ОТИДЕ СИ ЕДНО ВРЕМЕ , КОЕТО НАШИТЕ ДЕЦА НЯМА ДА ПОМНЯТ , А ТЕХНИТЕ ДОРИ ДА СПОМЕНАВАТ.

ОТИДЕ СИ ЕДНО ВРЕМЕ , КОЕТО НАШИТЕ ДЕЦА НЯМА ДА ПОМНЯТ , А ТЕХНИТЕ ДОРИ ДА СПОМЕНАВАТ.

Случващото се на българската земя през последните тридесет и две години, явно и натрапчиво, откриваме почерка на световните колониални системи , които с изградените си исторически стереотипи за промиване на мозъците на завладяваните народи действат така, че те да забравят традициите си, да не могат да се ориентират, кое е добро и кое зло, да търсят надежда и упование само в наличните господари и „благодетели“.
Отиде си едно време, което нашите деца няма да помнят, а техните дори да споменават. Отиде си времето на едни тихи , миролюбиви, кротки и справедливи хора, живели скромно и нямали претенции , че са можели да станат част от бързия модерен свят. Те избраха да довършат дните си, така както са ги започнали – в малките си къщурки на село, в тишина и спокойствие, на родната земя. Изглежда романтично и истинско удовлетворение в края на живота. Но какво е останало от селата ни в България ? Сега селата ни пазят само останките и спомените на една епоха, в която хората бяха задружни, помагаха си и живееха смирено , удовлетворени от спокоен , сигурен и нормален живот.. Макар да имаха малко, даваха много, защото знаеха цената на нещата. За тях трудолюбието, почтеността, състраданието бяха истински ценните неща, а не трупането на нови и скъпи вещи . За тях важните неща бяха да ги посетят деца и внуци и до късно вечери да се чува детски крясъци от игри. За съжаление времето, забързано към своето бъдеще, ги остави в миналото. В онова ,“лошото“ време искрено се радвахме на обикновените неща в живота, ходехме си на гости семейно, уважавахме възрастните, имахме идеали и принципи, завещани от нашите родители, бяхме щастливи и изпълвани с гордост от всеки постигнат успех – личен и колективен. Празнуваха се всички народни празници.
Днес е осеяна с пустеещи къщи земята ни. Като болест се разпростира обезлюдяването – къща по къща, село по село. Не ехти вече детски смях, няма глъч по нивите. Дворовете са пусти запустели, обрасли с трънаци и неизживяно време. Време проклето и учудващо злокобно. Няма ваканции при баба на село. Няма топли мекици и гонитба с колела из улиците. Няма : „до другото лято“.
Хубаво беше под жаркото слънце на село. Хубаво беше да се сгушиш в баба и дядо приказки да ти разказва „от едното ,старото време“ – Няма го вече , но пък има таблети и модерни телефони. Какво беше това „цунами“, което за броени години , организирани бандити, които заедно с нахлулите чужди спекуланти и родни авантюристи, трупайки първоначалните си капитали, създадоха новата хищна капиталистическа класа на България. и разрушиха всичко , не създавано от тях? Разрушиха изградените ни села , в които се осигуряваше култура , трудолюбие и живот за многото българи.. Загубихме собствената си самобитност, изхвърляме от живота си колективната памет и крехкото минало – всичко вече е „бизнес“ и „правене на пари“, включително и политиката, където няма място за морал , етика и съпричастност . Как да сме знаеели тогава, че ще сме едни от последните, които ще изпратят едно умиращо време…
Пророкуване… „Да не разваляте дружбата с Русия. Дядо Иван, а не брат Джон е спасението“ – баба Ванга.
Тези наши пророци са най-голямото богатство което имахме, та точно да ни преведат през тези така объркани времена.
Илия Миладинов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *