Всеки гражданин, решил да произвежда зеленчук , или хранителен продукт , които да го представи на пазара , трябва да бъде регистриран като земеделски производител в областна дирекция земеделие, и от областна дирекция за безопасност на храните. Тази регистрация е най-изгодна за производителите , които произвеждат непреработена и /или преработена растителна и / или животинска продукция. При сериозни добиви и… приходи , трябва регистрация по ДДС. Но, трябва да отбележа , че има и нужда от сериозни промени в закона, относно малките земеделски стопанства и земеделските производители с цел тяхното развитие. И следствие на това, те да бъдат естествен стимулатор за бранша , които ще произвежда наш си български продукт с достъпна цена на пазара и устойчива конкурентост на вноса. За съжаление държавните субсидии се дават на „декар „, а трябва да се дават на килограм фактурирано по ДДС / може и да не е по ДДС , но фактурирано на килограм / ако се взема субсидия / и декларирано в годишна декларация / – продадено на търговските вериги и пазари. Така , че няма как да не се отиде до регистрация по ДДСто производителя , ако е решил да се занимава сериозно с този бизнес. Тогава има ли издадена фактура по ДДС , то няма на къде и нищо не може да се скрие . Всяко нещо продадено на тържище , или където и да е , трябва да бъде съпроводено с законен документ , които да охарактеризира продукта и държавата да гарантира контрола и законността на сделката. Така с издаването на фактури от всички участници в търговският процес ще има конкуренция , с която ще се свалят и цените на продуктите. И тук , отново стигаме до държавата и нейното действие и поведение на упражнен контрол , които ще рефлектира върху цените на храните и приходите в бюджета на държавата. Толкова ли са неграмотни държавните служби и служители , че да не разберат тези неща ? Нее ! Мафиотски структури лобират в законодателството , за да се продължи да се прави внос , контролиран от мафиотски структури и ограничи местното българско производство и от там без никакъв контрол се стига до неконкурентна възможност за търговска дейност на българските хранителни магазини . Това е ! И става така : идва внос , или „големия“ с масовата продукция, субсидиран и подбиват цената на по дребните земеделски производители и възможността за търговия на българските магазини / и на това му се вика пазарна икономика ???/… абсолютно същата работа е и с прекупвачите. Писал се за производител , а ходи зарежда от борсата, и какво става ? За него няма риск… купува готов продукт на преференциална цена и си слага надценка определена от него. Нито е изгубил време за производство , нито е рискувал нещо. И ето ти спекулата! И тук същото ! Държавата с „компетентните си служители“ са „никои“- чакат си заплатите и там другото , което ще им дойде и това е . На това му се казва – участници в спекулата ! Ситуацията е отвратителна. Отвратително е и да продължава да се мълчи. Времето , в които живеем задължава да се носи сериозна отговорност. Правото на хората е да бъдат информирани . Трябва да се помисли и защитата на слабите от произвола на силните . В края на краищата всеки един български гражданин може да прецени къде трябва да отиде да пазарува храната си , и на къде да отидат парите му – към българските производители и българският бюджет , или в Западните пенсионни фондове . Днес , взаимната солидарността към нашите български магазини и българските производители , и тяхната грижа за нас , е нашата система за оцеляване.
Илия Миладинов