Изборите – изпитание за БСП?!
Георги Б. ГЕОРГИЕВ
Насрочените за 5 октомври предсрочни избори поставят левия електорат пред сериозно изпитание. Дали да подкрепи столетната партия БСП, или да повярва на АБВ, че е единствената алтернатива на ГЕРБ.
Слизането на Станишев от ръководния пост в партията и замяната му с Михаил Миков е преломен момент. От качествата на новия лидер ще зависи оздравяването на БСП, което е тежка отговорност. Той трябва да проведе тежките необходими реформи, запазвайки единството на разколебаната от разцеплението и управленския провал левица. Неговата сдържаност и способност да контактува с такт и търпение както със своите съпартийци и ляво мислещите избиратели, така и с идейните си противници от десницата, е важна предпоставка. Смяната на името на Коалиция за България съвсем не е достатъчно.
Важен елемент за успешното връщане на БСП на твърди леви позиции е фактът, че в новата лява формация участват две социалдемократически и две комунистически партии. Безпринципното включване досега на дребни партийки от по един файтон членове на челни места в изборните листи доведоха до открито преминаване на избрани депутати към ГЕРБ, нещо, което отблъсна левите избиратели от БСП.
Друго вредно обстоятелство за това беше омръзналото на всички превръщане на някои лица от партийния елит в професионални депутати, изкарали по 4-5 мандата.
Пагубното коалиране с ДПС за власт на всяка цена с програмното правителство на БСП от ролята й на мандатоносител. Поуката от случилото се ще остане за дълго като обеца на ухото на партията.
Стремежът за превръщане на БСП в най-демократичната партия на политическата сцена се превърна в погрешна забежка, за отказ от здрава партийна дисциплина. Разрешаването на функции в партията, които често пъти се изявяваха в публичното пространство като опоненти на партийната линия е грешка. Примерите с Камов, Татяна Дончева и други не се нуждаят от коментар. Най-зловредният тумор в снагата на партията се оказаха ренегатите, които предадоха социалистическата идея и минаха на страната на противника. Бившият първи секретар на ГК на БКП в София Маринов и неговият колега по ръководен пост Георги Близнашки са ярък пример в това отношение. Близнашки предаде партията и премина на страната на ГЕРБ, като оплюваше БСП с ярост по-силно дори и от най-лютите й врагове. И с това заслужи премиерският пост в гербаджийското служебно правителство, със задача да организира и проведе „честни избори”, които да върнат задължително Бойко Борисов на власт.
Не по-малка вреда на партията нанасят хора като Георги Кадиев, който публично заяви, че БСП не заслужава да спечели новите избори. И старият опитен политик Овчаров, който обикаля от телевизия на телевизия да предсказва провала на собствената си партия.
Един дразнещ и отблъскващ факт в партийната политика е издигането на милионери на ръководен пост в партията. Даже един от тях се опита да бъде избран на най-високия пост.
Съдбовни за бъдещето на лявата идея и управленски съюз са взаимоотношенията между БСП и АБВ. Президентът Първанов робува на утопията, че може като шеф на АБВ да обедини левите и центриски сили и да превърне България в президентска република. Чрез което като бъдещ президент да провежда ефикасна лява политика. Доколкото това е възможно, показва фактът, че в АБВ не членува нито една социалдемократическа партия, я някакви либерали (?!). Първанов твърди, че социалдемократите са преминали в БСП, понеже той отказал челни места в кандидатските листи на неговата партия.
Румен Петков, който е организаторът на АБВ, непрекъснато умаловажава ходовете на Миков и БСП, предсказвайки им изборен провал. Излиза, че не само десницата страда от седесарския синдром за разцепление и взаимно злепоставяне между лидерите на нейните партии, влизащи в Реформаторския блок, но заразата е проникнала и сред левицата.
На европейските избори Петков твърдеше, заедно с Калфин, че АБВ ще вкара най-малко трима евродепутати, но не успяха да вкарат ни един. Социалистическите проучвания сега сочат, че АБВ се ползва с подкрепата на 2,4 % от избирателите. Ако това се потвърди на изборите, то подадените за тях гласове ще бъдат загубени за левицата и ще преминат към ГЕРБ по решение на ЦИК.
Решаваща за успеха на БСП и лявоцентристките избиратели през октомври ще бъде предизборната борба. Не цветни плакати, които никой не чете, нито телевизионни клипове, в които червеният боксьор сваля в нокаут противника от ГЕРБ, а агитация от врата на врата. И управленска програма, предвиждаща премахване на плоския данък и въвеждане на прогресивно-доходен. Щом Обама е въвел такъв, при който милионерите плащат като данък 50-60% от доходите си, защо у нас да не плащат поне 15-20%.
Енергетиката, здравеопазването и селското стопанство трябва да са основни приоритети в управленската програма на БСП. Вярно е, че справедлива социална политика се прави с много пари, но те да се събират чрез данъци върху приходите на сиромашията е несправедливо и нехуманно. Предстоящите избори са трудно постижима задача за абсолютна победа на БСП. Едно достойно представяне обаче, без което у нас да бъде невъзможно изключването на БСП от сериозно влияние върху властта, е напълно постижимо. Какво точно ще се случи, ще зависи от негово величество избирателя български.