ПО НЯКОГА СИ МИСЛЯ , ЧЕ СЪМ ЖИВЯЛ В ДВА СВЯТА
……………………………………………………………………………………………………………………..
Още малко исторически разкази за село Главановци
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Преди година време бях обещал да разказвам за живота на нашите съселяни от с. Главановци преди 50 години , в някои случай и отпреди 70 години . Аз самият съм на 74 години и все още имам останали спомени , които са ме впечатлили и трудно мога да ги забравя . Това го правя единствено , че първо си обичам селото в което съм се родил и изживял 15 години в него . И второ мисля ,че съм длъжен да разкажа какво са ми разказвали предците ми за живота в селото ни , за да го знаят младите хора , които ще живеят в Главановци и ще продължат да разказват на бъдещи поколения за живота в селото . За щастие бях от децата, които имаха свобода още от ранна детска възраст. И да си призная, всичко това ми е помогнало да бъда толкова самостоятелен колкото съм днес. Спомените днес се сблъскат със спомните от преди толкова много години и яростно рефлектират върху реалността днес в която живеят младите хора и особено децата . Разбира се, времето безпощадно променя всичко, променя традициите, колкото и да се стараем да ги съхраним, или най-малкото ги осъвременява. Много е важно да съхраним историческата памет на мястото където сме родени и живели .
Още от малък обичам разкази за миналото, вълнувам се как са живели хората по онова време, много по назад във времето в началото на 20 век. Обичам историите на селото ни. Интересен ми беше живота на дядо /роден 1902 г./ Зная историята на селото ни, много, много назад във времето , когато Копиловци не го е имало. Но изпитвам тъга и жал когато съм в село. Болно ми е, че селото постепенно изчезва и се обезлюди. Аз не обвинявам и не отхвърлям миналото. За мен то е свещено и неповторимо. Носталгията ми е свързана с копнежа по миналото и приятен спомен за неща, които са отминали. То често е свързано с идеализиране на хора, събития и места, където премина детството ми от изминала епоха, която едва някога ще я има отново. И понякога си мисля ,че съм живял в два свята. Изпитвам до известна степен и носталгия заради безвъзвратно загубените традиционни селски ценности в празниците, обичайте на Главановци. Няма как да забравя училищния звънец носен от дядо Рангел известявайки края на часа и началото на другия . 46 деца бяхме в четирите класа /до 4 клас/ По 20 трудови дни на лято помагахме на ТКЗС – в брането на ягоди , събирането на сено , във вършитба и всеки четвъртък – идваше каручката с магаренце от Лопушна и прожектираше кино . Салона в училището се пълнеше до горе , а филмите се коментираха направо по време на прожекцията доста шумно заедно с възрастните хора , които си носеха и малки столчета . Цената на билета беше 020 ст. или днешни около 2 ст. По време на жътва се прожектираше на площада и цяло село беше там . ТКЗС плащаше киното . Реката , това е най- привлекателното събитие да си в нея да се къпеш в някой вир , или да ловиш риба . Многото деца живеещи в градовете от всякъде , лятото са в селото и любимото им място беше в реката. Незабравими преживявания , там на група в реката на къпане и ловене на риба . А в „Луга“ всяка вечер се играеше футбол. Пенчо на Живкови беше купил една истинска футболна топка с плондер и всеки които искаше да рита даваше по 020 ст . на седмица . Най- добър футболист беше Тихомир – на Пеката / Петко Петков – жив е до днес / брат му. Той определяше отборите и почти винаги имаше деца , които чакаха някой да се откаже и да влезе да по рита . Приятно изживяване беше да се съберат пари и да се отиде на панаир в Монтана / Михайловград /. Беряхме дивячки ябълки , къпини , или трудови дни в ТКЗС то , важното е да отидем на цирка и юлките , стрелбищата и хапнем по някое кебапче . Този , които отиде сам на панаира се считаше вече за самостоятелен младеж и е със самочувствие за такъв . Но нека ви информирам и за историческите придобивки на селото .
През 1953 г в селото ни „докараха“ ток. Трафопоста беше в моята улица . А аз очаквах някакво светещо животно наречено ток и било много опасно кои го пипне .. Така , че нашето село имаше ток преди Копиловци . Използваше се само за осветление. Малко статистика : през 1958 г. село Главановци се наброява 852 човека . А днес е 35 човека . / доколкото имам информация/
Ние главановчани ще носим селото си завинаги в своя генетичен код и съзнание, защото то е нашата майка и нашия завет. Нашето послание е към младите хора и децата на Главановци. – Вашите предци бяха достойни хора , те строяха България и живяха с мисълта , че строят бъдеще за вас млади хора .
/ След няколко дена ще продължим с живота на гавановчани през зимата /
Илия Миладинов