за бъдещето на деца и внуци. Поздрави ! На този ден се иска прошка . – Простете ми , ако някой съм обидил , и накърнил личното му достойнство.
Илия Миладинов