ЗАЩО ПРОПУСНАХМЕ ДА СТАНЕМ РЕПУБЛИКАНСКИ ШАМПИОН ПО БАСКЕТБОЛ /жени/
ИСПУСНАХМЕ ПИТОМНОТО , А ЗА ДИВОТО МАЙ СЕ ОТКАЗАХМЕ
Бяхме свидетели на живо само на първото, а за второто , то се повтори като първото . Става въпрос за финала по баскетбол /жени/ на клуб „Монтана“. Нека започнем с хубавото, защото то е много повече от „лошото“. Класирахме се на второ место в България в републиканското първенство. Това разбира се е отличен резултат ,въпреки ,че е от 5 отбора. А още по хубавото е ,че този отбор цяла година ни предостави много положителни емоции, което си е чисто удоволствие. А когато гледахме играта на нашите момичета Залите почти се пълнеха. Имаше моменти ,когато в залата ставаше, толкова шумно, че направо настръхваш от създаденото спортно напрежение от престоящо събитие и отразяване на резултата. И колко е хубаво да си свидетел на победата . Всички излизащи от залата са с усмихнати лица, удолетворени от видяното за сбъдването на желаната победа.
Това го правеха и любимите ни баскетболистки, които изпитваха същото удоволствие от нас публиката, която го подкрепяше шумно и възторжено от началото до края на мача. Всичкото това е хубавото и доброто , защото прослави Монтана в страната. Ние най-бедните в ЕС се насаждавахме на победи в целия Балкански полуостров като участници в „Адриетическата лига“. Нека напиша и за „лошото“. Винаги е неприятно да се пише за лошото, но трудно ми е да го прескача ,заради това , че то причини болка и негудование ,не само във феновете , а и сред самите спортисти и спортни деятели. Можеме ли да станем шампиони по баскетбол жени – МОЖЕХМЕ ! А защо не станахме ? и то с големия шанс – играхме в Монтана при наша публика. И още: като еденици сме поне три класи индивидуално по класни /добри/ от останалите отбори. Тогава ….??? Тогава остава причината в треньорския щаб. Започвам с отбраната. Играем непрекъснато преса /индивидуално пресиране , пазене на противников състезател/по цялото игрище. И като противопоставим нападението на Хасково /анализирам само мачовете с Хасково/, то цялата им атака е индивидуален пробив към нашия кош. Резултат над 80 % успешен. На последния мач в Монтана вкарони троики само 4, другото е от лични нарушения и пробиви. И заслуга за това успешно нападение е директно треньора Ст. Михайлов, с косултант /в последния мач/Тити Папазов. До края на мача и така не опитаха да сменят тактиката от преса в зонова защита, просто да опитат.Това до днес не можах да го разбера, то като не върви нещо … се прави нещо ,сменява се с нещо ,за да се опита, а специалистите не го направиха. Нашите нападателки Цветомира Шаренкапова, Христина Иванова и Даниела Петева имаха шанса да им потръгне стрелбата в края на първата част и с „тройки“ успяха да стопят разликата и да поведем с една точка. През втората част хасковлийки не промениха успешната зонова защита и ние започнахме да изоставаме в резултата. Пробивите ни катастрофираха тотално , при сгъстената защита под коша , а „тройките“ закъсаха и загубата се очерта. За мен това беше некомпететно определяне начина на защитата на отбора ни. Трудно ще ме убеди и Тити Папазовм и Михайлов ,че са имали някакво ефективна тактика в мача в Монтана , а и в Хасково за тези мачове. Хаотична отбрана и много добри нападателки и индивидуални стрелци,без необходимата тактичност за отборна игра и в защита и в нападение. Това е нашия отбор според мен и моето наблюдение. Нашия отбор заслужаваше щампионската титла и са най перекспетивния отбор в България с неоспорими индивидуални качества като баскетболистки. Да се надяваме ,че ще се запази отбора и още от наесен ще гледаме качествен баскетбол на шампиони за 2018 г. Дано !
М.С Илия Миладинов