ЖИВЕЕМ В ОПУСТОШИТЕЛНА АНАРХИЯ , СЪЗДАДЕНА НАРОЧНО И С УМИСЪЛ

……………………………………………………………………………………………………………………………………
ЖИВЕЕМ В ОПУСТОШИТЕЛНА АНАРХИЯ , СЪЗДАДЕНА НАРОЧНО И С УМИСЪЛ
…………………………………………………………………………………………………………………………………..
Няма как историята да прикрие , че англосасонците трудно ще се откажат от колонизиране на страни и континенти, ограбване наред на бедни държави и държави притежаващи енергиини суровини , търговия с всичко , човеконенавистен расизъм и икономическо васалство и колонизиране . Това са те ! А ние се надяваме , че са нашите приятели и братя са ни подарили „евроантлантически ценности“ Честито робство !
================================================================
Няма как да се скрием , или избягам от изградените информационни съоръжения , които ни бомбандират с информация и пропаганда непрекъснато и денонощно . Всичкото това е цел ! Икономическо васалство и колонизиране на България.
Редица анализатори ни втълпяват, че вече е разрушена нашата най-съкровена идентичност, че нямаме реално общество. Може и да е така. Но това не допринася ли допълнително за всенародното отчаяние, което ни е обхванало? Това точно е и целта на колонизаторите . Живеем в опустошителна анархия, създадена нарочно и с умисъл. Днешният политически живот е толкова нечистоплътен, повсеместната корупция и несправедливостта – така отчайващи, че погнусеният от всичко българин се надява на последното – на чудото, на „месията”, вярва че най-сетне ще се намери някой чист и достоен човек, който освен за своите лични интереси и амбиции ще се погрижи и за добруването на окаяния си народ. Чувствата на бедните и желанието за справедливост у повечето хора бива използвано от една вихрушка , която жертва тези хора , за да противопоставя на други , за да разделя обществото за лично облагодетелствуване . Ние се намираме в момента в това състояние. Помислете ! Значи ние имаме две възможности. Да се хванем на уловката и да се борим срещу другата част на обществото ,т.с да се противопоставим, или да се примирим и кротичко застанем в робско положение и …каквото дойде ,това . Аз предлагам трети вариант. Да си създадем , или пригодим към наша идеология и тази идеология да работи за нас и нашите интереси. Това е голямо предизвикателство , това е новаторство , това е и определен риск , защото е високо интелектуален и човечен , които може да донесе голям подем на удолетвореност в интересите ни и удоволствие в отношенията ни. Всичко зависи от нас самите. Аз не искам да бъда пионка в друга идеология , да бъда лъган ,манипулиран и експлоатиран. Искам да съм свободен и независим. Затова искам идеология , която ще бъде в наш интерес . Какво трябва да се направи? Социалистическата идея е идея на равенството. Но пък не може да се прескочи факта ,че хората се раждат с различни умения и способности. Значи ние не сме еднакви и не можем да правим еднакви неща. Но ние сме подчинени на законите за баланс в природата. Разлика винаги е имало и ще има, за да осмисля живота ни и за да се мъчим да я преодолеем доколкото е възможно. В това е и вложен смисълът на човешкото съществуване да извървиш своя път като се стремиш към съвършенството, дръзвайки да бъдеш различен и да се отличиш сред останалите! То и на това се крепи и развива света на различието. Но ние можем да използваме това неравенство и ценностните ни системи да са в полза на всички ни. Фактът е в това, че ценностите функционират като мотиви и причини на модел на поведение. На практика в много случаи различията в поведението на хората е различие в ценностната и мотивационна система. Значи извода е ,че всеки може да ползва , или бъде подпомогнат от ценностната система да другия при необходимост. Тогава извода е ,че трябва да се фокосира вниманието върху личността, която е можеща , която е способна да „дърпа“ колектива напред. Трябва да се откриват и отглеждат такива личности, на тях да им се дава шанс в политиката ,науката , искуството ,или в каквото имат способност. Това е точно така , но аз в момента съм и на друго мнение – днес повече ни трябват будители , отколкото политици. Това е вярната идеология – поглед върху можещия грамотен човек и издигането му в обществото , а не на разни некадърни послушковци и верни „наши“ хора.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Какво да правим ?
––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Да отидем още по навътре към въпроса „Какво да правим“ ? Един от големите проблеми е неравенството при подялбата на благата от Земята. Знаете 1 % от хората на планета Земя притежават 50 % от благата на Земята . Значи съществува голяма бездна от разлика и различие в момента между бедни и богати както в света , така и в България. Ето ни голям проблем. Проблем от векове и за още много векове напред. Или както се казва „Борба на бедни срещу богати “ – вечната борба. Но тя е при всички строеве до капитализма.
Кой дава пари на роби? Трябва да се събудим ,да се обединим. Да създаваме граждански организации , и граждански общества, а не партии. Синдикати , но реални и истински , които да защитават правата ни, а не партии, които да се борят за правото да ни управляват. Думите „стачка” и „синдикати” трябва да са на върха на езика ни във всеки един момент. Ние не сме отделни хора, ние сме общество. Ние не сме просто работници, ние сме колектив. Нашият работодател не ни е господар и не той определя законите в държавата, а ние като част от обществото. Това са истини ,които трябва да разберем, защото са важни за живота ни. Трябва да се научим да мислим по – глобално, по-мащабно. Защото времето, което ни е отредено да прекараме на тази земя, да го пропилеем и…. не смятаме да продадем за жълти стотинки. И ще водим класова борба за достоен живот. Тази борба е от векове и ще продължи до тогава докато съществува капитализма.Това e .
Илия Миладинов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.