СРЕЩАТА СЕ СЪСТОЯ НА 20 МАЙ В РЕСТОРАНТ “ ЕЗЕРОТО“ В ГРАД МОНТАНА
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
„Солидарността е система за оцеляване“
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Срещата е организирана от полковник Анани Ананиев със съдействието на Илия Миладинов – председател на Гражданско Сдружение „Пряка Демокрация Монтана“ с цел :
установяване траен интерес и съпричастност на колегиалност с патриотична мотивация за изживени заедно години в органите на МВР , породили искрено другарство и приятелство , реализирано като осигуряване на мирен и спокоен труд на хората в изграждането на България с осигурен спокоен живот и взаимна необходимост от законен и градивен граждански контрол .
Гост на срещата беше кмета на Община Монтана Златко Живков
, за което му благодарим за вниманието и обръщението към нас.
–––––––––––––––––––––––––––––––
Днес сме граждани – възрастни граждани . С изживените години след пенсиониране виждаме , че в „тишината“ ни се предоставя много повече възможност на размисъл за житейска обективност . Но успоредно с това е малко стряскащо , когато осъзнаеш , че си в залеза на живота си . Когато си наясно , че връщане назад няма . Няма нито възможност , нито време да започнеш всичко отново и отначало. Намеквам за вина и отговорност – подразбира се .
Усещането е като психическа травма от това , до което стигнахме днес като общество и живот. Не го приемам напълно като оправдание , но всеки човек е възможно да не прецени последствията , когато е в отношения обективни , или субективни с други събития не зависещи от него.
И още нещо осъзнаваме днес , че нищо друго вече няма значение , поради възрастта ни , освен здравето и няколко души , които ни осмислят в края на живота ни . Но все пак сме живи.
Такава е човешката душичка , макар и до края си – все иска топлинка, надежда някаква, с която да се буди и заспива. Да си необходим за някъде и на някой – значи си жив! Това е човешкото ! Това успя да направи полковник Анани Ананиев с тази среща – да „подтикне“ , за да осъзнаем и да се гордеем , макар в края си , че сме честни и достойни българи – не оцапани с нищо . Изпълнихме това , в което се клехме – да спазваме закона и защитаваме мирният труд на хората. Вече сме във времето , в което всеки ден е избор , какво правим и какъв пример оставяме след себе си на идните поколения. Времето , в които живеем задължава да се носи сериозна отговорност. Това сме ние ! Осъзнаваме го !
Илия Миладинов