Предконгресна полемика
Енгелс от Пловдив срещу Маркс – днес нямало експлоатация, капитализмът бил справедлив
Румен Петков /Поглед.инфо/
Гледам и не вярвам на очите си. Рядко ми се е случвало да видя милионер да се включва в идеологическа дискусия, но доживях и такова чудо в живота си. На страниците на вестник „Дума“ се сблъсках с текста на Георги Гергов „Има и богати, на които не им е безразлична съдбата на БСП“. В него милионерът от Пловдив влиза в някаква въображаема битка, уви неясно в името на какви точно идеи. И понеже съм наясно, че това е индиректен спор и с мен, и с Александър Симов, а и с още няколко автори, които са изразявали сходни позиции, съм длъжен да отговоря, защото има граници на политическото приличие, които не трябва да бъдат преминавани.
Няма да преразказвам цялата статия, а само ще акцентирам на няколко момента в нея, които показват колко паралелни реалности съществуват в БСП в този момент и как, ако искаме да открием бъдеще, трябва да разрешим този лабиринт на кривото огледало, в който всеки вижда каквото си иска.
Първият впечатлил ме тезис на Георги Гергов трябва да бъде разказан накратко. Самопровъзгласилият се за Енгелс от Пловдив разказва за Жан Виденов, който не е споменат по име, и се припомня как той определи богатите хора като чорбаджии. Така, кахъри се Гергов, вратата на БСП била затръшната под носа на предприемчивите българи. И тук вече ще цитираме буквално, защото последвалото не подлежи на качествен преразказ: „Десните партии си отдъхнаха. Пред тях вече нямаше никаква пречка за реализирането на икономическа политика, за която днес става ясно, че е в основата на растящата социална несправедливост“.
Подайте ми кърпичка, че трябва да пролея няколко сълзи, а сърцето ми бе прекършено от тази несправедливост. Ето как с лошото си отношение към милионерите БСП е дала шанс на десницата. Мамка им калпави социалисти-сиромахомили!
Вън от шегата обаче, в този пасаж авторът на статията е изпаднал в радикална амнезия за собственото си минало. Винаги е хубаво да се възмущаваш как БСП чрез грешките си е дала шанс на десницата, но е добре г-н Гергов да припомни, че именно в онзи период той се числеше към десницата. Така де, когато някой вдига пара за миналото, е добре той да бъде в хармонично съзвучие с него. Припомняме заглавие на интервю от вестник „Марица“ от 2000 година: „Георги Гергов: Загубих 17 млн., но съм със СДС“.
Значи до началото на новия век, точно когато се преразпределяше цялата собственост, Гергов не се е чувствал никаква част от левицата. Той е бил със СДС. Заради това днешните сълзливи вопли за „социалната несправедливост“ ще ги отнесем просто към арсенала на реторичната разпененост на текста, а не като осъзнато разбиране за проблемите на страната.
И заглавието, което е предизвикало киселини у Гергов – „Ще се сбие ли БСП с милионерския си елит?“ всъщност не е призив срещу богатите хора, а е призив за изясняване на същността на левицата. Тоест, БСП да си отговори на въпроса – интересите на кого представлява – интересите на Гергов и сие или на тези отрудени хора, които едвам свързват двата края в тази изнемощяла и окрадена страна, и които дори бяха лишени от надеждата за по-добър живот.
Гергов обаче е твърдо решен да отстоява милионерската кауза в БСП и заради това в неговата статия се прокрадва едно разграничение, което е добре да опишем. От една страна, справедливият милионер, който всяка сутрин се буди с тревога в душата за предприятия, работници, кредити и данъци. От патетиката на текста трябва да разбираме, че г-н Гергов се причислява именно към тези суперсоциални милионери, които не само трупат пари, но и по няколко пъти на ден обмислят въпроса за социалната справедливост и тежко пъшкат за съдбата на бедните. Веднага е очертан антиподът – милионерът-партиен номенклатурчик, който е нещо лошо, антигероят в социалистическия свят на Гергов.
Оказва се, че той признава за милионерския проблем на БСП, просто се опитва да напише опрощение за себе си. Това е смисълът на текста му. Той не разрешава проблем, а се опитва да замита следи. Опитва се да опише света в черно и бяло и понеже проблемът с милионерите не може да бъде прикрит, тогава трябва да се изхалюцинира фигурата на добрия богаташ, който превръща уменията си в програма за ръководене на държавата – едва ли не и милионерът-паразит, който смуче от добрите милионери.
Тук има зачатък на някаква смисленост, но статията издиша, понеже е оставена безименна. Гергов е потънал в своите намеци и се е удавил. Кои са лошите милионери според него? Нека направо да стреля, ако се чувства толкова смел и след като твърди, че „хвърля камък в блатото“.
