ОТИДЕ СИ ЕДНО ВРЕМЕ , КОЕТО НАШИТЕ ДЕЦА НЯМА ДА ПОМНЯТ , А ТЕХНИТЕ ДОРИ ДА СПОМЕНАВАТ.

ОТИДЕ СИ ЕДНО ВРЕМЕ , КОЕТО НАШИТЕ ДЕЦА НЯМА ДА ПОМНЯТ , А ТЕХНИТЕ
ДОРИ ДА СПОМЕНАВАТ.
===========================================
/ носталгия по миналото /
===========================================
Случващото се на българската земя през последните тридесет и две години, явно и натрапчиво, откриваме почерка на световните колониални системи , които с изградените си исторически стереотипи за промиване на мозъците на завладяваните народи действат така, че те да забравят традициите си, да не могат да се ориентират, кое е добро и кое зло, да търсят надежда и упование само в наличните господари и „благодетели“. Отиде си едно време, което нашите деца няма да помнят, а техните дори да споменават. Отиде си времето на едни тихи , миролюбиви, кротки и справедливи хора, живели скромно и нямали претенции , че са можели да станат част от бързия модерен свят. Те избраха да довършат дните си, така както са ги започнали – в малките си къщурки на село, в тишина и спокойствие, на родната земя. Изглежда
романтично и истинско удовлетворение в края на живота. Но какво е останало от селата ни в България ? Сега селата ни пазят само останките и спомените на една епоха, в която хората бяха задружни, помагаха си и живееха смирено , удовлетворени
от спокоен , сигурен и нормален живот.. Макар да имаха малко, даваха много, защото знаеха цената на нещата. За тях трудолюбието, почтеността, състраданието бяха истински ценните неща, а не трупането на нови и скъпи вещи . За тях важните неща бяха да ги посетят деца и внуци през лятото и до късно вечери да се чува детски крясъци от игри. Колко е хубаво при баба на село. Сутрин топли мекици и гонитба с колела из улиците. И накрая на ваканцията : – „до другото лято“.
Хубаво беше под жаркото слънце на село. Хубаво беше да се сгушиш в баба ,а дядо приказки да ти разказва „от едното ,старото време“ – Няма го вече , но пък има таблети
и модерни телефони. В онова ,“лошото“ време по-възрастните , искрено се радваха на обикновените неща в живота, ходеха си на гости семейно, уважаваха възрастните, имаха идеали и принципи, завещани от нашите родители, бяха щастливи и изпълвани с гордост от всеки постигнат успех – личен и колективен. Радваха се да ожънат и овършат – „Ден година храни “ казваха . Празнуваха се всички народни празници
Почти всяко село си имаше духова музика. Селски вечеринки и танцови забави изпълваха живота с удоволствие на всички възрасти. За съжаление времето, забързано към своето бъдеще, остави всичката тази романтика на колективен живот в
миналото. Днес е осеяна с пустеещи къщи земята ни. Като болест се разпростира обезлюдяването – къща по къща, село по село. Не ехти вече детски смях, няма глъч по градините и нивите. Дворовете са пусти , запустели, обрасли с трънаци и неизживяно време. Време проклето и учудващо злокобно. Какво беше това „цунами“, което за броени години , организирани бандити, ликвидатори , които заедно с нахлулите чужди спекуланти и родни авантюристи, разграбиха каквото им попадне от селски инвентар и създадоха новата хищна капиталистическа класа на България. Разрушиха всичко , не създавано от тях? Разрушиха изградените ни села , които изхранваха цяла България. В тези села , в които се осигуряваше култура , трудолюбие и живот за многото българи.. Загубихме собствената си самобитност, изхвърляме от живота си
колективната памет и крехкото минало – всичко стана „бизнес“ и „правене на пари“, включително и политиката, където няма място за морал , етика и съпричастност . Дойде „златното“ време на задкулисието и корупцията , на бруталната грубиянщина и презрението към останалия свят и обикновените хора – и всичко това на фона на
еуфорията от собствената си изключителност и самоубийствената заблуда в „евроантлантическите ценности “ , вменявана ни като единствената алтернатива за достоен живот в един коварен свят на капитализма.!! Непростима глупост , че им повярвахме ! Продадохме на безценица държавата си , а ние станахме роби .Как да сме знаели тогава, че ще сме едни от последните, които ще изпратят едно умиращо време… И накрая в гърлото ти нещо те притиска , а очите ти се запълват със
сълзи. До това ли доживяхме ? Децата ! Децата ! На тях ще се падне да плащат за всичко . А това ще е последната глупост , която можем да направим – да воюваме срещу Русия . Това ще е края ни !
Пророкуване… „Да не разваляте дружбата с Русия. Дядо Иван, а не брат Джон е спасението“ – баба Ванга.
Тези наши пророци са най-голямото богатство което имахме, та точно да ни преведат през тези така объркани времена.
Запомнете : докато не изметем цялата тази продажна паплач и възвърнем държавата , трудно ще завещаем отечеството си на идващите поколения
Илия Миладинов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *