ЛАВИНООБРАЗНО РАСТЕ БРОЯТ НА БЕЖАНЦИТЕ ОТ БЛИЗКИЯ ИЗТОК, ТРЪГНАЛИ ЗА ЕВРОПА

ЕЛЕНА ГУСКОВА, Доктор на историческите науки, ръководител на Центъра за изучаване на балкански кризи към Руската академия на науките

Бежанците и имигрантите в Европа са нещо обикновено, но на Балканите те също не са рядкост. През последните 25 години полуостровът преживя лавина от премествания, преселвания, изселва­ния, бягство на населението от войните. Бягаха сърбите от Хърватия, от Косово, от мюсюлманската част на Босна и Хер­цеговина (БиХ), хърватите от Сърбия, Босна и Херцеговина, евреите от Хър­ватия и Босна. Неочаквано миналата го­дина от родните си места се надигнаха албанците; говори се дори за 100 000 косовски албанци, пресекли границата със Сърбия и устремили се през Унгария към Европа.

Това движение беше толкова неочак­вано и мащабно, че Белград дълго не можеше да си изясни причините. Ко­совските власти твърдяха, че албанците са се вдигнали от селищата си, поради слухове, че уж в Германия са се отвори­ли голям брой работни места. Сръбските власти и Европа бяха склонни да опре­делят като главна причина за голямото преселение на албанците нерешените социални проблеми в Косово. На нас ни се струва, че неочаквано потеклия в дру­ги страни поток от албанци – това е на­тиск върху Европа, желание да се ускори признаването на Косово от европейските и световните институции. Албанците се активизираха също така и в Македония, Черна гора и Гърция. Дори изказванията на Тирана станаха по-радикални. Обаче всичко това бяха процеси вътре в по­стюгославското пространство, така да се каже – вътрешна миграция.

От известно време се забелязва съв­сем различно явление: към Балканите се устремиха потоци бежанци от Близкия изток, най-вече от Сирия, Ирак и Афга­нистан. Според официалните данни на Службата на Върховния комисар за бе­жанците към ООН (СВКБ), за пръв път такива бежанци на Балканите се появя­ват през 2008 г., когато убежище в Сър­бия са поискали 77 души. През 2013 г. те са вече 5000. А през следващата 2014 г. тази цифра скача повече от три пъти – до 16 490 души.

През 2015 г. това явление придобива гигантски мащаби: само за първите пет месеца границите на Сърбия пресичат 22 182 души. Това са официални данни, според които „бежанците идват в Сър­бия през Македония от обхванатите от война територии на Близкия изток и Аф­ганистан“. 95% от тях идват от Сирия и Афганистан. Официалните данни обаче са явно занижени и не дават пълна кар­тина.

Маршрутът на преобладаващото мно­зинство бежанци минава през Турция, откъдето те по вода стигат до Гърция, после пресичат македонската граница, по-нататък пътуват или вървят в посо­ка сръбската граница, преминават я и се насочват към малкия граничен град Пре­шево, 90% от населението на който са албанци. В Прешево с помощта на Чер­вения кръст и градските власти е създа­ден щаб за извънредни ситуации, орга­низиран е прием на бежанците и тяхното настаняване. Там са ходили делегации от СВКБ и организации на „Лекари без граница“, доставили са палатки, органи­зирали са първа медицинска помощ.

Потоците на практика са два: един легален, друг нелегален,

където на бежанците им помагат да пре­секат границата срещу пари по „кози пъ­теки“. Прекарват ги в закрити камиони, товарни вагони, помагат им да минат границата, заобикаляйки граничните пунктове. Ежедневно в Прешево искат убежище 300-500 души. Значи само през юни в Сърбия са пристигнали 15 000 имигранти. А проблемът не възникна през юни…

Колко в крайна сметка са всичките мюсюлмани от Близкия изток, потърси­ли убежище в Сърбия? В едни публика­ции се казва, че през първите 4 месеца на тази година в Сърбия са пристигна­ли 10 000 души от Сирия, Афганистан, Ирак и други страни, а до края на годи­ната ще пристигнат до 30 000. Минис­търът на вътрешните работи на Сърбия Н. Стефанович говори за 30 000, които вече се намират на територията на Сър­бия, плюс още 1,5 милиона (?) струпа­ни на границата на Сирия и Турция. По наши изчисления, за първото полугодие на 2015 година границата на Сърбия са пресекли не по-малко от 60 000 души.

Както съобщава СВКБ, в целия свят броят на хората, принудени да напус­нат домовете си, стига почти 60 мили­она. Сега най-много бежанци дават Си­рия (3,9 млн. души), Афганистан (2,6 млн. души) и Сомалия (1,1 млн. души). „Именно бежанците от тези страни най-често ние срещаме на улиците, авто­бусните спирки и в парковете в Сърбия“ – казва шефът на СВКБ Ханс Фридрих Шодер.

Трябва да се каже, че СВКБ реагира доста любопитно на вълната от бежанци в Сърбия. Преди бежанците, устремили се към Сърбия, не ги забелязваха. А сега Шодер нарича Сърбия „демократична страна в сърцето на Европа“ и хвали сръбското правителство за това, че не затваря границите. И освен това Шодер обещава на сръбските власти помощ за „функционалното построяване на систе­ма“ за прием на бежанците. Тоест, ООН е за пълно отваряне на границите за бе­жанците от Сирия и Ирак, а те наброяват 15 милиона.

Още един любопитен факт: потокът бежанци, който се движи към Сърбия, стихийно или не, избира посоката през Унгария, игнорирайки участъците на сръбската граница с Румъния и Хърва­тия. През тази година, по думите на ун­гарския министър-председател Виктор Орбан, убежище в Унгария са поискали 40 500 граждани, от тях 23 800 – от Косово, останалите от страните от Близкия изток. Лавината от бежанци не предиз­виква ентусиазъм в Будапеща.

Без да се съобразява с Еврокомисията, Унгария взе самостоятелно решение за затваряне на границата

и за строителство на висока стена на границата. Примерно за нещо такова заговори Хърватия. Еврокомисията раз­критикува „унгарския“ проект, но не реши проблема. А това увеличава броя мюсюлманите, които остават в Сърбия и в Македония. В трудните преговори с ЕС Белград иска да демонстрира своята от­критост и заявява, че гостоприемно ще приема всички бежанци от Изтока.

Още веднъж обръщаме внимание, че част от бежанците остават в Македония, част, пресичайки границите остават в южната част на Сърбия, в районите с мюсюлманско мнозинство. А някои оти­ват в градовете и селата на провинци­ална Сърбия. Още един важен момент: бежанците идват без документи, справки и документи „по думи“ (мисля, че това означава документи, издадени по ду­мите на заявителя), те получават само в Сърбия. Според международните за­кони и Закона на Сърбия за бежанците, когато хора бягат от райони, обхванати от война, пресичането на границата от тях не се смята за нелегално. Затова в Сърбия към тях се отнасят внимателно. В Баня-Ковиляче е организиран Център за бежанци, открити са още 4 временни центъра за настаняване – Боговаджа (70 км от Белград), Крняча (село на планин­ско плато, недалеч от сръбско-черногор­ската граница). Сенница (Южна Сърбия) и Тутин (Рашски окръг, на границата с Косово). Всички те са в ресора на Репу­бликанския комисариат за работа с бе­жанци и имигранти.

На всичко това Европа реагира дос­та вяло. Текстът за споразумението за разпределяне на бежанците в страните от Евросъюза засега не е готов. Както се очаква, в продължение на близките две години европейските страни на до­броволна основа ще разпределят около 60 000 близкоизточни бежанци, които сега са струпани в Италия и Гърция. Със задължителните квоти не е съгла­сен никой. Затова балканските страни с православна култура, сблъскали се с наводнения от имигранти от мюсюлман­ски страни от Близкия изток, ще трябва да решат проблемите на собственото си оцеляване сами.

