В последния половин век във външно- политическите решения на САЩ има три направления: империализъм, корпоративни интереси и ционизъм

САЩ не напразно се смятат за една от най-несвободните (с огра­ничени в правата граждани) страни в света. И тук работата е не само в „златния милиард“, но и в амери­канските медии, които се издържат с парите на олигарсите. Тази про­паганда е толкова ефективна, че християните в САЩ са за ядрена война и подкрепят многобройните агресии на САЩ. В капана се оказ­ват дори и високо образовани хора.

Здравият смисъл днес се базира върху дезинформация и объркване. Той изтласква от нашето съзнание онези мисли, които пречат да се анализира ситуацията. Здравият смисъл се определя от медиите (за съжаление, дори от личните блого­ве и независимите сайтове) и съвре­менното „християнство“.

Лична свобода за всеки е да тър­си истината, независимо от това, колко е невероятна или непопуляр­на тя. Обаче мнозина се затварят за нова информация, когато чувст­ват, че се доближават до истината, защото разбират, че тя ще влезе в противоречие с това, което те вече знаят. Бедата е там, че от подобни „номера“ на съзнанието не е застра­хован нито интелектуалецът, нито ограниченият, нито преуспелият адвокат, нито чистачът в търговския център. Те са враждебно настроени към всичко, което се намира извън пределите на тяхното разбиране. Интересното е, че по-образовани­те хора осъзнават този факт дори по-късно от останалите. Тази исти­на е особено очевидна, когато ста­ва дума за външната политика на САЩ като цяло, и за отношенията на Америка с Израел, в частност.

Америка влезе във войната в Близкия изток от 17 януари 1991 го­дина, когато започват бомбардиров­ките на Ирак, с цел да се изтласка армията на Саддам Хюсеин от Ку­вейт. Цяло поколение американци израсна във воюваща страна, дори незнаейки, че тя някога е живяла в мир. И най-вероятно, през целия си живот тези хора така и няма да видят мир, пише изданието Alt-market.com.

Американците не само прием­ат войната – те я обикват. Особено християните. Страшно е да гледаш коментарите на тези, които смятат себе си за последователи на Хрис­тос, за необ­ходимостта от тотална вой­на, до нанася­не на ядрени удари по Близкия изток и африкан­ските страни, само защото:

– те уж се опитват да получат технологии за създаването на атом­но оръжие (Иран), за да изравнят силите си със своите „врагове“ (Из­раел и САЩ);

– няколко десетки хиляди лоши ислямистки актьори (финансирани и обучени, главно от ЦРУ, МОСАД и съюзните арабски страни), участ­ват в сектантска война, която про­дължава повече от 1000 години;

– те си сътрудничат с Русия и Иран (като Сирия), а западните ли­дери наричат тези страни олицетво­рение на злото.

„САЩ пряко участват във войната в Украйна“

При това малцина се замислят за това, че именно действията на САЩ за дестабилизиране на ситу­ацията в Либия станаха стартова площадка за „Ислямската държа­ва“. Не се обръща внимание и на съдбите на милиони невинни хора – обикновени мирни граждани, жени и деца, които нямат право на глас за политиката в техните държави. Ако те се осмелят да се изкажат, ще се сблъскат с още по-жестока цензура и пропаганда, отколкото в САЩ.

Американците напълно спра­ведливо се възмущават от случаи­те на зверски престъпления срещу християни и мюсюлмани от стра­на на екстремистите от „Ислямска държава“, но обезглавяването и масовите разстрели, извършвани от терористите – това е почти същото, както и унищожаването на стотици хиляди либийци от безпилотните самолети на НАТО, стотиците хи­ляди иракчани, загинали през по­следните 20 години. Просто за това е прието да се мълчи.

Учудва и фактът, че америка­нците изглежда съвсем не се безпо­коят за съдбата на своите войници и жени-военнослужещи, особено за тези, които отиват да воюват сре­щу „Ислямска държава“, Сирия и Иран. У дома се завърнаха хиля­ди физически и психологически инвалиди-войници, пострадали в ненужни войни в името на воен­но-промишления комплекс и торби­те с пари.

Хиляди така и не се завърнаха.

Затова също рядко някой се за­мисля. И още по-малко внимание се отделя на икономическия аспект на тези войни, които се плащат с пари, печатани с невиждана до днес ско­рост.

