Няма държава България – има територия. Без индустрия, без наука, без образование, без култура, без духовност. Мрак. Няма институции – има декор. Колкото да прикрие срамотиите на “прехода”. Няма народ – има население. Чието предназначение е да изчезне по-бързичко от лицето на земята, че да освободи терена. Няма общество – има племена. Които бродят из тази територия и се изтребват взаимно. Няма политически, нито граждански субекти – има клики, кланове и котерии, мутри, муцуни и мафиоти.

Няма първа, втора и трета власт, нито четвърта (хептен!). Има една “пета власт”, която се състои от пари, политика, престъпност и “правосъдие”, плюс унизени медии. Повтарям тази формула от 20 години, но кой да чете! Единственото завоевание на жалкия ни “преход” е тя, “петата власт”, която едни наричат плутокрация, други – олигархия, а нейното истинско име е престъпление срещу държавата, нацията и народа. Престъпление от алчност.

И целият ни живот е заложник на битката между “нашата” и “не-нашата” олигархия. Само че нас ни няма в тая схема. Защото ние сме само една досадна, но за щастие – временна пречка, сламка някаква, по сияйния път на лакомията към Триумфалната арка.

Има ли политическа сила извън този позорен пейзаж? Не.

Има ли политическа сила – контрапункт на тази срамотна гледка? Не.

Някой нещо да си е признал, да се е покаял, да се е разкаял? Що ли питам…

Стоян Тодоров, Фейсбук