ЕДИН ПОЛИТИЧЕСКИ КОМЕНТАР В РЕАЛНОСТТА , ИЛИ …. МЕЧТИ В БЪДЕЩЕТО
===========================================
Най-ценното и първостепенното в обществото би трябвало да е Човекът с неговия разум, познания и творческа сила. Но всичко това вече не струва нищо. Съвременните пари, които не струват нищо, всъщност са всичко.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Днес в България държавно управление е организирано на базата на диктатурата на капитала. Същественото на тази диктатура е, че тя е колективна. Диктатор няма. И не може да бъде посочен като такъв никой . Но тази диктатура е далеч по-жестока от едноличната, защото „диктаторът” е колективна структура, която не носи отговорност за деянията си, т.е. личната отговорност се крие зад колективната безотговорност. Затова днес в общество се ширят явления като корупция, измами, подкупи, организирана престъпност, мафия, проституция, дори и търговия с какво ли не .
Наглостта им достига до това , да ни зомбират ,чрез платени и зависими журналисти и медии, че ние останалите българи в Родината си, трябва да ги понасяме, защото най-важното, най-същественото е да сме свободни и да ползваме прекрасните плодове на „демокрацията“. Не по-малка роля взема и телевизията, за да ни манипулира и пренесе съзнанието ни към Западните ценности на либерализма. Какво виждаме по телевизията? Някакви изтупани богаташчета, които могат с часове да дрънкат за комунизма като основен източник на беди за сегашното общество, някакви „умни и красиви“ нарциси, които все дрънкат за успелите, без да виждат, че повечето от тези успели имат буквално кръв по ръцете си. Защото България живее и съществува като вампир. Тя изстисква и изсмуква буквално последните остатъци от предишна икономика, а нова икономика така и не се появи.
България е прогнила и ерозирала. Политическата класа и олигархията са твърде заети със своето обогатяване, корупцията е навлязла така дълбоко не само в институциите и във всички структури на живота, но и в съзнанието на хората. Българите са така обезверени, деморализирани и пометени от бедността, от отсъствието на елементарна справедливост, че единствената реална съпротива, която може да ни извади от това състояние на будна кома е будното гражданското общество. Видяхте преди няколко години какво направиха клуб „Огоста“ и около стотина граждани , които непринудено се появиха в клуба, за да защитят интересите си пред „Напоителни Системи “ Враца и осигуриха язовирна вода за поливка на имотите си на“ Палековото “ Това беше инцидентен пример как можем всички заедно да удовлетворим интересите си в ползата на хората.
Нямаме съмнение , че политически живот е толкова нечистоплътен с повсеместната корупция и несправедливостта – така отчайващи, че погнусеният от всичко българин се надява на последното – на чудото, на „мисията”, вярва че най-сетне ще се намери някой чист и достоен човек, който освен за своите лични интереси и амбиции ще се погрижи и за добруването на окаяния си народ. Чувствата на бедните и желанието за справедливост у повечето хора бива използвано от една вихрушка,която жертва тези хора, за да противопоставя на други, за да разделя обществото за лично облагодетелствуване . Ние не се ли намираме в момента в това състояние. Помислете ! Значи ние имаме две възможности. Да се хванем на уловката и да се борим срещу другата част на обществото ,т.с да се противопоставим, или да се примирим и кротичко застанем в робско положение и …каквото дойде ,това . Аз предлагам трети вариант. Да си създадем наша идеология и тази идеология да работи за нас и нашите интереси. Това е голямо предизвикателство , това е новаторство , това е и определен риск , защото е високо интелектуален и човечен , които може да донесе голям подем на удовлетвореност в интересите ни и удоволствие в отношенията ни. Всичко зависи от нас самите. Аз не искам да бъда пионка в друга идеология ,да бъда лъган ,манипулиран и експлоатиран. Искам да съм свободен и независим. Затова искам идеология , която ще бъде в наш интерес.Какво трябва да се направи? Социалистическата идея е идея на равенството. Но пък не може да се прескочи факта ,че хората се раждат с различни умения и способности. Значи ние не сме еднакви и не можем да правим еднакви неща. Но ние сме подчинени на законите за баланс в природата. Разлика винаги е имало и ще има, за да осмисля живота ни и за да се мъчим да я преодолеем доколкото е възможно. В това е и вложен смисълът на човешкото съществуване да извървиш своя път като се стремиш към съвършенството, дръзвайки да бъдеш различен и да се отличиш сред останалите! То и на това се крепи и развива света на различието. Но ние можем да използваме това неравенство и ценностните ни системи да са в полза на всички ни. Фактът е в това, че ценностите функционират като мотиви и причини на модел на поведение. На практика в много случаи различията в поведението на хората е различие в ценностната и мотивационна система. Значи извода е ,че всеки може да ползва ценностната система да другия при необходимост. Тогава извода е ,че трябва да се фокусира вниманието върху личността, която е можеща , която е способна да „дърпа“ колектива напред. Трябва да се откриват и отглеждат такива личности, на тях да им се дава шанс в политиката ,науката , изкуството ,или в каквото имат способност. Това е вярната идеология – поглед върху можещия грамотен човек и издигането му в обществото , а не на разни некадърни послушковци и верни „наши“ хора. Да отидем още по навътре към въпроса „Какво да правим“ ? Един от големите проблеми е неравенството при подялбата на благата от Земята. Знаете 1 % от хората на планета Земя притежават 50 % от благата на Земята . Значи съществува голяма бездна от разлика и различие в момента между бедни и богати както в света ,така и в България. Ето ни голям проблем. Проблем от векове и за още много векове напред. Или както се казва „Борба на бедни срещу богати “ – вечната борба. Но тя е при всички строеве до капитализма.
Кой дава пари на роби и ги зачита ? Никой !Трябва да се събудим ,да се обединим. Да създаваме синдикални организации , и граждански общества, а не партии. Синдикати, които да защитават правата ни, а не партии, които да се борят за правото да ни управляват. . Затова на Запад работещите живеят по добре и смислено, защото умеят да защитават интересите си . Ние не сме отделни хора, ние сме общество. Ние не сме просто хора и работници, ние сме колектив. Нашият работодател не ни е господар и не той определя законите в държавата, а ние като част от обществото. Това са истини ,които трябва да разберем, защото са важни за живота ни. Трябва да се научим да мислим по-глобално, по-мащабно. Защото времето, което ни е отредено да прекараме на тази земя, да го пропилеем и…. не смятаме да продадем за жълти стотинки. И ще водим класова борба за достоен живот. Тази борба е от векове и ще продължи до тогава докато съществува капитализма.Това e .
Илия Миладинов