ПРАВОТО НА ИЗБОР ОСИГУРЯВА ПРЕДИМСТВО В ЖИВОТА
Идва момент,когато човек пораства, узрява съзнанието му и започва да си задава различни въпроси и търси отговори. Независимо какви са въпросите, отговорите в болшеството си стигат накрая до обществените отношения, стандарта на живот и социална справедливост.
Способни ли са в света обществата да живеят в мир и да изграждат бъдещето?
И ако използвам посещението ми в Бесарабския район и запознаването ми с живота на братята българи в различните села в този район в Украйна, то намирам отговори, които ме изненадаха и силно впечатлиха.Изненадите са сапътствани с много емоционални усещания породени от културата и голямото гостоприенство на българите от Бесарабието. Но не мога и да не спомена за тревогите на тези хора и реалността в самата Украйна. Честно казано, усещането ми е, че в тази страна съществува два обществено политически строя – настанен фашизъм и…. отвоювано и утвърдено социалистическо общество ,поне това е в с. Заря. Да точно така е, колкото и парадосално да е. Но нека проследим фактологията на феноменалното съжителство на двата строя.
Не Правото има Сила, а Силата има Право, е аксиомата на политическия реализъм и ако днес Бесарабските българи и тяхната общност съществува, то е, защото преди 20 години тукашните хора яростно се противопоставиха на опита да бъде разрушен техния социален свят ,техните вековни традиции и обичаи. От тогава до сега фактите са се сраснали със своите тълкувания, а събитията са потънали дълбоко под интерпретациите си. Но ако се върнем към простия и правдив език на политическия реализъм, можем да кажем съвсем ясно – преди 20 години политическият идеализъм на тогавашната кремълска върхушка, по силата на който целият онзи свят трябва да се разпадне, за да заживее тази върхушка в съгласие с така наречените либерални общочовешки ценности, беше ограничена и оспорена от категоричната воля на обикновените хора от бесарабието да произвеждат сами своята реалност и да живеят в нея, а не в стерилните догми и лъже демокрация на глобалния либерализъм в какъвто днес ние живеем тук в България. Аз не съм готов, а и не мога в дълбочина да изследвам многостранно днешните следствия на онези събития тук, по тези земи как са успели да опазят своята индентичност при такива тотални геополитически промени, които върхлетяха преди 20 години по земите им. Но аз мисля, че именно по тези земи така наречената реална политика даде своята първа решителна битка срещу гибелните измишльотини на Горбачов и на политическия идеализъм. Не съм готов да кажа дали това е било случайно, или е било проявление на някаква дълбока необходимост. Но дори и случайно да е , през изтеклите две десетилетия се състояха много събития, които начертаха пътя към една нова политическа култура на отношения и реализъм. Хора съзряха и усетиха, направиха избор, направиха сравнение с лъжливата и куха капиталистическа“демокрация“ и многодишният им труд сътворен и съхранен в местният колхоз. Не искаха да заменят колхоз за „демокрация“. Това бе техният избор. И ако някога тук в България една очилат тиквар ,нагло от трибуната на Народното събрание обявяваше -„Още един хубав ден за българската демокрация“,затова че ликвидационните съвети ликвидирваха всичко в селското стопанство, то бесарабските българи си запазиха всичко до ден днешен. Техният колхоз им осигури стандарт на живот поне два пъти по добър отколкото живеещите в едно голямо българско село.Според думите на хората в с. Заря многократно са се опитвали да закрият колхоза ,но са срещали много сериозен отпор. За местните хора е много важно не какво решава толкова кметството, отколкото какво решение взема колхоза. А ние имахме ли право на избор ? Какво избрахме ние тук в България? Ние избрахме пълно раздържавяване и ликвидиране на всичко строено преди промените. Да не остане какмък върху камък. Първото „демократично“правителство на Ф. Димитров ликвидира пазарите ни в чужбина и после беше лесно икономиката да фалира и се продаде на безценица и разруши напълно.Нашият „колхоз“/икономиката/ за две години го ликвидирахме и избрахме „демокрацията“.Това бе нашият избор. И да продължим за „Другата България“- чувах молби за дъжд в църковният им храм, молеха зе за добра реколта от земята им. Те имат затворен цикъл на производство на това ,което добиват от земята на селото. Допълнителното преработване и реализиране на утвърдени за тях пазари и собствени магазини на суровината и хранителна продукция на местни и и други хранителни продукти им донася печалби и ги прави независими и икономически силни, способни да спонсорират традиционни български танцови състави и спортни отбори и други културни мероприятия. Дори колхоза е поел и благоустрояването на селото като е асфалтирал улици и подържал канализацията. Уважаеми читатели искам да ви запозная с живота на наши братя българи в бесарабието в Одеска област и направим паралел с живота тук в нашата България. Всеки народ има право на избор как да живее. Много е важно до преоценим нашият избор и се опитаме да спасим Родината си. Не да правим колхози , а да върнем България на българите, която загубихме. Днес се решава съдбата на България за векове, а може би и завинаги! Всичко зависи от нас ,останалите, които живеем в България.
Народ, който насила е изтръгнат от традицията си и е лишен от вярата си, загива. И вината за това носят само и единствено политиците! Национал-либерализмът на олигархията са опиум за нашите политици и отрова за народа. С активните действия на либералите и с неадекватно бездействие на социалисти и патриоти, както и с помощта на техните партии, българският народ е подложен на асимилация, пряко духовно и физическо унищожение в Родината си . Това са днес нещата в Родината ни.