За Сърбия, която още не може да пре­одолее последствията от войните и ико­номическата криза, която вече 20 години не може докрай да реши проблема със сръбските бежанци от Хърватия, Косо­во, Босна и Херцеговина, това е тежък удар по икономиката й. Но и не само.

Има още един, почти невидим за окото проблем…

Всички бежанци ли са бежанци

В Белград през юни обърнах внима­ние на това, че в града започнаха да се срещат редовно млади хора, неговорещи сръбски и неприличащи на бежанци. Те обикновено вървят по трима, стараят се да не се открояват, макар че спортното им телосложение бие на очи. Сплотени­те тройки от „пришълци” са забелязани и в други сръбски градове. Информаци­ята в медиите за тях е откъслечна. По­вечето от появилите се в Сърбия „бежа­нци” са мъже не по-стари от 27 години, 94% от ислямско вероизповедание, 56% – без семейства. Те не обичат да се сни­мат, не са притеснени финансово…

Първото, което идва на ум: във вид на бежанци страната може да се наводни с добре обучени и минали през „горещи­те точки” ислямисти. Разпределяйки се на територията на Сърбия и концентри­райки се на юг, те лесно могат да станат сила, която да се задейства в подкрепа на „балканските братя-мюсюлмани”. В. „Телеграф” пише: не може сред бежа­нците да няма нито един терорист, ако се отчита, че мнозинството бежанци идват от обхванатата от война Сирия! При това повечето от тези мними бежанци про­никват в Сърбия на организирани групи. По някои данни

сега в Сърбия са съсредоточени около 1000 „войни на Джихада”

от тях около 200 са в Белград. Ос­таналите са разположени в Лединци, Земун, Палилула, Медакович. Сред тях има много косовари. Парите получават от Виена.

Както казва криминалистът Златко Николич, сред стотиците бежанци лесно може да се „изгуби” един „спящ” теро­рист. Задачата на такива единаци е да се скрие в тълпата и да чакат заповед. Коор­динация на действията им осъществяват местните албанци – уахабити от Призрен, Буяновац и Грачаница, те вербуват нови привърженици. Николич смята, че сега по Сърбия свободно се придвижват няколко десетки хиляди пристигнали иззад грани­ца мюсюлмани, а броят на вахабитите дос­тига няколко стотици.

Напомня за себе си и „Ислямска дър­жава”. Един от нейните представители във видеообръщение към своите братя от БиХ (Босна и Херцеговина) призо­ва за борба за победа на исляма в Бос­на и Сърбия. „Слагайте им бомби под капаците на колите, взривявайте къщи, слагайте отрова в напитките, в храната, нека да пукнат от отровата, убивайте ги навсякъде, където ги срещнете – в Бос­на, в Сърбия, в Санджак. Вие това го можете (на вас ви е позволено), Аллах ще ви помогне”. Това го казва албанец от Косово, Ридван Хачифи, прославил се с жестокостта си в Сирия. В печата се мяркат съобщения, че терористични актове в Сърбия са се подготвили за пра­вославния празник Видовден (28 юни). Генерал Момир Стоянович, някога ви­сокопоставен служител на Службата за сигурност, утвърждава, че косовските терористи са планирали три терористич­ни акта в периода между 25 и 28 юни в централните и южни области на Сърбия.

За опасността от ислямски радикали­зъм на Балканите откровено се изказва президентът на Република Сръбска М. Додик. Има данни, казва той, че в Сарае­во и в Илиджа в настоящия момент се строят 34 000 апартамента за араби, а 380 граждани на БиХ воюват на страната на „Ислямска държава”. По данни, с които разполагат властите на Република Сръб­ска, на територията на БиХ се намират 3400 потенциално опасни субекти, спо­собни да извършат терористични актове (сред тях няма нито един сърбин). Тряб­ва да се отбележи също така, че на те­риторията на мюсюлманско-хърватската федерация в БиХ работят пет фабрики за производство на оръжие.

