ЗА ГЕО МИЛЕВ И „ЖЕРТВИТЕ НА КОМУНИЗМА”
БОРИС БОРИСОВ
На 15 януари се навършиха 120 години от рождението на Гео Милев, а на 15 май се навършват 90 години от гибелта му.
Преди 10 години направих предложение за изработване на траен знак в памет на Гео Милев в град Монтана, със следния текст:
„Гео Милев е от малцината български писатели, свързал творчеството си с нашия край. Поемата му „Септември” – едно от най-оригиналните явления в националната литература, по изключително внушителен начин отразява епопеята и трагедията на Септемврийското въстание, чийто безспорен център е градът ни. За въстанието може да има противоречиви оценки, но поемата на Гео Милев, отразила това събитие, както и цялото му творчество остават завинаги в съкровищницата на българската култура.
Затова признателна Монтана е нарекла голямата си библиотека на името на Гео Милев, а неговите стихове „народът въстана… и писа със своите кърви: свободен” бяха монтирани върху скулптурната композиция на входа на града откъм железопътната гара. За съжаление, всички букви от стиховете на Гео Милев, изработени от бронз, отдавана са демонтирани от скулптурната композиция. Би следвало по същия начин, след съгласуване с авторите на композицията, да се възстанови текстът с думите на поета.
Годишнините са повод да се помисли за изработване на траен знак – бюст, релеф или друго в памет на Гео Милев в района на библиотеката, като се има предвид, че на входа на Драматичния театър, който се намира в една сграда с библиотеката, е монтиран релеф на патрона на театъра Драгомир Асенов. /Преди няколко години до сградата бе издигнат паметник на друг голям писател – Йордан Радичков./
Нереализирана е и възможността за изпълнение на произведение на пластичното изкуство върху празната стена от южната страна на сградата на библиотеката и театъра. Не е ли подходящо такова произведение да е свързано тематично с името и творчеството на Гео Милев?”
От страна на органите на местното самоуправление – кмет, общински съвет, комисия по култура към съвета не последва никаква реакция – не толкова към предложението, а най-вече по повод на двете годишнини.
През м.март тази година по инициатива на комитет от 12 души и по предложение на кмета на общината общинският съвет Монтана с решение даде съгласие за изграждане в град Монтана на паметник на жертвите на комунизма.
Обърнете внимание, „жертвите” не са посочени поименно, както изисква законът. Очевидно общинският съвет се е загрижил за жертвите не само в община или област Монтана, не само за осъдените от Фердинандския народен съд, а за жертвите в цялата страна; не само за осъдените за деяния през конкретен период, а въобще през цялата история.
Затова нека надникнем в архивите – достоверен документ за деянията на някои „жертви на комунизма” и за техните истински жертви. /Ползвани са скорошни публикации на журналистката Велислава Дърева./
Из показанията на Илия Ковачев: „Антифашистите се довеждаха за екзекуции от двама офицери… Те го довеждаха, сядаха и заставаха близо към краката му от предната страна… В туй време отзад двамата подготвени екзекутори държаха готовата примка и обикновено третият, с изненада, нахлузва я на врата и онези веднага теглеха в противоположни посоки, докато му спре сърцето…“
Прокурорът Сребрев: Колко траеше това?
Иван Кефсизов: Около пет минути за всеки човек.
Прокурорът: Някои съпротивляваха ли се?
Кефсизов: Не, те всички бяха интелигентни хора.
Прокурорът: Защо ги убивахте тогава?
Тома Прендов: Защото бяхме безумци… Смятахме, че са комунисти предимно, които се смятаха за врагове.
Прокурорът: Защо вършехте това нощно време?
Прендов: За да бъде скрито.
Прокурорът: От кого го криехте?
Прендов: От всички.
Прокурорът: Смеехте ли да го направите пред народа?
Прендов: Не. Едно направихме пред народа – септемврийското събитие.
Прокурорът: А другото – посред тъмна нощ.
