Георги Кръстев
Преди известно време банкерите прогнозираха банкова криза. И тя се случи. После прерасна във финансова, а след това и в икономическа. Правителствата наляха трилиони долари в банката в нарушение на свещеното правило, че частни фирми не се дотират от държавата. Това доведе до по-големи премии за банкерите, но не и до прекратяване на кризата.
Започнах да замислям и все повече ми изглеждаше, че банката има власт над правителството. А не трябва ли да е обратното? Така стигнах до извода, че в дъното на нещата стои банката, че няма банкова криза, а има криза планирана и предизвикана от банката. Ето защо прогнозите на банковите светила са точни и се сбъдват. Това всъщност не са прогнози, а намерения, планове за действие. Наскоро високопоставен банкер от САЩ прогнозира, че има вероятност след преодоляването на кризата да се появи инфлация. Бъдете сигурни, че той не греши.
Какви са инструментите, чрез които банката е в състояние да управлява икономиката в името на своите интереси:
На първо място стои лихвата. Чрез лихвата свободните пари се превръщат в капитал. Знаете, че само когато парите започнат да раждат пари, стават капитал. Но този капитал и тези пари са мъртви, защото те не допринасят нищо за обществото. Чрез лихвата само се краде част от националния доход. Лесно и без никакви усилия.
На второ място стои печатането на парите. Много се заблуждава този, който счита, че това е функция на държавата. Печатането на парите е изключителен монопол на банката. За пример ще посоча „Банка федерален резерв“ на САЩ, която печати доларите. В тази банка частния капитал образно казано е повече от 100%. Но същата банка взема за всеки отпечатан долар (а не банкнота) не по-малко от 6 цента. При условие, че за една банкнота разходите са един до два цента, можете да си представите за какви колосални печалби става въпрос.
Само тези два инструмента са достатъчни, за да може ефективно да се регулира паричната маса на пазара. Когато на пазара парите са в недостиг, се получава рецесия. Цените на стоките падат. Можем също да кажем, че парите поскъпват.
Когато на пазара парите са в излишък, се получава инфлация. Стоките поскъпват, а парите се обезценяват.
Не е необходимо да обяснявам как и в двата случая банката винаги печели. Важното в случая е, че тя разполага с изключително ефективни инструменти, за да управлява икономиката както си пожелае. А който управлява икономиката управлява всичко.
Всичко, което казах до тук бе в подкрепа на мисълта, че нашият свят е свят на парите и че парите са Богът на нашето време. Тази всемогъща сила контролира и управлява всяка точка, всички кътчета на обществото. Парите разрушават напълно ценностната система на човека. В неговата ценностна ориентация има само един ред: „Пари! Пари и само Пари!“. Не съществуват такива категории като морал, етика, култура, изкуство, любов, жертвоготовност и г.н.
Понятието демокрация е лишено от всякакъв смисъл. То може да служи само за демагогия. Всъщност ние живеем в свят на желязна диктатура на капитала. Само че тук диктаторът е невидим и неназован. Не можем да го идентифицираме и да го посочим с пръст както при Тодор Живков. „Спътници“ на демокрацията са мафията, организираната престъпност, проституцията, наркоманията, пиянството, търговията с жива плът, проститутки, жени, деца и много други неща, несъвместими с човешкия морал. Обясняват ни, че това са неминуеми явления, с които трябва да се примирим в желанието си да консумираме свещените плодове на демокрацията. Ами ако това са същностни характеристики на демокрацията?
Картината на съвременния живот най-ярко и точно е описана от американския комик Джордж Карлин, който казва:
„Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи.
Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.
Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време.
Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка. Имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.
Увеличаваме притежанията си, но намалихме ценностите си.
Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем.
Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините.
Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед.
Покорихме космическите ширини, но не и духовните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата.
Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си.
Пишем повече, но научаваме по-малко.
Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.
Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия откогато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки.
Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, на по-красивите къщи и на разбитите домове.
Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокоят ни, убиват ни.
Време, в което има много на витрината, но малко в склада.
Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите, или просто да натиснете „изтриване „. „
Трудно е да се намери отговор на въпроса защо така се получава. Какъв е този зъл гений, които ни води към пропастта на моралното опустошение. Този въпрос е изяснен може би най-точно от един виден американски политик, който казва:
„ Всичко някак си ще улегне и ние ще хвърлим всичките си сили, всичкото злато, цялата материална сила за измамване и оглупяване на хората.
