БОРИС БОРИСОВ
ДОВЕРИЕ СРЕЩУ ЗАЩИТА
/ИМАТ ЛИ НАДЕЖДНА ЗАЩИТА ХОРАТА НА ТРУДА ?/
Преди две години публикувах тази статия във вестник „Дума”, по повод на която в сайта на вестника бяха направени изключително много коментари. Националният съвет на БСП предвижда темата за защита на трудещите се да бъде основна в дискусията на предстоящия конгрес на партията. Мисля, че написаното в статията днес е по-актуално.
На сегашния етап ние подчиняваме дейността си на надеждната защита на интересите на хората на труда, на бедните и изоставените, на работниците и служителите.
Из програмата на БСП
Може да се спори кои са хората на труда в България и кои не са, но е безспорно, че в пазарното стопанство /синоним на капитализма/, съществува една огромна маса от хора, които живеят само или предимно от своя физически и интелектуален труд, живели са така – като сегашните пенсионери и безработните, или ще живеят така – като сегашните ученици и студенти.
Всички те имат общи трайни интереси, които в един немалък период от развитието на България са обусловени от ниския жизнен стандарт, безработицата, недостойното заплащане на труда им, липса на възможности за разгръщане на човешките способности, умения и талант. И най-важното – всички те влошиха своите жизнени показатели, оказаха се на губещата страна при т.н. преход и са без особени перспективи в живота си.
Тези хора имат нужда от защита на труда си; сами индивидуално или организирано се защитават; очакват защита от обществените фактори – държава, синдикати, политически партии.
Исторически, с дългогодишни опит и практика, с ясно заявени програми като защитник на трудовите хора в по-голяма или по-малка степен са се доказали левите партии, а в България – най-голямата силна лява партия – Българската социалистическа партия.
В програмата на БСП, са вписани две задачи: Първата, далечната – историческото преодоляване на капитализма като процес на неговото последователно ограничаване и обезсилване. Втората, актуалната – на сегашния етап /нека подчертаем – на сегашния/ ние подчиняваме дейността си /нека подчертаем – подчиняваме/ на надеждната защита /нека подчертаем – надеждната/ на интересите на хората на труда, на бедните и изоставените, на работниците и служителите.
Ако се взрем в сегашната дейност на БСП, неминуемо възникват няколко въпроса:
ЗАЩО БСП НЕ СЕ ОБРЪЩА ПОИМЕННО
КЪМ ХОРАТА НА ТРУДА?
В документи, в изказвания на лидерите й се говори общо за хората, за гражданите, за избирателите, тоест за всички, живеещи на територията. Все едно, търговецът да рекламира с общ рекламен клип хладилници на африканци и на ескимоси, на домакини и на номади.
Президентът на САЩ демократът Барак Обама се обявява за защита на средната класа от бедността. Комунистите в Русия са за ремонт на политическата система и повишаване качеството на живот на трудящите се. Българското правителство обмисля стимули за малкия и средния бизнес. СДС е откровен в програмите си – тя е партия, чиито членове участват активно в създаването на частна собственост /на практика, и в присвояването/.
Ако не се обръщаш към някого по име, той ще се обърне ли с лице към тебе?
КОЙ ЗАСЯГА ИНТЕРЕСИТЕ НА ТРУДОВИТЕ ХОРА ?
Съгласно програмата си БСП е народна партия, защото не се бори срещу нито една класа, прослойка или група на обществото. А защо ? Настъпила ли е хармония, няма ли противоречиви конфликтни интереси между собственици и наети работници, между държава и трудещи се, интелигенция, между крупен и дребен бизнес?
Движението “Окупирай Уолстрийт” негодува срещу алчността на банките и корпорациите, които се обогатяват в кризата на гърба на всички останали американци. Барак Обама се обяви за икономика, която да не облагодетелства само богатите и настоя най-богатите да плащат по-големи данъци. Лидерът на комунистическата партия на Русия Генадий Зюганов е за национализация, от която ще пострадат тесен кръг лица, а ще спечели цялата страна. На световния икономически форум в Давос милиардери посочиха, че мнозина от участниците във форума са хора, обвинявани за икономическото неравенство.
Сергей Станишев в качеството на председател на ПЕС заяви, че има риск Европейският съвет да се превърне в част от проблема, прилагайки само икономии и рязане и предизвиквайки гнева на хората. Евродепутати от ПЕС отчетоха в своя статия, че социалистите често пъти са се оказали неспособни да сплотят народния гняв срещу висшите финансисти.
БСП е срещу политиката на правителството и ГЕРБ, но сякаш не вижда, че с тази политика в ущърб на трудовите хора се защитават и удовлетворяват интереси на точно определени обществени групи.
В програмните си документи ГЕРБ прокламира, че е партия на всички българи /сиреч, народна партия/, за солидарност и справедливост, но “безхаберното и безотговорното преразпределение на общонационалните средства от правителството не е наш приоритет”. В противоположното се убеждаваме се от лобистките закони, от отношението на министър-председателя към забогателите като Мишо Бирата. “Ние много добре е разбираме с КРИБ” – заяви Бойко Борисов, тоест правителството приема и прокарва интересите на работодателите и индустриалците в България. Но не се “разбира” със синдикатите, със земеделците, работещите в железниците, със земеделците, миньорите, със социално и здравно неосигурените, с пенсионерите.
Единствен Янаки Стоилов формулира ясно противниците на хората на труда и на БСП – “Ние сме срещу мутрите, олигарсите, спекулантите, екстремистите и паразитиращите на гърба на обществото”.
Заедно с много други неща БСП забрави или направо изхвърли от коритото, където къпе обновените си възгледи, темата за експлоатацията на труда. Но в програмата си пътьом все пак се ангажира с ограничаване на експлоатацията. Кой ще отговори в какво се изразява тази експлоатация и какъв израз намира днес борбата на БСП за ограничаването й?
НАДЕЖДНА ЛИ Е ЗАЩИТАТА НА БСП ?
В политиката на БСП има много силни проявления на защита – увеличение на минималната заплата и пенсиите, грижа за майките и инвалидите, борба срещу разграбването на държавните средства… Но надеждна не означава ли открита, ясна, силна и последователна защита?
БСП в съучастие въведе плоския данък, продължи да го отстоява доскоро, едва напоследък се обявява срещу него. Доверието към подобно непостоянство е като към лъжливото овчарче от популярната приказка, което най-сетне казало истината, но било късно. Не стига, че огромната разлика в печалбата се присвоява от олигарсите и спекулантите още в процеса на производството и услугите, ами и след това при вторичното разпределение те биват облагоделствани. Само категорично отричане и покаяние може да поправи грешката. Заедно с много по-силна борба срещу експлоатацията, спекулата, корупцията, извънмерното косвено облагане и акцизите… Това не бяха най-силните страни на тройната коалиция, не са и най-силните сега в дейността на БСП.
КАК СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ЗАЩИТАТА ?
Защитата на интересите на хората на труда следва да се осъществява от цялата партия като организация. Но как, след като партийните организации са толкова отслабени, че нямат връзка с трудовите хора? Самите хора на труда, особено наемните работници и интелигенцията, са с нищожно, съвсем непропорционално представителство в партията, да не говорим в ръководните й органи.
Ръководителите на партията провеждат срещи само с партийните активи. Въобще не се срещат и не разговарят с представители на трудовите слоеве, техните болки се изучават само по статистически данни и чрез социологически проучвания.
Сред формите на защита на трудовите интереси се открояват единствено парламентарните дебати и интервютата на ограничен брой партийни ръководители. От малобройната група депутати кой се възприема в обществото като защитник на трудовите хора?
Къде е заявеното в програмата активно взаимодействие със синдикатите и структури на гражданското общество? Какво правят основните организации и общинските структури по места – кои политически и граждански акции инициираха или подкрепиха /става дума за мощна подкрепа, а не за отделни словесни изявления/ в защита на интереси на трудовите хора?
ДОВЕРИЕТО НА ТРУДОВИТЕ ХОРА –
СПОРЕД ЗАЩИТАТА ИМ
Стои огромният въпрос – защо при преобладаващ брой на трудовите хора, БСП се ползва с ниско доверие, изразяващо се в общественото мнение и в гласуването. Доверието е резултат не толкова от лоша изборна тактика, от неумел пиар или слаб мениджмънт на структурите, а главно от очуждението на партията от хората на труда.
Партията се занимава прекомерно със себе си и желанието си да дойде на власт като самоцел, с вътрешно партийни битки. Допусна интересчии и защитници на корпорациите, на богатите слоеве, на приватизатори да бъдат водещи при оформяне на политиката й. Упорито и продължително заобикаля въпроса за социалната си база, чия партия е, за какво и за кого се бори.
Сред хората на труда, учащите, интелигенцията, пенсионерите набира сили мощно движение – недоволство от резултатите от т.н. преход към пазарно стопанство, от ограбващата икономика, от “съвместната” дейност на собственици и работници, от псевдодемокрацията, което движение се проявява в ново солидаризиращо се обществено мнение, в протести, стачки, подписки и други форми.
Истинската лява партия трябва да бъде вътре в това движение. Конкретно, с перспектива и всекидневно. /Е, такива изисквания не важат за елитарни, картелни, лидерски, прагматични, самоназовали се народни и тям подобни партии./
Преди повече от век и половина “Комунистическият манифест” провъзгласи, че комунистите нямат интереси, отделни от интересите на целия пролетариат. А социалистите днес?
БОРИС БОРИСОВ