Ще водим класова борба за достоен живот !
Успяхме да оцелеем в многовековни робства и жестоки насилия на пот
урчване и асимилация на етноса ни . Няма такъв народ в света ,които да е подлаган на такива жестоки унизителни деяния на геноцид и робство толкова много години. Каква жестока съдба е сполетявала народа ни. Толкова векове и години беше борба за оцеляване , просто физическо оцеляване и опазване на православната вяра на славянството. Всичкото това не може да не е оказало влияние ,върху съзнанието , нравите , битието и психологията на обикновеният българин. Нацията ни е осакатявана непрекъснато през вековете на робството . Най изявените и прогресивно мислещи българи, елита на нацията ни са избивани умишлено . Оставали са посредствените и смирени българи ,склонни на покорство в робството. Те генетично са се възпроизвеждали
Това отражение ни съпътства и до днес.
Не случайно ни се носи славата на смирен и покорен народ. Народ ,които е силен, най-вече индивидуално, чрез себе си той е умен, находчив, надарен е с умения и слаб колективно. Ние не можем да работим в екипност, в цялост, в национално единение да се организирам, борим и живеем… Всяка простичка или величествена народна идея сякаш се разпада в егоизма и индивидуалните интереси на всеки от нас. Всичко това са исторически факти в които е и изградена житейска характеристика и психологията на българина.
Днес в България държавно управление е организирано на базата на диктатурата на капитала. Същественото на тази диктатура е, че тя е колективна. Диктатор няма. И не може да бъде посочен като такъв никой . Но тази диктатура е далеч по-жестока от едноличната, защото „диктаторът” е колективна структура, която не носи отговорност за деянията си, т.е. личната
отговорност се крие зад колективната безотговорност. Затова днес в общество се ширят явления като корупция, измами, подкупи, организирана престъпност, мафия, проституция, дори и търговия с деца.
Наглостта им достига до това , да ни зомбират ,чрез платени и зависими журналисти и медии, че ние останалите българи в Родината си, трябва да ги понасяме, защото най-важното, най-същественото е да
сме свободни и да ползваме прекрасните плодове на „демокрацията“. Тази демокрация наистина ли е демокрация, или нещо съвсем друго?. Решенията в държавата се взимат от лобистите на капитала, от купувачите на висши и ръководни политически души, от инструментариума „неправителствени организации”, разбира се, от Америка, под предлога, че е загрижена за България, от невежи бюрократи, поставени по върховете с определена цел. Решенията се вземат от всеки друг, но не и от народа. Не по-малка роля взема и телевизията, за да ни манипулира и пренесе съзнанието ни към Западните ценности на либерализма. Какво виждаме по телевизията? Там шестват някакви зализани нарциси, които ни превръщат в централна тема кърменето в молове, самозабравени и досадни министри, които с треперещи гласове им говорят за хибридна война, някакви изтупани богаташчета, които могат с часове да дрънкат за комунизма като основен източник на беди за сегашното общество, някакви „умни и красиви“ нарциси, които все дрънкат за успелите, без да виждат, че повечето от тези успели имат буквално кръв по ръцете си. Защото България живее и съществува като вампир. Тя изтисква и изсмуква буквално последните остатъци от предишна икономика, а нова икономика така и не се появи. Българското правителство бе купено от Вашингтон като съюзник срещу Русия. Вероятно мозъците на българите са промити от американската пропаганда и не разбират, че България е под контрола на Вашингтон, които са купили правителството им. Българското правителство служи на американците, а не на народа си. Вашингтон дори го накара да лиши страната си от руския газопровод. Българите трябва да се запитат защо поставят Вашингтон начело на управлението на страната ни.