Прендов: В тъмна нощ, в безумие…
Пенчо Сарафов: Първия път действахме с пистолети, но после се заповяда от Военното министерство да не се стреля, защото се чувало и се тревожат гражданите. /Както повелява заповедта на генерал Вълков – екзекуция в срок от 24 часа./
Така ще завлекат и убият Гео Милев! И още – Йосиф Хербст, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Николай Грамовски, Динол Динков, Райна и Ламби Кандеви, Вела Пискова, въстаници от Фердинанд и селата край него… Не могат да се изброят всички.
Съсипаният Мильо Касабов пита „Къде е синът ми Гео?“, за да чуе вледеняващите думи на същия генерал Вълков: „Аз се разпоредих за него!“… Хиляди майки, бащи, братя, сестри, деца, съпруги тичат от участък в участък, от казарма в казарма, от министерство в министерство; пишат отчаяни писма до царя, до министър-председателя, до парламента… Имало ли е съд и присъди? Справедливи ли са били?
През това време известният с името „кръволок” Александър Цанков /по-късно обявен също за жертва на комунизма/ държи френетична реч: „Обвиняват ни като реакционери, искат ни сметка за изчезнали. Нас не ни смущава никоя сянка. Ние сме чисти в своята съвест. Нас и историята ще оправдае. Защото вършехме подвизи в защита на България!“
Е, оправда ли ги историята? Народната памет оправда ли ги? Историческата истина оправда ли ги? А оправдават ли ги инициативният комитет, кметът и общинският съвет в Монтана? И тях ли не ги смущава никоя сянка? Даже сянката на Гео Милев!
Сред веществените доказателства пред народния съд е и изкуственото око на Гео Милев.
А псевдоисторици и псевдолитератори ще нарекат Гео Милев „набеден пророк, наложен от комунистическата пропаганда“ и ще осмеят поемата „Септември“ като „лишена от художествени изразни средства“, защото „не създава естетическа наслада с примитивизма си“.
В средата на миналия месец кандидат-студенти се стреснаха от пробния изпит по литература и избягваха да напишат съпоставка между цитатите: „Светът, привикнал хомот да влачи, тиранство и зло и до днес тачи; тежка ръка целува, лъжливи уста слуша със вяра…” /”Борба” на Христо Ботев/ и „Кой излъга нашата вяра?” /”Септември” на Гео Милев/.
Има ли кой да отговори на въпроса „Кой излъга нашата вяра”? Или е по-добре да си направим оглушки за страшните въпроси, като забравим и затрием техния автор. Вече са се опитали да го направят преди 90 години. Не са успели. Кой прави нови опити?
Цитираните по-горе документи от архивите не се отнасят за 1941-44 година. А Народният съд разглежда деянията само през този период /?/.Очакваме, длъжни са, макар и със закъснение, инициативният съвет, кметът /той е историк по образование/, общински съвет да изнесат документите, въз основа на които са взели предложението и решението за оневиняване на ”жертвите на комунизма”, да се разровят из архивите и да извадят на бял свят рапортите на „жертвите на комунизма” за убитите от тях, показанията им пред Народния съд, свидетелствата срещу тях, спомените на неосъдените на смърт „жертви”. Ще оборят ли думите на една от „невинните жертви” капитан Харлаков, че е извършил масови разстрели и убийства по времето на бунта през 1923 година във Фердинандско и че не заслужава да живее, а от Народния съд не очаква нищо повече от една заслужена смърт? Кощунствено е да попитам, но кой ще направи съпоставка между стиховете на Гео Милев и признанията на капитан Харлаков? Сигурно между убитите и осъдените от Народния съд има невинни. Сигурно присъдите за много от тях са прекомерни. И заради тях истината трябва да види бял свят. Но не да се оправдават и оплакват всички вкупом – заедно с убийци и мракобесници – от кой знае защо заинтересувани спекуланти с историята, търсещи неуспешен пореден реванш срещу вярата на Гео Милев.
ПО ПАМЕТНИЦИТЕ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ!