В КАКЪВ СВЯТ ЖИВЕЕМ?

1. Като държавно управление светът е организиран на базата на диктатурата на капитала.
Същественото на тази диктатура е, че тя е колективна. Диктаторът не може да бъде посочен като реално физическо лице както Хитлер, Сталин, или Тодор Живков. Но тази диктатура е далеч по-жестока от едноличната, защото „диктаторът” е колективна структура, която не носи отговорност за деянията си, т.е. личната отговорност се крие зад колективната безотговорност. Тези особености на съвременното държавно устройство подхранват лъжата, че съвременното общество е демокрация.
В съвременното общество се ширят явления като корупция, подкупи, измами, контрабанда, кражби, организирана престъпност, мафия, проституция, търговия с деца, търговия с човешки органи, търговия с човешки зародиши и какво ли още не. Всичко това са „неизбежни” и „маловажни” явления съпътстващи съвършения образ на демокрацията. Ние трябва да ги понасяме, защото най-важното, най-същественото е да сме свободни и да ползваме прекрасните плодове на демокрацията. И да не си задаваме въпросът „Тези явления не са ли присъщи на демокрацията?”; „Тази демокрация наистина ли е демокрация, или нещо съвсем друго?”.
2. Икономиката на съвременния свят е капитализъм, базиран на неолиберализма.
Прилагането на тази философия поставя човека на заден план. Социалното разслоение достига невъобразими размери. По съвременни данни в момента 1% от населението на земята притежава към 50% от богатствата на света. Предполага се, че в България 5% от населението притежава 95% от богатството на страната. Стремежът за максимална печалба води до разкриване на множество паразитни дейности, които са безполезни за обществото, но са чудесен инструмент за преразпределение на националния доход. Например благодарение на рекламния бизнес, делът на рекламите в цените на стоките наближава 50%. Това е прекрасна база за паразитиране на частни медии, печатни издания, периодичен печат, политици и т.н..
3. В новата история на света най-характерното явление е войната.
От началото на 19-век до сега в света непрекъснато се водят войни. При това войните стават все по-кървави. Като пример можем да посочим, че по време на Наполеоновите войни човешките жертви са около 2 – 3 милиона. През Първата Световна Война жертвите са 15 милиона През Втората Световна Война жертвите са 60 милиона. Тук не са посочени жертвите при всички останали „по-малки”, или „по-големи” войни през този период от време. А те никак не са малко. Ако на базата на тези данни направим една екстраполация ще установим, че при една ограничена ядрена война жертвите ще бъдат половин до един милиард. Този резултат е подобен на разчетите от едно генералщабно учение на Пентагона през есента на 2014 година, на тема „Ограничен ядрен удар срещу Русия”. Ясно е, че една тотална ядрена война е равнозначна на апокалипсис.
В арсенала на съвременната война сега са включени много повече методи и средства за воюване като икономическа война, информационна война, биологическа война, екологическа война, климатическа война и др.
4. Същинската власт не е съсредоточена в държавата.
Илюзия е да си мислим, че Президентството, Парламента, Правителството, Съдът и Прокуратурата са органи на властта. Тези институции са само органи на държавата. Реалната власт е в ръцете на онези, които притежават парите и управляват паричните потоци, онези които притежават банките и средствата за масова имформация. Но „онези” са в сянка. „Онези” са невидими за обикновения човек, а тяхната власт е невъобразима. Те вземат решенията какво, как и къде да се прави. Държавата е само един инструмент в техните ръце, а Президентът, Председателя на парламента, Министър председателя, Председателя на Върховния съд и главния прокурор са само техни марионетки.
5. Ценностната система на личността е осакатена до неузнаваемост.
В нея няма място за такива категории като морал, любов към ближния, любов към род и родина, жертвоготовност, взаимопомощ, стремеж към познание и т.н. Ценностната ориентация на личността е насочена само към едно – парите, защото парите са богът на нашето време.
ПРИМЕР: Американец чете доклад за поведението на бизнесмена при нестандартни ситуации и задава въпрос на един от слушателите: „Фирма, която е Ваш конкурент попада в критична ситуация и може да фалира. Какво ще направите Вие?” Слушателят отговаря: „Може би е редно му помогна поне малко”. „Грешен отговор!”, казва американецът. „Правилото е да направиш необходимото той да фалира”.
Изводът е, че ние живеем е един „Опак свят”, както е казал Петко Славейков. Това е един униполярен свят начело със САЩ, свят на хаоса и антилогиката. Реална е икономическата власт, а парите са видимият израз на тази власт. Обществото не се управлява от разума, а от силата. Човечеството все още е далеч от онова, което наричаме цивилизация. Нашето съвремие е категорично доказателство за верността на този извод.