България е прогнила и ерозирала. Политическата класа и олигархията са твърде заети със своето обогатяване, корупцията е навлязла така дълбоко не само в институциите и във всички структури на живота, но и в съзнанието на хората. Българите са така обезверени, деморализирани и пометени от бедността, от отсъствието на елементарна справедливост, че единствената реална съпротива, която може да ни извади от това състояние на будна кома е будното гражданското общество. Журналистите, обаче, имаха възможност всекидневно и дори всекичасно да влияят и най-важното – да упражняват контрол върху събитията, върху подкупността на институциите и ужасяващото задкулисие, така типични за нашия неосъществен преход. За жалост, част от тях също като политиците и висшите магистрати бяха буквално напазарувани от хората с безнравствените интереси и могъщите пари. И нещо много страшно – За жалост, разрушено е не само всякакво доверие в държавността и в управлението, разрушена е не само съкровената ни идентичност, но и генетичния потенциал на нацията. Два милиона българи напуснаха страната, и нека не се заблуждаваме, на повечето от тези умни, образовани, инициативни и интелигентни млади хора, децата им ще се родят и израснат извън България. А у нас масово се възпроизвеждат и множат ромите, докато българският народ линее, топи се, изчезва…
Наясно ли сме, ние, българите, какво се случи с нас? Демографската криза като ,че ли става необратим процес. Редица анализатори казват, че вече е разрушена нашата най-съкровена идентичност, че нямаме реално общество. Но това не допринася ли допълнително за всенародното отчаяние, което ни е обхванало? Живеем в опустошителна анархия, създадена нарочно и с умисъл. Но днешният политически живот е толкова нечистоплътен, повсеместната корупция и несправедливостта – така отчайващи, че погнусеният от всичко българин се надява на последното – на чудото, на на „месията”, вярва че най-сетне ще се намери някой чист и достоен човек, който освен за своите лични интереси и амбиции ще се погрижи и за добруването на окаяния си народ. Чувствата на бедните и желанието за справедливост у повечето хора бива използвано от една вихрушка,която жертва тези хора, за да противопоставя на други, за да разделя обществото за лично облагодетелствуване . Ние не се ли намираме в момента в това състояние. Помислете ! Значи ние имаме две възможности. Да се хванем на уловката и да се борим срещу другата част на обществото ,т.с да се противопоставим, или да се примирим и кротичко застанем в робско положение и …каквото дойде ,това . Аз предлагам трети вариант. Да си създадем наша идеология и тази идеология да работи за нас и нашите интереси. Това е голямо предизвикателство , това е новаторство , това е и определен риск , защото е високо интелектуален и човечен , които може да донесе голям подем на удолетвореност в интересите ни и удоволствие в отношенията ни. Всичко зависи от нас самите. Аз не искам да бъда пионка в друга идеология ,да бъда лъган ,манипулиран и експлоатиран. Искам да съм свободен и независим. Затова искам идеология , която ще бъде в наш интерес.Какво трябва да се направи? Социалистическата идея е идея на равенството. Но пък не може да се прескочи факта ,че хората се раждат с различни умения и способности. Значи ние не сме еднакви и не можем да правим еднакви неща. Но ние сме подчинени на законите за баланс в природата. Разлика винаги е имало и ще има, за да осмисля живота ни и за да се мъчим да я преодолеем доколкото е възможно. В това е и вложен смисълът на човешкото съществуване да извървиш своя път като се стремиш към съвършенството, дръзвайки да бъдеш различен и да се отличиш сред останалите! То и на това се крепи и развива света на различието. Но ние можем да използваме това неравенство и ценностните ни системи да са в полза на всички ни. Фактът е в това, че ценностите функционират като мотиви и причини на модел на поведение. На практика в много случаи различията в поведението на хората е различие в ценностната и мотивационна система. Значи извода е ,че всеки може да ползва ценностната система да другия при необходимост. Тогава извода е ,че трябва да се фокосира вниманието върху личността, която е можеща , която е способна да „дърпа“ колектива напред. Трябва да се откриват и отглеждат такива лбичности, на тях да им се дава шанс в политиката ,науката , искуството ,или в каквото имат способност. Това е вярната идеология – поглед върху можещия грамотен човек и издигането му в обществото , а не на разни некадърни послушковци и верни „наши“ хора. Да отидем още по навътре към въпроса „Какво да правим“ ? Един от големите проблеми е неравенството при подялбата на благата от Земята. Знаете 1 % от хората на планета Земя притежават 50 % от благата на Земята . Значи съществува голяма бездна от разлика и различие в момента между бедни и богати както в света ,така и в България. Ето ни голям проблем. Проблем от векове и за още много векове напред. Или както се казва „Борба на бедни срещу богати “ – вечната борба. Но тя е при всички строеве до капитализма.
Кой дава пари на роби? Трябва да се събудим ,да се обединим. Да създаваме синдикални организации , и граждански общества, а не партии. Синдикати, които да защитават правата ни, а не партии, които да се борят за правото да ни управляват. Думите „стачка” и „синдикати” трябва да са на върха на езика ни във всеки един момент. Ние не сме отделни хора, ние сме общество. Ние не сме просто работници, ние сме колектив. Нашият работодател не ни е господар и не той определя законите в държавата, а ние като част от обществото. Това са истини ,които трябва да разберем, защото са важни за живота ни. Трябва да се научим да мислим по-глобално, по-мащабно. Защото времето, което ни е отредено да прекараме на тази земя, да го пропилеем и…. не смятаме да продадем за жълти стотинки. И ще водим класова борба за достоен живот. Тази борба е от векове и ще продължи до тогава докато съществува капитализма.Това e .
INTER