Да се обединим, българи!
След няколко дни предстои да отпразнуваме Деня на съединението. То е част от една дълга верига от събития, възвеличили България и българското през вековете – от „Историята” на Паисий, през възраждането, през борбите за църковна и национална независимост, през Руско-турската освободителна война, през първите стъпки за възраждане на българската държавност, а след него – и с Независимостта от 1908-а, през градежа на Първата българска Република и на българската социална държава и други. Съединението е реален израз на вековния стремеж да имаме собствена държава, тя да е фактор на Балканите и в Европа, да води независима външна политика, и когато трябва – да проявява своята воля, въпреки великите сили. Съединението е и един от (уви – не многото) актове на всенародна и дълбока солидарност и единодействие на народа ни. Жалко, че този пример следваме все по-рядко, че все повече липсват националните каузи и цели, които да ни обединят, да мотивират стремежите и въжделенията ни, труда и саможертвата ни. Примерът на Съединението трябва да бъде жив особено днес, когато има сили, които упорито и нахално обезбългаряват нацията и особено младите ни поколения, когато патриотизмът и гордостта, се изчегъртват от душите ни, а историята и литературата ни – от учебниците. Но българският народ има съпротивителните си сили – на 3 март стотици хиляди отидоха спонтанно на Шипка. Нека бъдем българи и сега – на 6 септември, и това да не е просто последният ден от дълги почивни дни, а Ден на патриотизъм и преклонение, на ярка демонстрация, че сме българи, че помним, че знаем, че се гордеем, че не позволяваме да ни манипулират и лъжат, че България за нас е над всичко!