ТОВА Е МОЕТО МНЕНИЕ
Невъзможността да живееш достойно и честно, прави хората гузни, недоверчиви и мнителни, защото това ги принуждава, да са в нарушение на дадени морални житейски правила. Това ги лишава от доблест, прави ги примирени, нагаждайки се към условията на една безнравствена действителност. Няма нищо по-пагубно за човека от угризението на съвестта, разяждащо достойнството му. Това си е робство, сковаващо духа и интелектуалното развитие. Да се чувстваш грешен, беден и недостоен, че си се родил на тази Земя в която страдаш незаслужено и необяснимо. Да носиш петното на „греха“ още от рождение, че си беден . Такава доктрина на развитие на голяма част на обществото може да роди само бездарния, скован от догми и страх, лишен от вдъхновение мозък на един неолиберален плазмодий.
В момента в България се извършва невероятен експеримент –
колко може да се краде без да се събори държавата, колко може
да се натиска народа в бедност, колко далеч може да се стига с щуробаджанашките и партийни назначения без да има бунтове. Един много гаден експеримент. Явно всичко у нас е повече от разбито и разрушено. Има моменти, в които се чудя, възможно ли
е да има толкова объркани и подлежащи на манипулация хора.
Българинът с охота приема унижението, изтръгването на духа от
тялото му, превземането на живота му, унищожаването на
достойнството му, съсипването на бъдещето му и с нетърпение
очаква поредната доза мъчение, за да оправдае миролюбивостта и
толерантността си. Сама по себе си България е малка и лесно
управляема, именно заради доминиращата, изпаднала в
безтегловност и безкрайно отчаяние общност. Общност без
идеология и стратегия за развитие е пътник в битието. Жалка
работа! Не мога да си го представя, че това ще се случи с
България.
Искам да съм свободен и независим. Затова искам идеология ,
която ще бъде в наш интерес.Какво трябва да се направи?
Социалистическата идея е идея на равенството. Но пък не може
да се прескочи факта ,че хората се раждат с различни умения и
способности. Значи ние не сме еднакви и не можем да правим
еднакви неща. Но ние сме подчинени на законите за баланс в
природата. Разлика винаги е имало и ще има, за да осмисля
живота ни и за да се мъчим да я преодолеем доколкото е
възможно. В това е и вложен смисълът на човешкото съществуване
да извървиш своя път като се стремиш към съвършенството,
дръзвайки да бъдеш различен и да се отличиш сред останалите!
То и на това се крепи и развива света на различието. Но ние
можем да използваме това неравенство и ценностните ни системи
да са в полза на всички ни. Фактът е в това, че ценностите
функционират като мотиви и причини на модел на поведение. На
практика в много случаи различията в поведението на хората е
различие в ценностната и мотивационна система. Значи извода е
,че всеки може да ползва ценностната система да другия при
необходимост. Тогава извода е ,че трябва да се фокусира
вниманието върху личността, която е можеща , която е способна
да „дърпа“ колектива напред. Трябва да се откриват и отглеждат
такива личности, на тях да им се дава шанс в политиката
,науката , изкуството ,или в каквото имат способност. Това е
вярната идеология – поглед върху можещия грамотен човек и
издигането му в обществото , а не на разни некадърни
послушници и верни „наши“ хора. Да отидем още по навътре към
въпроса „Какво да правим“ ? Един от големите проблеми е
неравенството при подялбата на благата от Земята. Знаете 1 %
от хората на планета Земя притежават 50 % от благата на Земята
. Значи съществува голяма бездна от разлика и различие в
момента между бедни и богати както в света ,така и в България.
Ето ни голям проблем. Проблем от векове и за още много векове
напред. Или както се казва „Борба на бедни срещу богати “ –
вечната борба. Но тя е при всички строеве до капитализма.
Кой дава пари на роби? Трябва да се събудим, да се обединим.
Да създаваме синдикални организации , и силни граждански
общества, а не да се доверяваме на партии. Общества, които да
защитават правата ни, а не партии, които да се борят за
правото да ни управляват. Думите „стачка” и „гражданско
общество” трябва да са на върха на езика ни във всеки един
момент. Ние не сме отделни хора, ние сме общество. Ние не сме
просто работници, ние сме колектив. Нашият работодател не ни е
господар и не той определя законите в държавата, а ние като
част от обществото. Това са истини, които трябва да разберем,
защото са важни за живота ни. Трябва да се научим да мислим
по-глобално, по-мащабно. Защото времето, което ни е отредено
да прекараме на тази земя, да го пропилеем и…. не смятаме да
продадем за жълти стотинки. И ще водим класова борба за
достоен живот. Тази борба е от векове и ще продължи до тогава
докато съществува капитализма. Това e моето мнение.
INTER
Илия Миладинов