ОТНОВО ЗА ОБИКНОВЕНИЯ ЧОВЕК
Единственото истинско, значимо разделение в политиката , трябва да е ляво и дясно. Защото политиката предоставя два вида решения на всички сериозни обществени проблеми и ситуации и тези решения могат да бъдат леви или десни. Лявото и дясното се е появило още в началото на еволюционното развитие на епохата – „Първобитно Общински строй “ , когато се е получило открояване на замогнали хора от пещерите и добили усъвършенствани средства за лов и обработка на земята , тогава вече е имало работодатели и работещи – ляво и дясно , та до днес. А за „хладилника“ и какво има в него питайте тия , които твърдят , че няма ляво и дясно . Всички останали опити за поставяне на мними граници и “червени линии” – нови и стари, развиващи се и изоставащи, статукво и промяна, са „измамници“ и правят опит да се заблуди гласоподавателя и работещите бедни .
Общото усещане, че политическият живот е заприличал необратимо на нискокачествена селска пиеса – комедия , в която е създадено чувство на несигурност и някакво предизвестие за хаос. Но все пак седиш и гледаш да уважиш актьорите . Не само ,че е смешно и забавно , но и тъжно как съседа ти изпълнява роля , която буди повече смях и възмущение от несръчност и неумение да изговаря дори диалога си в комедията .
А най-лошото е, че вече си ги рециклирал многократно , гледал и ги знаеш всичките що за комедианти са. Стъпили на сцената се стараят да се оприличават в други образи в които хептен определят смехотворната пиеса и поради липсата на актьорско умение и що годе на някакъв интелект. И от всичкото това се получава някакъв болумач , но въпреки това и актьорите получават овации поне за смелостта и отговорността да се представят като изпълнители на пиесата . Пиесата е от американски автор. Автора е прочут и сериозен драматург има много произведения играни в Ирак , Афганистан , Либия , Сърбия , сега успешно се играе и в Украйна . Нашите управници , заедно с глашатаите са заседнали на първия ред . Те винаги обичат да са първи и се надпреварват винаги кой пръв ще поднесе цветя на автора на пиесата.
Умишлено не бързам да разказвам смисъла на постановката , понеже не мога да схвана къде е“ лявото“ и къде е “ дясното „. Търся на сцената и хладилника , да видя какво има в него , но и хладилник не видях. Но видях най-отпред г-жа Дончева и Бай Гоцо.
И сега един фрагмент от пиесата :
Пристига един актьор познат от моята махала и пита : Гоце „Ти ляв ли си , или десен ?“
– „когато съм гладен съм ляв , когато съм се нахранил съм десен , ама хладилника ми е винаги пълен .
– „Е за кой ще гласуваш „? – пита съседа .
-“ Ще гласувам за този които даде повече „.
– Какво да даде ? – “ Пари“ ! Все едно не знаеш като и ти взема миналия път .- отговаря Гоцо
Едва ли е възможно да се нарисува разбираемо душата и мъката на обикновения човек , живеещ в това сложно и противоречиво време , в което разделението ни е незапомнено до сега . Много въпроси се задават за психиката , търпението и наследен робски страх . Феноменално е поединичното оцеляване на българина и като че ли някакъв генетичен код не му разрешава колективно да защитава интересите си .
Илия Миладинов