Разглезените западни управници си нямат представа, че решителните руснаци ще защитят своята Родина

НИКОЛАЙ КОЗИОРОВ

До самите граници на Русия НАТО започна военната операция „Атлантическа решимост”. Тя уди­вително прилича на плана „Барба­роса”, реализиран от Хитлер през 1941 г. Нападението е подготвяно в периода на 30-те години на 20 век не без участието на финансо­вия капитал на САЩ и британските елитни кръгове. Сега същите кръ­гове заплашват Русия с „Атланти­ческа решимост”.

Операцията на НАТО „Атланти­ческа решимост” започна с прис­тигането на допълнителни амери­кански военни сили в региона на Балтийско море. Под предлог за защита на Източна Европа от „ру­ската агресия” повече от сто танка „Абрамс” и БТР „Брадли” премина­ха през Латвия (вече пристигнаха и в България, бел. ред.).

През изминалия месец подобно моторизирано военно подразделе­ние беше разгърнато в Естония, в гр. Нарва, с американски знамена, развети от американски полк на едва 300 метра от границата с Ру­сия. Нарва излиза рязко на изток – като метафорично острие – към територията на Русия. Това е при­мерно на 100 километра от Санкт Петербург.

Американският генерал Джон О’ Конър се изказа за неотдавнашно­то разгръщане в Латвия по след­ния начин: американските войски „ще сдържат агресията на Русия”. Той добави и (с думите на Оруел): „За свободата трябва да се борим, свободата трябва да се защити”. Провежданата под ръководството на САЩ операция „Атлантическа решимост” е най-значителното учение, провеждано на територии­те на балтийските страни и други­те източноевропейски членове на НАТО през последната година.

Ако отхвърлим семантиката настрана, трудно е да не се за­бележи, че Вашингтон всъщност значително е активизирал военно­то си присъствие в стратегически чувствителния регион, при това нагло нарушавайки поетите преди задължения към Москва.

Броят на бойните полети на самолети на НАТО в балтийския регион се е увеличил четири пъти

през изминалата година, как­то и се увеличават влизанията на военни кораби на НАТО в Черно море.

Като се оправдава с уж „руска­та агресия”, Вашингтон и ръково­дените от него десни правителства на Литва, Латвия и Естония си да­ват право да вършат това, което им е забранено от задължаващите ги споразумения, такива като Ос­новополагащия акт Русия-НАТО, подписан през 1990 г.

Операцията „Атл антическа решимост” се основава на неос­нователните твърдения на САЩ (преди всичко пропагандни), че Русия е източник на агресия както за Украйна, така и за останалата Европа. Факт е обаче, че Русия я няма нито в Украйна, нито в която и да е друга европейска страна.

НАТО влиза в Русия през Украйна

Това нечувано извращаване на действителността е част от психо­логическата пропаганда, водена от САЩ. Провежданите под ко­мандването на САЩ военни учения включват бойни стрелби и разгръ­щане на системите „Пейтриът” и крилати ракети. Провеждането на такива учения се планира в близ­ките месеци в Полша, Чехия, Ун­гария, Румъния, България, а също така и в Украйна и Грузия, на юж­ния фланг на Русия.

Полковникът от армията на САЩ Майкъл Фостър се изказа за предстоящите военни учения в Ев­ропа: „Ще можете да наблюдавате операции, провеждащи се от Бал­тика до Черно море”. Съмнително е, че този американски полковник разбира историческото значение на своите вълнуващи военни перс­пективи. Част от проблема е там, че американците, а и много други представители на Запада, вникват слабо в историческите проце­си. Те са опиянени от историята на победите на Запада, които не почиват върху реални причини и следствия.

Нека да разгледаме провеж­даната под ръководството на САЩ операция „Атлантическа ре­шимост” от историческа гледна точка. Тогава безпогрешно ще разберем, че тази операция има учудващи сходства с военната операция „Барбароса” – нахлу­ването в СССР, осъществено от нацистка Германия през лятото на 1941 г. Операция „Барбароса”, както и операция „Атлантическа решимост” , се простира от Бал­тийско до Черно море, с ключови точки на нахлуване през Естония, Полша и Украйна, пише Strategic Culture Foundation.

Ние се чудим на действията на днешния киевски режим по отно­шение на етническите руснаци в източната част на Украйна. Но ако си припомним, в хода на операция „Барбароса”,

украинските полкове са служили като спомагателни в частите на „Вафен-СС”

за масовите убийства на ми­лиони сънародници – украинци, руснаци, поляци, цигани, евреи и други. Всички те са били разглеж­дани като „получовеци” и е тряб­вало да бъдат ликвидирани заради „изключителната” германска „ари­йска” раса.

