Декларация на Волен Сидеров относно „Южен поток“, 5.12.2014 г.

Дами и господа народни представители,

През изминалата седмица България понесе още един удар по достойнството и националния си интерес, заради лоша управленска политика на няколко правителства подред. От руска страна бе заявено окончателното спиране на проект „Южен поток“. Това означава, че страната ни се лишава от гарантирани годишни приходи, нови работни места и възможността да бъде европейски енергиен център.

Руското изявление дойде като отговор на непоследователната и некоректна политика на последните български правителства. Да договориш нещо и след това да се отметнеш, е поведение, което никой по света не приема. Да, аз знам, че управниците ни са подложени на натиск отвън.

Днес Вашингтон води икономическа война срещу Русия.

Защото Русия застана в основата на икономически и валутен съюз, който застраши господството на САЩ в световните финанси и геополитиката. Ролята на Америка, като световен шериф и експлоататор на чужди богатства, е под въпрос. Това изнервя вашингтонската върхушка и тя повтаря икономическите и геополитическите  удари под кръста от 80-те години на миналия век. Тогава правителството на Рейгън договори със Саудитска арабия и страните от ОПЕК изкуствено понижаване на цената на петрола в нарушение на пазарните принципи и започна многомилиардно състезание  по въоръжаване с цел срутване на тогавашната социалистическа система, част от която бяхме и ние.

През 1989 г. срутването стана факт. Някои анализатори дори обявиха края на историята. Историята не умря, тя си е жива и здрава и ние с вас сме действащи лица в нея. Дойде обаче краят на илюзиите. Стана ясно, че през цялото време на Студената война,

Западът лицемерно е разигравал темата за човешките права

с нас, българите и с останалите народи отвъд желязната завеса. Стана ясно, че България и държавите – колеги по историческа съдба, сме нужни на Запада само като колониална територия. Като суровинен придатък и източник за евтина работна ръка.

Плановете на западните стратези предвиждаха разпад на евразийското пространство чрез разпалване на междуетнически и верски конфликти. Разбира се, основна цел в този план беше руската държава като най-богатата на природни ресурси страна в света и като основен идеен противник на турбокапитализма и антинародния, античовешки глобализъм.

И като основен пазител на Православието, ако щете.

В началото изглеждаше, че тези планове са успели. В първите години след падането на Берлинската стена, народите на България, Румъния, Сърбия, Чехия, Словакия и останалите ни бивши партньори от социалистическата общност бяха бързо доведени до оскотяване, индустрията им беше ограбена, социалната им тъкан беше унищожена. От страна на тези народи нямаше и особена съпротива. Постепенното им убийство минаваше под хипноза. Припевът на това масово приспиване беше „евроатлантическа интеграция”.

Под тази модерна измама се разбираше членство в ЕС и НАТО.

Това членство се представяше като „цивилизационен избор”. Сякаш досега сме живяли извън всякакъв вид цивилизация като аборигени на остров и само след влизането си в двата съюза ще опознаем ценностите на човешкото общество. Тази смешна и мазохистична теза се подаваше като нафора към всеки българин през тъй наречения преход.

Трезвите грасове, че ние, българите сме създатели на европейската цивилизация и на няколко държави през хилядолетията, не се чуваха. Не се чуваха и предупрежденията за Евросъюза. От тази трибуна съм ги казал в началото на 2007 г., когато ни приеха там по глобалистки, геополитически съображения.

Колкото до НАТО, още при създаването на партия АТАКА, написах в програмата й, че сме против участието в този военен блок. Който впрочем трябваше да бъде разтурен заедно с Варшавския договор, но Западът отново ни излъга. Гласът ми обаче беше соло на нашата политическа сцена.

Днес виждаме, че съм бил прав и НАТО ни вкарва във война.

Така с измама, народите на Източна Европа бяха обезвредени за кратко време. Така, както се сварява жаба във вода, на която вдигаш градуса постепенно и жабата мисли, че някой се грижи за нея да я стопли, докато разбере, че всъщност я сваряват. Но когато го разбере вече е късно.

Свариха народите от социалистическата общност  без особени проблеми и остана Русия. Там планът почти успя през деветдесетте години.

Русия почти беше колонизирана чрез превземане на държавното й ръководство и предателство отвътре. Огромните ресурси на страната и печалбите от тях течаха на Запад, а руският народ бе потопен в мизерия.

Преди десетина години тази ситуация беше променена от едно ново държавно ръководство, което си постави за цел да изгради рухналата държава и отнеме печалбата на глобалистите. Това ръководство искаше нещо просто – неговият народ да живее достойно. Това би трябвало да е цел на всяко държавно ръководство, впрочем, но често ни изглежда непостижим лукс.

Западните глобалисти не приеха желанието на най-големия православен народ да живее достойно. Това застрашаваше печалбите и апетитите им за световна власт.

Започна война срещу Русия, включваща икономически мерки и военни провокации.

Както през 80-те години САЩ, нарушавайки пазарните принципи, в които иначе се кълнат, намалиха цените на петрола, за да ударят по руския износ. Започнаха пак да  пречат на европейските газови проекти с участието на Русия, както правеха още през 70-те години. Запалиха война в Украйна и я финансираха с 5 млрд  долара.

От американската провокация, наречена „Майдан” до днес, аз повтарям от тази трибуна, че се води война, и че не трябва да оставяме да ни въвлекат в нея. Едно от оръжията в тази война беше забраната към България да строи „Южен поток“. Нека си спомним как посланичката на САЩ в София Марси Рийс излезе пред медиите и заяви, че български фирми не могат да участват в проекта „Южен поток”. За голямо мое удивление политическите сили у нас, с изключение на АТАКА, не реагираха на това грубо нарушение на дипломатическата етика на тази недопустима намеса във вътрешните работи на България.

За да стане по-ясно, че

страната ни днес е смятана за колония от върхушката във Вашингтон,

на 8 юни т.г. трима щатски сенатори дойдоха да кажат лично на премиера Орешарски, че му забраняват да строи нужен и полезен за собствената му страна газопровод.

Това ново унижение на българското национално достойнство също остана без реакция от основните партии в парламента, както и от водещи медии и коментатори. Моята реакция като лидер на партия АТАКА беше отново самотен глас.

Как се стигна дотам, че българският политически елит изгуби своя рефлекс и всеки чуждестранен чиновник може да се изгаври с националното ни достойнство? Докъде ще доведе това?

Дами и господа народни представители, обръщам се и към всички, които се занимават с политика и обществена дейност: Не възстановим ли живите си рефлекси, ще бъдем зомбита, не български политици.

Не съберем ли сила да защитаваме интресети на страната си, по-добре да ни няма.

Обществото ни има нужда от смели и умни лидери. Народът ни се нуждае от водачи, които могат да анализират вярно какво става в света и да реагират точно.

Дошло е време да избираме.

Ще продължим ли да дишаме евроатлантически прах докато се задушим или ще потърсим корените си на стар евразийски държавотворен народ.

Убеден съм, че вторият път е верният. Събитията показват, че послушното ни участие в НАТО и ЕС ни носи вреди. Крайно време е да поставим въпроса за членството си в тези организации чрез допитване до народа. Все още не сме отменили Конституцията, а там пише, че той, народът, е единственият суверен на властта.