А как са нещата в „Другата България“? Еми те се имат „Българията“! Величаят я ,интересуват се ,даже и се притесняват за Българията. Молят се никога да не идва Европейски съюз при тях и да е мирно и няма война.Като че ли са скатали дълбоко в съзнанието си мирният труд и справедливото разпределение на благата от колхоза,които им осигурява благоденствие и с нищо не биха го заменили. На празника на селото „Свети тройца“ селяните подариха на техния Божи храм 45 агнета и вино за гостите от съседните села за празника.Празника се празнува три дена и трите вечери се чуваше български хора и руска естрада за младите хора.Или както казваше Сашко – ръководител на авто парка на колхоза : „Ние българите сме трудолюбиви хора и ако всинца живеят как ние живеем в Заря , то Украйната ще е една прекрасна страна.“Спомням си г-н А. Иорданов- онзи с „Още един хубав ден за българската демокрация“,че призововаше българите да отбият дълга си към Украйна и да отидат да воюват в Луганс и Донец.Каква отврат ! Един платен неолиберален ястреб,които след време ще бъде изхвърлен в бунището на българската история и тогава сигурно ще бъде хубав ден за България. Та те хората от селото открито се гордеят ,че нито един българин не е отишъл да воюва срещу братята славяни. А многото получили повиквателни бягват в Русия и там работят. Те обичат Русия и често споменават с признателност ,че някога са ги приютили и дали земя да могат да оцелеят от потурчване и робство.Явно са много по мъдри и човечни от нашият политически ястреб. Сякаш най-големият дефицит на Земята не са материалните блага, нито недостигащите лекари, учители и храна, а разумът и моралът. Всичко около нас е обърнато с главата надолу. Българската политическа класа е затънала в корупция и угодничество пред външните хегемони. Тя е готова да жертва националните интереси, за да се задържи на власт, която да използва за свое лично благо. С такава върхушка, в такава обстановка, с подобно име на страната ни пред останалите държави от Европейския съюз ние нямаме надежда за по-добър живот.И аз лично се възхищавам и благородно завиждам на братята ни от бесарабието в с. Заря как са успяли да запазят техния социален свят, техните вековни традиции и обичаи. И най важното е тяхната сплотеност и убеденост да продължат напред по същият начин да отстояват социалната справедливост.
Срам ме е от президента и правителството за това, че подкрепят фашиският режим в Украйна. Това е морална и ценностна катастрофа за управляващите в България, за САЩ и ЕС. Жалко е, че руснаците ще ни намразят заради тъпите изявления на платени изкуфелници.
В един неолиберален свят на нарастващо и несъществувало в нито една предишна епоха в такива размери социално-икономическо неравенство в държавите, и между държавите, се оказа пълна илюзия за по добър и справедлив свят. Днес България е абсалютно зависима директно от САЩ, ЕС и неговите институции. Докато в „Другата България“те съумяват да определят своя социален свят, чрез традиционните обичай, морала, вярата в доброто. Не случайно е ,че има музей в селото за неговата история и запазени български носии от от преди сто години.
Нормално е когато търсим истината, да имаме и противоречия – защо,кой, как. Всеки един от нас може да се опита сам да открие истината за проблемите в Родината ни и живота на другите наши българи в „Другата България“. Не зная колко успешно ви запознах с живота в Бесарабска България, но всичкото което прочетохте е точно така. Каквото и да пишем ,или философстваме накрая като сложим равенството се получава , какво има в хладилника и на масата как живеем и какъв ще бъде утрешния дан за децата ни. Те живеят по добре от нас тук в България ,защото са взели по правилният избор от нас. Това е всичко . Как е при нас и как е в „Другата България“? Има само две съвпадения в двете страни – Несигурността за утрешния ден./Но този елемен съществува пред всички народи/ Те са с поне две крачки пред нас – едната е ,че сами определиха реален социален свят в които живеят днес и второ: те раждат деца, умеят и да пазят вярата и вековните си традиции и като прибавим, сплотенността им и вярата в доброто ги прави силни. В Украйна течът динамични процеси с нейзвестен завършък. Нашите българи живеят с тревогите за бъдещето си. Поне нашите „умни“политици да им бяха осигурили безвизово влизане в Родината на дедите им, а не да им препоръчват да отидат и воюват срещу братята славяни от Луганс и Донбас. Каква наглост!
Братя, днес сме се завърнали в най-хищническата епоха на капитализма.
Социалната несигурност у нас е по-голяма от всякога през последните сто години. Алчните банкери безкомпромистно поставят условия и са почти във всеки дом.Стресират, за да богатеят. Бедните стават все по-бедни, а богатите започват да си мислят, че живеят в отделна реалност и са богупомазани. Нашата политическа паразитна класа е в основата на слугинския елит, който губи ума и дума пред Вашингтон и започва да ражда глупост след глупост. Само левите думи и критични писания отдавна не са достатъчни. Левите думи не струват нищо, ако не са подкрепени с леви действия, с ярка лява решителност за радикална промяна в политическият живот в България. А дали има кой да го направи това? Помислете дали не е точно така?
Влезнете в сайта на БСП Монтана http://bspmontana.com/ и там може да продължим дебата за Родината и „Другата България“. Отделно може да видите клипове с интервюта на хора от с. Заря,отразени под името „На гости в другата България“
INTER