I. НАЙ ВАЖНИТЕ СЪБИТИЯ НА СЪВРЕМИЕТО
1. Най-важното събитие, на което сме свидетели е сблъсъкът между САЩ и Русия.
Всъщност двете страни са в състояние на война, независимо дали тази война ще наречем студена, гореща, или по някакъв друг начин. Проблемът Украйна е измислен. Той е само повод за големия сблъсък между Русия и САЩ.
Причината за този сблъсък е ясно и недвусмислено изявеното намерение на Русия да води независима политика. Това е качествено нов момент, който има далечни последици. Светът се променя от еднополюсен на двуполюсен. Силно са засегнати интересите на САЩ, което не може да не предизвика съответната реакция, включително военно противопоставян.
2. Другото важно събитие е процесът на икономическа и политическа консолидация на Бразилия, Русия, Индия, и Китай (БРИК), но най-вече между Русия и Китай.
Ако този процес приключи успешно, то доларът ще престане да бъде световна валута, а САЩ неминуемо ще загубят привилегията на първа и единствена световна сила. Икономическите и политически последици за САЩ ще бъдат катастрофални, особено като се вземе предвид колосалния външен дълг от 17 трилиона долара, което означава 50 000 долара дълг на всеки американец.

II. НЕВИДИМАТА ЧАСТ НА АЙСБЕРГА
Всичко, за което се говори по-горе, е във видимата част на айсберга. Но тази част е само една единадесета от целия айсберг. Това означава, че картината на света, такава каквато я виждаме е непълна. Твърде много факти и информация остава скрити за нас. Ето защо е важно да се опитаме да надникнем в невидимата част. Само така ще можем да разберем какво всъщност става и кои са движещите сили на събитията.
Ще се опитаме да изясним нещата на базата на конспиративния подход. Този термин е замислен като подигравателна контрареация на твърденията за световно невидимо правителство и световна конспирация. Във в-к “Ню Йорк Уърлд” на 17.ІІ.1921г. Хенри Форд казва за тайните протоколи следното:
“Единственото неоспоримо нещо, което мога да кажа за тях е, че те съвпадат изцяло с онова, което се случва в света. Вече 16 години откакто съм запознат с тях, всичко онова, което е написано вътре, се е потвърдило Съдържанието на протоколите съвпада със ситуацията, която се разиграва пред мен.”
Ясно е, че конспиративният анализ води до по-приемливи по-реалистични и логически непротиворечиви изводи, независимо дали това ни харесва или не. Ние ще стъпим на предположението, че една малка, невидима група от хора притежава властта, силата и мощта да управлява света. Не е важно как ще я наречем. За нуждите на това изследване ще я наричаме „Управляващите”.
Философията на „Управляващите” е представена най-добре от прочутата формулировка на Хегел „Теза, анти-теза, син-теза”, чийто буквалния превод е „Теза, анти-теза, без-теза”. Тази формулировка може да се тълкува по два еднакво валидни варианта:
1. Представена е диалектиката на развитието.
Борбата между противоположностите (теза и антитеза) е двигателят на развитието. Като резултат от тяхното противопоставяне се появява едно ново състояние – синтеза.
2. В неявен вид показва технологията на планиране на бъдещето.
Ако противопоставим две сили (теза и антитеза) и управляваме конфликта между тях по подходящ начин, можем да получим едно ново желано от нас състояние (синтеза). Казано по английски, смисъла на тази технология се свежда до израза „Разделяй и владей!”, а по български – „Двама се карат, третия печели!” Не случайно Джордж Сорос каза, че „Бъдещето не принадлежи на всички”. Явно той знае как е планирано бъдещето, защото няма как да не знае.
Особено показателни примери ни дават войните:
По време на Наполеоновите войни Франция бе противопоставена на Русия и Англия (теза и антитеза). Резултатът (синтезата) е, че Англия се превърна в световна колониална империя.