Македонският портал „Нетпрес” пише, че опозиционерът Зоран Заев подготвя „черен и кървав сценарий” за Македония с участието на радикални ислямски елементи. Италианската по­лиция съобщи, че в Албания има лагер, където обучават ислямисти. В Италия и Албания са извършени арести на хора, рекрутиращи (мобилизиращи, вербува­щи) бойци за „Ислямска държава” на Балканите. Воислав Шешел, лидер на сръбските радикали, на всеослушание предупреждава, че Вашингтон подгот­вя операция „Орел”, включваща серия терористични актове на територията на Сърбия и активизиране на терористични групировки, вече съсредоточени в Ниш, Чачак, Крагуевац, Белград.

Групи с численост от 170 души в Бел­град и по 20-30 души в други сръбски градове, по думите на В. Шешел само чакат сигнал, за да вземат оръжие. Син­хроните терористични актове в големи градове и многолюдни места ще привле­кат вниманието, а през това време глав­ните събития ще бъдат в Южна Сърбия, където албанците ще направят още една крачка към обединението. През това време косовските албанци ще тръгнат на север в Косовска Митровица. Тирана, която преди се разграничаваше от всич­ки събития извън границите на Алба­ния, сега говори за това, че не може да контролира недоволството на албанците на Балканите, че албанците могат да се надигнат в името на мечтата си да обе­динят всички територии, където албан­ското население е мнозинство.

Последните събития в Сърбия, Косово, БиХ и Македония трябва да се свържат в едно. От една страна, във всички тези държави последователно се внедряваше моделът на външно управление, който потиска проявите на държавен сувере­нитет, но Вашингтон тук не е постигнал пълен успех. Укрепва положението си Република Сръбска. Македония се опит­ва да отстои независимостта и целостта на страната. Сърбия изобщо не признава Косово, и всички тези страни продължа­ват да се надяват на Русия, не късат отно­шенията си с нея.

САЩ ОТДАВНА ИСКАТ ДА ПОДЧИНЯТ НЕПОКОРНИТЕ БАЛКАНСКИ СЛАВЯНИ

От друга страна, ръстът на ак­тивизирането на ислямския ради­кализъм на Балканите е налице. В южната част на Сърбия и в Черна гора действат ислямистките ор­ганизации „Уахабия” и „Червена роза” , в Македония – „Тарикат”, в Косово и Северна Албания има групи на „Ал-Кайда”. В БиХ ис­лямистите са пропагандатори на единна мюсюлманска Босна, организатори и изпълнители на терористични актове. Тяхната цел е образуването на „Зелена трансверзала” , т.е. непрекъснат пояс от мюсюлмански държави в долната част на Европа. Изглеж­да осъществяването на този план върви към завършващия му етап.

Не може да не се забележи, че притокът на бежанци на Бал­каните се усили през 2014 годи­на – тогава когато на сцената на международната политика беше изведена внезапно нова теро­ристична групировка, „Ислямска държава”. По всяка вероятност, „балканският сценарий” вече е сформиран. Едновременно ще се вдигнат с оръжие албанците в Македония и в Южна Сърбия – В Прешевската долина, Санджак. Косовската полиция ще се опита да заеме районите със сръбско население. В Централна Сърбия и БиХ ще се проведат няколко те­рористични акта с отвличащ ха­рактер. Полицията в Македония и Сърбия ще започне операции срещу въоръжените отряди на терористите. Вследствие на про­вокациите в стълкновенията ще загинат мирни албанци, и тогава всички ислямисти в Сърбия, Ма­кедония и БиХ, чакащи заповед, ще се хванат за оръжието, притич­вайки се на помощ на „гинещите” братя-мюсюлмани. Стълкновени­ята ще придобият широк размах. Сърбия, Македония, Черна гора и БиХ ще бъдат обхванати от военни действия с различна интензив­ност. С отслабените им („рефор­мирани” според американската терминология) армии и полиции на балканските страни ще им бъде изключително трудно да се защитят от ислямската агресия. Най-тежко ще бъде на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Да „урегулират конфликта” там ще отидат натовци или нови от­ряди ислямисти.

Струва ми се, че конфликтът ще бъде разпален в края на ав­густ – началото на септември. На Русия й остава много малко време.