Но след всички тези смърти, обстановката в региона си остава нестабилна, както и преди, а запад­ният режим твърди, че днес ние сме по-беззащитни пред лицето на те­роризма, отколкото по-рано. Нима новите войни няма да влошат ситуа­цията? Нима нямаме доказателства, че придържането към стратегията на последните четирима американ­ски президенти ще намали вероят­ността от терористични актове на американска земя или против аме­риканци? Уви, тези въпроси дори не се повдигат в треската на войната.

Журналистът Джон Майърс в своята колонка на сайта Personal Liberty неотдавна зададе същите въпроси, анализирайки изказвания­та, направени от Бенямин Нетаняху пред Конгреса. Майърс преди всич­ко се интересува трябва ли Америка да тръгне на война срещу Иран само заради обявените от Израел опасе­ния за нов Холокост, или трябва от­начало да се убедим, че тази война, както твърдят неоконсерваторите, е в интерес на Америка. Въпросът може да се стори напълно справед­лив, но не и в рамките на обществе­ното мнение. Върху Майърс веднага се посипват обвинения в антисеми­тизъм и обещания никога повече да не четат Personal Lirberty.

Използването на думи-детона­тори – такива като „антисемити­зъм“, „изолационизъм“, „расизъм“, „хомофобия“, „теория на заговора“ и т.н. – помагат да се потиснат по­добни разсъждения в зародиш. За „здравомислещите“ това е изгодно – такъв метод помага да се избегне изучаването на въпроса, тъй като истината може да се окаже най-не­приятна. Това е своеобразен меха­низъм за защита. Друг механизъм е просто да се скрие главата в пясъка, за да не се слушат изобщо такива наболели въпроси.

Правителството на САЩ демон­стрира толкова силна привързаност към ционизма, както и към войната. И американската пропагандистка машина, като се опира на ученията на християнски проповедници фун­даменталисти, прави от хората пре­дани роби. През последния половин век във външно-политическите ре­шения на САЩ ясно се проследяват три направления: империализъм, корпоративни интереси и ционизъм. Оттук произтичат и непрекъснатите войни вече цели 25 години.

Съвременният ционизъм няма нищо общо с евреите или юдаизма.

Поради това критиката на цио­низма не може да бъде наречена антисемитизъм (макар че самите ционисти отдавна използват тази хватка, за да тушират всякаква кри­тика) – има евреи, които не са цио­нисти, има ционисти, които не са евреи.

През 2007 г. католикът и сегашен вицепрезидент Джо Байдън твърди в интервю пред ТВ канала Jewish Shalom TV, че той е ционист. „Аз съм ционист. Не е задължително да си евреин, за да бъдеш ционист“, за­яви политикът. Байдън нарече себе си голям приятел на Израел, а Изра­ел – най-важен съюзник на САЩ в Близкия изток. А след това зададе един от най-показателните въпроси: „Представете си свят, в който не би имало Израел. Колко линейни ко­раби щяхме да имаме тогава? Къде щяхме да дислоцираме войските си?“ И наистина, къде?

В колонката си в онлайн изда­нието Mondoweiss журналистката Лилиан Розенгартен отбелязва: „Из­раелското ционистко министерство на пропагандата успешно заличава разликите между антиционизма и антисемитизма. Със своите обмис­лени и изкусни манипулации те раз­пространяват тази форма на вътре­шен терор из Европа и Съединените щати. Този вид тероризъм подразби­ра използване на насилие или запла­ха срещу граждани, заради постига­не на религиозни, политически или идеологически цели. Пропаганда, позоваваща се на Холокоста, пораж­да страх и истерия.“

Впрочем, на Нетаняху дори не е и нужно да разиграва картата на Хо­локоста, тъй като само един-един­ствен въпрос – трябва ли Америка да постави интересите си над всич­ко – кара християните фундамента­листи да губят разсъдък, а неоконсерваторите автоматично стават прави, отбелязва Alt-market.com.

Има много причини, поради които политиците и обикновените граждани сляпо подкрепят циони­зма. При политиците всичко опира до пари и желание да се наложи нов световен ред.

При обикновените граждани – се свежда до неразбиране или непра­вилно тълкувание на Светото пи­сание. Аз обичам страната си, но се страхувам от това, в което се е превърнало моето правителство, и от това какво то иска да ни направи. Моите усилия са насочени към това да се помогне на всички нас да се избавим от примките „на здравия разум“ и да намерим истината – независимо от това колко тя ще се окаже неудобна.