Кога Северозападна България стана най-бедният район в Европа

Кръстьо Трендафилов

Голямата област Враца /целият Северозапад, включваща и района на Ч.бряг/ не прави изключение от общото състояние, в което се намира страната до 1944 г. Нископродуктивно, примитивно земеделие, липса на сериозни индустриални предприятия, транспортните връзки с административните центрове са нередовни, пътищата, доколкото ги има, са в окаяно състояние… От 417 селища в областта частично са водоснабдени 90, останалите са ползвали вода от селските чешми и общоселски герани. В голямата Белослатинска околия до 1944 г. електричество са имали 3 селища, а на територията на сегашната Врачанска област 16.
Селското стопанство в областта се характеризира с отглеждане на зърнено-хлебни и зърнено-фуражни култури. Добивите са от 80 до 120 кг/дка. В областта почти не се отглеждат зеленчуци, с изключение на зеле и варива предимно боб, като междинна култура. Овощни градини за производство на стокова продукция са рядкост. Овощни дървета има в дворовете и край нивите като единични дървета и в лозята.
В областта има силно развито животновъдство – в смисъл, че има много животни. Едър рогат добитък, ползван за работа на полето, и много овце и кози, отглеждани за мляко, кожи, вълна и месо. Във Врачанска и Плевенска област са отглеждани 41% от общия брой крави и биволици в страната. Тук се произвежда 50% от кравето и 30% от биволското мляко за пазара.
Промишлеността е представена от хранително-вкусовите предприятия. От 852 валцови мелници в страната 174 са във Врачанска област. Тук се произвежда брашно за столицата и затова голяма част от мелниците са търговски, а останалите са „уемни“ /небетчийски/. От 27 кланици, отговарящи на тогавашните изисквани в страната, три са в областта – във Враца, Б. Слатина и Видин.
На територията на областта е имало няколко памукотекстилни фабрики, като най-голямата е „Бахава “ в Мездра, оборудвана със 190 тъкачни стана, втора употреба. И още: спиртната фабрика „Балабанов“, преработваща „отпадъка“ от захарните заводи в Г. Оряховица, цигарената фабрика във Видин и много занаятчийски работилници, които трудно могат да се нарекат фабрики. Те са вършели услуги на населението .
След 67 г. държавен капитализъм, участие в 5 войни, преживяла две национални катастрофи, България през 1944 г. е бедна държава с 80% селско население, с различен размер собственост, но преобладаващо дребни собственици и немалък брой безимотни.