БОЛЕЗНЕНО ПРЕЖИВЯВАНЕ

БОЛЕЗНЕНО ПРЕЖИВЯВАНЕ
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Един мой разказ от преди 12 години , които беше публикуван тогава в соц. мрежи , случайно ми попадна и реших отново да го публикувам .
Време беше да се каже истината и тя се каза . Това бе една димна завеса, зад която се осъществи грабежа на народния труд и пот от група тарикати, мошеници бивши не успели партийци и крадци, под прикритието на политици , които сега вече доволно ги доограбват и се подиграват с малко останали истински социалисти и измамените хорица, наивно вярващи в човешкия морал и ценности.
–––––––––––––––––––––––––––––––––
Обикновено казвам ,че глупаво е да се връща човек често в миналото си , така го казвам , но да си призная,аз обичам да се „разхождам “ в миналото си и да усещам как спомените ми затягат гърлото и навлажняват очите ми.Това ми чувство е някакво особено. Правеше ме горд възвишен романтик и родолюбец. Ако бях поет щях да пиша непрекъснато за оная другата България в която имаше ред , вяра , подем и доверие в утрешния ден.Селските училища гъмжаха от малки дечица и гласовете им се смесваха с училищният звънец.И после,….спомням си големият град – панаира , цирка, виенското колело ,заводите пълни с работници и техникума в които влязох да уча.Лятото отново се връщах на село и помагах на дядо ми .Косихме ливади за сено .Отначало мечтаех да си купя колело , но после си казах отмина ерата на колелетата – ще си купя мотопед „Балканче“. Представях си как ще возя гаджето с мотопеда. И накрая нищо не си купих , парите стигнаха само за синя риза, книги и тетрадки за училище.Дори и за едни кецове не стигнаха тъй като обичах да играя волейбол и баскетбол.
Живеехме бедно но пък истински. Нямаше стрес , нямаше страх ,нямаше такава престъпност. Морала и възпитанието , интелекта беше прицел на младите хора.Беше гордост да го покажеш на познати , приятели.И…. в един момент се връщаш в сегашното си битие.Все едно минаваш през плазмата на телевизора показващ онова време на бащите и дедите ни .
………………………………………………………………………………………………………….
( писано преди 12 години )
Преди няколко дена бях поканен от две първични партийни организации на събрание като на това събрание ще се чества юбилей 90 годишнина на социалист в организацията. Бях точен. Влязох вътре в салончето и видях около 18 – 20 тихичко седнали възрастни хора подредени в редички ,смирено чакащи да влязат и гостите от общ. съвет на БСП Монтана. Загледах се в лицата на тези възрастни хора и … моментално прекрачих плазмата на телевизора и се завърнах в миналото.Гледах в лицата тези хора и малко слушах от това което се говореше на събранието. Гърлото ми се свиваше , а очите ми навлажняваха.Те са тук , малкото останали от тези ,които строяха заводи ,фабрики , училища , читалища . Построиха градове и села. Отгледаха възпитаха и изучиха децата си.Тези хора бяха всичките над 70 годишни и бяха тук дошли на събрание на БСП.Не се изказваха , повечето мълчаха. Чух ,че поставиха въпрос за чистотата в квартала и поставиха въпрос за работа, за внуците си , за да не избягат в чужбина.Тези хора ,които понесоха цялата помия от лъжи от деградирали фашиОзирани лумпени , че комунистите са причина за сегашното състояние на страната.Те комунистите са вечните виновници и са виновни за всичко.А то вината е на посткомунистите, които така заличиха цялата история и тръгнаха да се бият с миналото, че предизвикаха абсолютна шизофрения у хората.Тези, които ограбиха и продадоха на безценица цялата икономика , сега искат да приватизират и историята по своя перверзен начин.Тези неуспелите някогашни „партийни комунисти“ крият истинския анализ какъв беше живота на хората зад бруталното сметище на лъжите си.Това е парадоксална, сбъркана реалност и днес именно паразитите на прехода се опитват да излязат като герои. Герои могат да бъдат само тези хора, които седяха пред мен и аз се прекланям пред тях ,заради това ,че са тук и са останали верни на своя идеал. Зная и се досещам как понасят тоталната информационна залпова атака от медиите против БСП и нейните членове. Налагаше се идеологията на неолиберализма. Не по малка и трудна е семейна опозиция на внуци и деца заразени и манипулирани от тези платени медии, които умишлено объркаха младите хора.БСП извърши фатална и непоправима грешка , а защо не и престъпление спрямо тези хора , а и не само на тези , но и към всички обикновени трудови хора. Лиши ги от информираност и ги остави сами в улея на масовата либерална бясна западна пропаганда. Остави ги да ги манипулират и засипват с лъжи и всякакви заблуди и укори.Остави ги да слушат лъжи за Русия. Лиши ги от надежда , от добра дума и вяра ,вяра че има една партия наречена БСП ,която ще бъде с тях и заедно ще се борят за социална справедливост и нормален човешки живот.Е това аз му казвам ,че е престъпление на БСП спрямо всички нас.Затова бедните пенсионери не гласуват за БСП , а просто си стоят в къщи ,защото изгубиха доверието и вярата си .И до ден днешен се чудя не го ли разбират това лидерите на БСП . Да не говоря и за местните велможи,които по принцип нямат си и на идея какво трябва да правят за спечелване доверието на хората. И всичкото това се струпва върху тези възрастни хора, които са всеотдайни до края на живота си на социалистическата идея.Възбудата ми беше голяма преминаваща към неконтролируем протест. Направих изказване на събранието , но си знаех ,че трудно се контролирам под въздействието на емоционалната ми възбуда , породена още и от протеста ми ,че нищо не се предложи съществено на събранието от общ.ръководството на БСП Монтана, което да подобри организационния начин на партиен живот.Но пък за това трудно приемат критики.При тях ако ги критикуваш те определят като враг. Жалко е ,че няма никакви по млади хора.Всичко се топи и изчезва . Изчезва и морала , идеята отдавна е корозирала и изменена. Отпечатиха се в съзнанието ми навлажнени очи на жена търсеща работа на внук си ,за не замине в чужбина. Наистина ми стана жал и ме заболя. И питам : ние българите роби ли сме ? В кой век живеем за да сме колониална страна.Това си е чист геноцид спрямо народа ни.Не издържах и си тръгнах с болка исках час по скоро да се върна в „новото „време , но сълзите на възрастната жена не ми даваха покой да мисля ,че съм в „Новото добро“ време Да имаше поне още няколко истински социалисти да разбунят нещата и се влее някакъв оптимизъм. Но едва ли .А пък защо ли да не допуснем ,че аз съм изостанал и съм много назад във времето и живея с една остаряла идея още от дядовците ми. Знам ли . Вече знае ли човек какво да мисли. Но „Поживьом увидим“ !
Илия Миладинов