Когато Адолф Хитлер написва през 1925 г. „Майн кампф”, той предполага, че имперското ве­личие на Германия ще бъде осъ­ществено чрез раздробяването на Съветска Русия. Необходимото „жизнено пространство” ще се осъществява чрез завоюването на източния регион, който, както пре­небрежително пише той, е населен от „получовеци славяни под власт­та на болшевики евреи”. Истината е, че Хитлер и нацистка Германия в еднаква степен са били обсебени от идеята да унищожат СССР. Тази натрапчива мисъл е тясно споде­ляна и от западните управляващи кръгове в навечерието на Втората световна война.

Трябва да се каже, че фаши­змът в Европа – от Португалия, Ис­пания, Италия, до Германия – се е подкрепял от западните елити като сила против разпространяването на социалистическите движения, вдъхновени от Октомврийската революция в Русия. Германия на Хитлер с нейните промишлени по­стижения се е приемала като пред­почитан противовес на съветския режим и геополитически съперник на СССР.

Достатъчно е да си спомним, че американските корпорации, банките от Уол Стрийт през целия период на 30-те години инвестират значителни средства в изгражда­нето на нацистката военна маши­на. Фюрерът също така е ухажван от британския консервативен елит начело с премиера Чембърлейн и министъра на външните работи лорд Халифакс.

Когато нацистка Германия ане­ксира Австрия и Судетската област през 1938 г.,

това е било само прелюдия към предстоящото нападение на Съветския съюз

Операция „Барбароса”, осъ­ществена през лятото на 1941 г., е предполагала осъществяването на дълбоко вкоренената стратеги­ческа задача – разрушаването на Русия като геополитически съпер­ник не само на Германия, но и на западните държави, които тайно и създават нацистката военна маши­на. И още един красноречив факт – едва приключва Втората световна война и същите западни държави започват да трудоустрояват фа­шистката агентура (с интелект на убийци) за водене на нова, студена война срещу Съветския съюз.

Украйна и страните от Балтика също като в „Барбароса” отново придобиха същата тази роля в следвоенните интриги срещу Ру­сия. Сега обаче те са завербувани от ЦРУ, МИ-6 и НАТО. Русия днес не изповядва вече болшевизъм в качеството на държавна идеология. Ние не предсказваме, че днешните маневри на НАТО начело със САЩ около руската територия ще пре­минат в тотално военно нападение. Но, Русия, както и преди, пред­ставлява проблемен конкурент на американската и западната хеге­мония.

Русия под ръководството на Владимир Путин се разглежда като препятствие

на пътя на САЩ към капита­листическо господство в Азия и останалия свят. Последователната настойчивост на Русия за спазва­не на нормите на международното право се разглежда като непри­ятно препятствие за Вашингтон, който иска да прилага военна сила, когато и където поиска, за да укрепи своята мнима, глобална хегемония.

Международната обществе­на подкрепа на Путин е още един източник на дълбоко огорчение за Вашингтон. В този контекст е необходимо да се даде оценка на враждебността на САЩ към Русия и скритите военни сигнали, които произлизат от ученията „Атланти­ческа решимост”.

Това са същите исторически ре­зонанси от изминалото столетие. Операция „Барбароса” и военните учения „Атлантическа решимост” са част от една и съща политика на агресия от страна на Запада по отношение на Русия. Русия се смята за силата, стояща на пътя на западната хегемония. Затова Русия според замисъла на Запада трябва да бъде унищожена.

За Русия заплашителната во­енна операция „Атлантическа ре­шимост” има твърде негативни аналози с миналото. Операция „Барбароса” преди едва 74 години беляза руското съзнание с огромни човешки жертви. Русия беше на границата на унищожението и се спаси само благодарение на геро­ичните жертви на милионите свои граждани.

Исторически Западът никога не е разбирал дълбочината на стра­данията на руския народ. И съот­ветно, мнозина на Запад, особено разглезените елитни управници, нямат ни най-малка представа за това, че решителните руски граж­дани са готови да защитят своята Родина.

Родният град на Владимир Пу­тин – Санкт Петербург е град, къ­дето един милион хора умряха по време на нацистката блокада. Ко­гато западните лидери говорят за „защита на свободата” и се мъчат да приковат руснаците на позор­ния стълб, това означава „пара­ноидално” ужасно игнориране на историята, което е повод за още по-голяма тревога.