През Първата световна война. Централните сили бяха противопоставени на Антантата. В резултат се появи Съветският Съюз.
През Втората световна война Германия, Италия и Япония бяха противопоставени на СССР, САЩ и Англия. В резултат се появи Социалистическия лагер.
По време на студената война НАТО бе противопоставен на Варшавския договор. В резултат светът стана еднополярен с единствен лидер САЩ.
Посочените примери показват, че формулата „Теза, анти-теза, син-теза” действа безупречно. Но по време на Студената война „Управляващите” направиха голяма и необяснима грешка. Те създадоха еднополярен свят, което е в крещящо противоречие с тяхната собствена философия, Защото униполярният свят обезсилва действието формулата „Теза, анти-теза, син-теза”. Възможно е те погрешно да са приели, че унищожаването на Соцлагера е последната фаза на тяхната борба, но явно са сгешили.
Развитието на света след падането на Соцлагера показва, че вече е време „Управляващите” да поправят тази грешка. Само от такава позиция можем да разберем същността на конфликта между САЩ и Русия.
Главният извод е, че противопоставянето на САЩ и Русия е средство, чрез което ще се постигне преход на света в едно ново състояние – един двуполярен свят, което е в съответствие с философията на „Управляващите”. В този сблъсък президентите Путин и Обама не са главни действащи лица. Те всъщност са марионетки на „Управляващите”, така както Европейския Съюз е марионетка на САЩ. Този извод се потвърждава от следните факти:
1. Израелските политици не вземат страна в конфликта между САЩ и Русия. Явно според тях събитията се развиват нормално.
2. Независимо от тежката ситуация в Русия, руските олигарси твърдо стоят зад Путин, дори и когато техните интереси са засегнати. Явно някой им е подказал, че така трябва да бъде.
3. Чрез Ердоган и Давид-оглу „Управляващите” подадоха рамо на Путин във връзка с конфликта по проекта Южен поток. Не е тайна, че съдбата на този проект бе решена от американците, а Европа послушно отиде против собствените си интереси. България просто беше прецакана и използвана за нечисти цели.
4. В последните дни „Управляващите” отново подадоха рамо на Путин чрез совалката на мадам Меркел.

IV. ПРОГНОЗИ
1. Краткосрочна прогноза
Гореща война между САЩ и Русия на този етап няма да има. САЩ ще бъдат озаптени, за да се даде възможност на Русия да заеме мястото си на световна сила и да се възстанови двуполюсния модел.
2 Средно срочна прогноза
Русия ще получи гратисен период от няколко години за да възстанови своята икономическа и военна мощ и да стане наистина равностоен противник на САЩ. През това време американците ще трябва да свикнат с мисълта, че не са единствената световна сила.
3. Дългосрочна прогноза
При всички случаи, двете световни сили ще бъдат противопоставени, когато му дойде времето. Това е в пълно съответствие с целите на „Управляващите” и с формулата „Теза, анти-теза, син-теза”. Противопоставянето при всички случаи означава война, без значение дали тя е гореща или не. Така ще се премине към едно ново състояние на света, което ще има следните характеристики:
А. Светът ще представлява една единна държавна структура.
Б. Тази световна държава ще се управлява от едно правителство на „Управляващите”, независимо от това, дали то е видимо, или невидимо.
В. Народонаселението на земята ще бъде „регулирано” до златния милиард.

Дългосрочната прогноза е твърде вероятна, но това не значи, че непременно ще се сбъдне. Както се е случвало много пъти досега, така и в следващите периоди е възможно да се намесят непредвидени, или неведоми сили, които за пореден път да объркат плановете на “Управляващите”. Разумният човек не може да приеме, че борбата между доброто и злото няма да завърши с победа на доброто.