И попитах дядо си след като е било тогава жестока беднотия и недоимък защо са раждали толкова много деца.
Някога много обичах да слушам дядо си. Беше интересно как в младите си 21 години е участвал в септемврийското въстание. Не е бил свързан , и не е членувал в някаква партийна организация , но е имал някакъв близък роднина , мисля вуйчо , които имал семейство в Берковица и там е членувал в Комунистическа организация. По някаква случайност на 22.09.1923 г. баща му го пратил в Берковица да купи катран и цигански пирони, че трябвало да строят нова къща и то за него , понеже били трима братя. Обикновено като
се ходило в Берковица за покупки , или за някакви документи там преспивали в този техен роднина. Наложило се след ден , два да атакуват Берковската казарма заедно с отряда на Замфир Попов от Гушанци /сега с. Занфирово/ Мечтата на 21 годишния мъж е да имапушка . Даже имал неуспешен опит да открадне на пъдаря на селото пушката , но получил шамарен урок от баща си и записан като „айдук“ в кметството , и на 22 г. заминал към трудова повинност в Спанчевци да правят път ,. Сега е имало наистина голяма възможност да се прибере в Главановци с пушка, след погрома на въстаниците срещу казармата. В края на краищата пушка не получил , че не членувал никъде и бил непознат в Берковския регион Нямал е късмет да получи пушка, но пък по-възрастния му роднина му дал щика на пушката си. Така, че все пак е бил въоръжен с нож. И така и не могъл да има пушка, въпреки че усетил военната мощ на шуменския полк преди Петрохан. Само бягство през границата го спасило от разстрел за участието му във въстанието. И все пак някой го предал ,че е на Берковица и по късно шпиц командата била пред къщата ни в село и с намерение да я палат
, ако не се предаде дядо ми . Спасил го е кмета , защото преди въстанието заедно с горския издали позволително на семейството да отидат в „Слатински връх“ да секат греди за къщата и това го потвърдили местните власти. Така се оправдало отсъствието на дядо ми от селото. И така завършила септемврийската му епопея . А щика от пушката го зная лично , за
това , че с него колеха прасето за коледа . И точно в тази къща съм се родил аз, която през 1926 г е построена от дядо и родата му. Много смутно и жестоко време е било. 7 септемврийци сами са изкопали гробовете си и там застреляни .И питам след като е било тогава жестока беднотия и недоимък дори за изхранване, защо са раждали толкова много деца. В рода на баба ми са били 12 деца, но оцеляват само 8. А при дядо ми са били 5 деца, оцеляват 3. И то след първата национална катастрофа от 1902 до 1918 г. бум на раждаемостта в България. Кои е бил стимулът и фактора за раждането на деца българчета в
този драматичен момент, когато се установява и фашизъм. Тогава, когато запитвах дядо си за тия неща май не ги проумявах, но пък сега напълно разбирам как са стояли нещата и за това реших да напиша тази статия.
”Беше голяма беднотия и сиромашия. За да оцелеем всеки род трябваше да има много челяд, за да обработва земята, за да живеем. Всичко се работеше на ръка. С дървеното рало работехме земята. А отгоре на това бащите ни ходеха да воюват и есен идваха да изорат земята и пролетта отново отиваха на фронта да воюват. Имаше много, много млади хора и в селото. Така беше. Сега в селото ни са останали 36 човека, през 1958 бяха 853. Ще се затрие селото ни. „Така каза дядо ми. Какво всъщност е подтиквало бедните хора да
раждат деца и дори революции да правят с голи ръце.
/следва/
Илия Миладинов