НА ГОСТИ В МИНАЛОТО – ПРЕДИ 100 ГОДИНИ
===========================================
С наближаването на 23 септември винаги в съзнанието ми се възвръщат събития , които никога до като съм жив няма да ме изоставят. Явно упорит генетически код настанен в съзнанието ми ме принуждава да си припомням за моите предци по времето на Септемврийската епопея 1923 г.
–––––––––––––––––––––––––
И дядо ми и баба ми са били по това време на 21 години. Само ,че баба ми е имала друг мъж на име Димитър Каменов , а дядо ми е ергенувал и бил много близък с вуйчо си / не зная как се казваше , но е от фамилията на Бобановци / Вуйчо му е бил пролетарии и е имал близки отношения с негов роднина в Берковица , там е и учил в гимназията.Същият е подхранвал фантазията на дядо ми да си има пушка , или револвер , това били слабости на дядо ми.
И да задоволи страстта си избухналото въстание била единствената възможност да се снабди с оръжие. Баща му Стоян и брат му Гоцо получили позволително за добиване на греди за къща и заминали за Слатински връх да добиват материал като този материал е бил за къщата на дядо ми , която съществува и до днес. Тя дори е моя собственост. А дядо ми ги излъгал , че вуйчо му е уредил от Берковица катран и цигански пирони евтини и заминал с вуйчото на Берковица . Нито катран , нито пирони са търсели , а веднага отишли в Берковската казарма , която предишния ден е била превзета от отряда на Замфир Попов от Гушанци . Там в казармата дядо ми заварил мародерство от Гушанчани и околните села . Надигнали канти с гас , одеяла и какво ли не с възгласи „да живее революцията . Ние победихме !“ Имало е и раздавано е , и оръжие . Вуйчото на дядо му го уредили с пушка и бомба , но бил по възрастен и имал партиен билет някакъв , а дядо ми нямал нищо . Разочарованието било голямо , но вуйчото му дал щика на пушката и бомбата , но после на път за Петрохан си я взел обратно. Отряда за прохода е трябвало да спре Шуменския полк – редовна войска . След като се окопали кои къде намери и зачакали редовната войска е имало мълва за евентуално спасение , кои успеят да минат границата със Сърбия , тия ще оцелеят. Но дядо ми упорито си чакал шанса пушка да има. Като изсвирил един снаряд над главите им и затракала картечница вуйчото на дядо ми строго му извикал : – „Петко бягай направо в Сърбия и чакай да се усмирят нещата и тогова се връщай в Главановци“ . – „А ти поне пищов ми донеси , толкова път да бием за нищо „казал му дядо на вуйчо си и побягнал не към Сръбско , а към Главановци. Знаел е къде са баща му и брат му и се присламчил към тях. Вуйчото успял да хвърли гранатата , и няколко човека се престрашили и забягнали в посока Сърбия , но вуйчото не успял и там горе на Петрохан си останал. А дядо ми нищо не донесъл , но явно е излъгал , че нещо се било объркало в това немирно време с катрана и циганските пирони . И така…. минават около 20 тина дена и на нашата улица пристигнали от шпиц командата с офицер и кмета на селото барабар и с горския. Прабаба ми Петкана била сама и застанала твърдо пред офицерина , които и казал ,че трябва да им запалил къщата , че синовете и са бунтари . Някои е предал дядо ми , че е заминал с „вуйчо“си към Берковица , но и кмета и горския спасили къщицата им , която била над 200 годишна плетарка , та остатъците от нея са съхранени до днес за огрев. Ножа си е останал , та си колеха махалата за коледа прасетата , докато Богдан – съсед наш батко ни беше , ми го присвои . И ако е налице нека Ваньо ми го върне , това е историческа ценност за мен .
………………………………………………………………………………………………………………………..
Баба ми ! Преживява невероятна драма . Нейния мъж Димитър Каменов е бил знаменосец в дружината на Георги Дамянов – начетен висок хубав мъж. След погрома се прибира една нощ в къщи жив и здрав. Жена му , моята баба му споделя , че предишната нощ няколко човека са отседнали за малко в тях от други села и са продължили за Сърбия. Та тя го подканила веднага да замине за Сръбско , но той категорично отказал , тъй ката баба ми била бременна н 8 месец и чакала рожба през ноември , а и брат му ще му помогне – бил младши офицер във войската , ако се налага. Останал си той в къщи , но не се показвал никъде , направо се е криел . Дори тогава , когато са накарали 7 септемвриеца в горния край на гробището да си изкопаят гроб и там са ги разстреляли . Явно са знаели , че в тая тяхната къща е на авторитетен офицер от шпиц командите и затова са я пропускали . Но в един момент девер и се завръща и строго пита – „Къде е брат ми ?“ Възниква скандал със свекър и свекървата и по едно време се показва и мъжът и Димитър . Започва скандал и Офицера си вади офицерският си нощ и няколко пъти наръгва брат си пред очите на жена му – маята баба. Тя думите му е запомнила – “ В тая къща комунисти няма да живеят, иначе трябваше да запаля къщата“ и си отива . Впрочем отива в Копиловци и там местния кмет откупва „провинените“ с пари и алкохол. Няколко дни живее Димитър . Съседи предлагат да го закарат в Говежда , там е имало ветенарен доктор и е могъл да го спаси , но майка му не е разрешила да не би да умре при транспорта , или другия син да се върне и да запали къщата им . Така завършва трагедията на баба ми и тя отива при брат си Тодор Джункин и там , мисля на 23 ноември 1923 г. ражда Рангел Димитров Каменов моя чичо от Георги Дамяново. С живи две дъщери днес : Краса Рангелова Димитрова и Катя Рангелова Димитрова – кръстена на баба ми . Има и син Милчо Р. Д – той пък кръстен на баща ми Миладин брат на Рангел, само , че син вече от дядо ми Петко , които се оженил за баба ми през1925 година .
Това някога се е случило в нашето село . Събитията през 1923 година са символ на неудържим устрем за борба за социална справедливост и по добър живот.
–––––––––––––––––––––––––
И малко и за обстановката днес :
Няма да е лошо и да си помечтаем . Обстановката друг път .
Представете си :
днес настъпва краят на едно време с неговата власт, за да се установи друго с друг ред и управление. Затова е толкова напрегнато, объркано, дори страшно. Но то е защото сега именно се формира перспективата и скоро ще започне да се прояснява мъглата и заблудата.
Какво чудесно би се случило , ако това е краят на епохата, в която днес живеем, е край на насилието над човека, над съзнанието му, нов стимул с надежда и мечта за бъдещето , а униженията и издевателствата над него, оправдавани с някакви „ценности“ , демокрация и уж правото на избор са най-страшните сатанински заблуди и извратености. Това трябва да се пресече, преди тези сатанински заблуди да не поразят и следващото поколение . За нас българите, тези радикални промени ще произведат ефекта на революция с всички произтичащи от нея последствия. Защото заради собственото си неблагоразумие и заблуда се откъснахме доста грубо и рязко от традициите на нашата цивилизация и национална идеология и си въобразихме, че с присъединяването ни към европейските структури влизаме в рая. Често употребявам един израст : -“ Тръгнахме като на сватба , а се връщаме като от погребение“
Доста добре изразява реалната обстановка в която сами се нагласихме .
И отгоре на това – Вселената вече ни от почна с наказанията . Десетки невиждани до сега наводнения и пожари върлуваха по планетата „Земя“. „Случайни неща няма , има закономерности“ /някой го казваше това / И ако продължим с мечтите си – може пък да се случат .
Илия Миладинов