„Загрижените за състоянието на партията дописници“ (в тази фраза разпознавам все автори на Поглед.инфо) повдигат темата за милионерите не водени от някакъв вътрешнопартиен популизъм, което е някакво страшно чудовище, ако видим какви клетви хвърля др. Гергов срещу него. Смисълът от разговора за богатствата не е в популисткото истеризиране на дискусията, а в категоричното ценностно изясняване на политиката. Милионерът сам по себе си е обект на този дебат дотолкова, доколкото именно парите са основен фактор за разврат в българската политика и те пораждат зависимости, които могат да изкривят и най-светлата идея. Разговорът, който се върти около милионерите, всъщност е разговор за това каква платформа може да предложи БСП на избирателите, които се отдръпнаха от нея, които избягаха смутени от нейната идеологическа стерилност, появила се именно покрай нахлуването на големите портфейли в ръководството. И заради това ние няма да правим класификация на милионерите или каталог за видовете богаташи – разговорът е отвъд тях.
И за да не сме голословни, нека да насочим разговора не за банковите сметки, а за политическите разбирания на един милионер. Ще ви запозная с един тезис на Гергов. За целта обаче е добре да се пристегнете за седалките, защото ще друса драматично. Цитатът ще е дълъг, но си струва да бъде прочетен:
„Време е да се отърсим от остарелите си представи за характера на общественото разделение. Идеологията на основателите на нашата партия се е отнасяла за времена на експлоатация на човек от човека. Омразата към богатия се е раждала от принципите на монархичната държава и диктаторските режими. Това би трябвало да е ясно на апологетите на тезата – вън богатите от БСП – ако претендират да са модерни политици.“
Забелязахте ли!?
Гергов отменя времената на експлоатацията. Според него, днес няма такава. Да, всичко писано от поети и музиканти се е сбъднало и днес живеем в най-добрия от всички възможни светове, където човек за човека е брат. Няма потосмукачни цехове за шивачки в пограничните села, няма сгърчвани от работа сервитьорки, които се разписват за 450 лева, няма хора, които се трудят за по 300 лева на месец и с ужас се чудят как да си платят сметките, няма млади хора, които ги назначават за по 400 лева и ги тормозят по 12 часа на ден без никаква почивка.
Колко е хубаво да си милионер!
Защото очевидно богаташите живеят в свят, където всичко това не съществува. Експлоатацията е останала в миналото, а сега е време да навлезем във века на любовта, където бедни и милионери ще играят хорото на победата, хванати ръка за ръка и със сълзи на очите мечтаят за общо бъдеще.
И само една забележка!
Никой никога не е пропагандирал омраза към богатството само по себе си! Нормално е предприемчивите да забогатяват. Талантът да правиш пари трябва да бъде признат за талант. Винаги е ставало въпрос за друго – не богатите да бъдат мразени, а да ни дадат други основания за уважение, освен своето богатство. Като, например, идейна последователност или опит да не разглеждат политиката като сделка.
Абсолютна илюзия на неолиберализма е, че богатите са по-подготвени от другите хора да се занимават с политика. Политиката в своя идеален вид е територия на идеите. Бизнесът е територия на сделките. Идеите не подлежат на договаряне. Няма как да сключиш сделка за тях. Идеалите не можеш да ги пуснеш на борсата.
БСП се самообрече на забвение в миговете, в които забрави горните истини и се отдаде на пълен политически разгул. И нека да кажа още нещо – позицията ми не може да бъде определена за лявосектантска или пък за опит да затръшвам вратата на БСП под носа на успелите и предприемчивите. БСП не привлича нови гласоподаватели, не защото е почнала разговора за милионерите, а защото изгуби много време в състояние на никаква партия. Никой няма да иска да членува в аморфна организация, напудрила носа си само с лека социална реторика. Когато БСП проведе идейния дебат докрай, без излишните разпенвания, тогава ще може да погледне към новите избиратели и да им каже – аз вече знам каква партия съм. Всичко останало ни води към някакви подмолни схемички, внушения за колаборация с ГЕРБ и всякакви други интрижки, които направиха партийната атмосфера отровна. БСП няма сила, защото няма идейна опора, която да й даде енергия и моята цел е левицата да получи обратно своите обществени корени. Няма как да го направим обаче, докато отвсякъде ни атакуват като джихадисти хора, които смятат, че днес експлоатация няма, а значи и капитализмът е нещо справедливо, което трябва да усъвършенстваме, а не да променяме. Милионерите винаги имат изгода от статуквото, а левицата е сила на постоянната промяна. Който не разбира това, значи твърде много е наблегнал не на идеите, а на банковата си сметка.