Днес взех участие в партиен форум в Монтана, който бе част от отбелязването на годишнината от Септемврийското въстание.
Спомням си преди 3 г., отново на 23 септември и в същата зала, тя беше препълнена и цитирахме поемата „Септември”. И си задавам въпроса къде са тези хора, които тогава имаха тази емоция.
Търсех исторически аналог и си мисля, че нашата партия днес е малко като партията по време на организирането на Септемврийското въстание и след него. Сутринта, другари ми разказаха как едни участници във въстанието не били стигнали навреме, защото единият още не си бил смачкал виното, другият не знам какво бил направил, третият нещо друго и докато стигнат до град Фердинанд, въстанието било разгромено и приключило.Страхувам се, че днес имаме много такива примери в нашата партия.
Но има един друг голям въпрос – за общественото доверие. За мене той е най-важният, защото пет пари не струват нашите организационни усилия, ако те не доведат до повишаване на общественото доверие. От 1994 г. до ден-днешен доверието в Българската социалистическа партия, дори и в най-добрите й времена, стига до едно равнище, което позволява да вземем 80-85 мандата, независимо дали сме били в опозиция, независимо какви чудеса сме направили, независимо какво организационно, финансово или друго усилие сме положили.
За мен това е големият въпрос – за политиките, които трябва да дадат доверие на хората в нашата партия. Ако има такива политики – и финансовият, и организационният, даже и човешкият фактор ще бъдат допълнително усилващи влиянието фактори. Но когато не можеш да спечелиш това доверие с политически средства и с идеите си, трудно можем да имаме някакви големи очаквания.
Сега е модерно да говорим за организация, защото ГЕРБ е преди всичко организация – финанси, механизми от политическата борба, познати от началото на миналия век в България, времето на развитието на капитализма, времето, когато идеите все още не са важни за политиката.
Този спор многократно е воден и в Националния съвет, и на много места в партията и е бил повод да се казва, че младото поколение не се интересува от идеи, а всъщност така се самообвиняваме, че не можем по достоверен начин да предложим идеи, които да запалят тези хора. И аз смятам, че това са част от големите въпроси.
Днес, 94 години след Септемврийското въстание, трябва да имаме повод за гордост и самочувствие. Именно тия, които сме останали тук, когато БСП е опозиция, сме наследници на онези, които са взривили бомбите над Фердинанд на 23 септември 1923 г.
Искам да ви пожелая да носим в себе си това самочувствие и да се опитаме максимално да увличаме хората зад идеите.

ДОВЕРИЕТО НА ТРУДОВИТЕ ХОРА –
СПОРЕД ЗАЩИТАТА ИМ
Стои огромният въпрос – защо при преобладаващ брой на трудовите хора, БСП се ползва с ниско доверие, изразяващо се в общественото мнение и в гласуването. Доверието е резултат не толкова от лоша изборна тактика, от неумел пиар или слаб мениджмънт на структурите, а главно от очуждението на партията от хората на труда.
Партията се занимава прекомерно със себе си и желанието си да дойде на власт като самоцел, с вътрешно партийни битки. Допусна интересчии и защитници на корпорациите, на богатите слоеве, на приватизатори да бъдат водещи при оформяне на политиката й. Упорито и продължително заобикаля въпроса за социалната си база, чия партия е, за какво и за кого се бори.