Човешкият мозък, съзнанието са приспособени към промяна. Посявайки там хаос, ние незабелязано ще заменим човешките ценности с фалшиви, в които да вярват.
Няма неподкупна личност.
Ще изкореним социалната същност на литературата. Литературата, театрите, киното ще изобразяват и прославят най-ниските човешки чувства и страсти.
Ще създадем хаос в управлението на държавата. Ще насаждаме корупцията, безпринципността и подкупите. Бюрократизмът и недобросъвестната работа ще бъдат издигнати в добродетел.
Честността и почтеността ще се осмиват и ще останат отживелица от миналото.
Простащината и наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх на един от друг, безсрамието, предателството, национализмът и враждебността най-ловко и незабелязано ще култивираме и то ще разцъфне с кичести плодове.
Ще възраждаме национализма и враждебността между народите.
Няма неподкупна личност.
Само малцина, много малко хора ще се досещат и даже ще разбират какво става, но такива хора ние те поставим в безпомощно положение, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начин да ги оклеветим и обявим за измет на обществото, ще опошляваме, унищожаваме основите на народната нравственост.
По този начин ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикаме ерозия.
Ние ще се залавяме с хората още от детските и юношеските им години.
Главният залог ще бъде на младежта, ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишим от чест.
От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити.
Ето така ще направим!“
Този човек се казва Алън Дълес-Държавен секретар на САЩ. Текстът, който Ви прочетох е извадка от речта му при награждаването през 1945г.на висши офицери от американската армия, участници във втората световна война.
Не съм сигурен, че това са думи точно на Дълес, но нима има поне малко съмнение в тяхната стойност? Кое от посоченото в текста не съществува в съвременната действителност?
Няма съмнение, че действията срещу човека водят до деградация на неговата ценностна система, на неговата душа и дух. Това е смисълът на кризата на духа в съвременното общество. Какво може да се противопостави на тази разрушителна сила. Ние вече 15 години се занимаваме с културното и духовно наследство на българите. Искам да кажа, че в тази зала има предостатъчно интелектуален потенциал, който може да отговори на повдигнатите въпроси. Няма съмнение, че тези отговори се намират в историята на българския етнос и държава.
Моето желание е да поставя пред вас проблемните въпроси, които могат да се решат при сегашното състояние на обществото: Форма на държавно управление.
Главен недостатък на държавната власт е, че нейните структури са така организирани, че да не може да се търси персонална отговорност. Няма баланс между права и задължения. По закон не може да се търси колективна отговорност. Така този, който взема решенията получава възможността да се скрие зад колективното решение на държавния орган. Изходът от това положение е чрез персонифициране на държавната власт. Древно българската традиция показва как по подобие на институцията на старейшините това може да стане. Ние трябва да реорганизираме държавата си като президентска република. Президентът, областните управители, кметовете като пряко избрани от народа трябва лично да носят правата и задълженията на властта и лично да отговарят пред народа суверен. Министерският съвет, Областната управа и общинската управа са само техни помощници, техен щаб. Те не трябва да бъдат носители на власт. Тяхната задача е да реализират решенията на президента, областния управител, или кмета.
В правителството да се създаде ново министерство (или комитет), което да осъществи от името на народа контрол върху качеството на всички материални и нематериални произведения. Нематериални са произведенията на науката, изкуството, културата, киното, театъра, литературата, телевизията, радиото и печатът. Свидетели сме, че днес средствата за масова информация не се съобразяват с никакви морални, етични и културни норми. В духовната област те имат същото привилегировано положение, както банката в икономиката. Нима духовната храна не може да бъде по-голям отровител и от най-силната отрова, нима е логично произведенията на информационната индустрия да не подлежат на никакъв контрол. Лозунгът за свободата на словото е средството, с което медиите си осигуряват властта над информационното пространство. Медиите абсолютно безконтролно цензурират всичко в информационното пространство.
Икономика и банково дело.
Да се създаде независим от никоя банка Монетен двор, подчинен само на президента и контролиран от Народното Събрание. Да се отнеме правото на банките да печатат пари, или да влияят върху този процес.
Да се премахне лихвата със закон и лихварството да се криминализира. Засега се правят успешни опити лихварството да бъде монопол само на банката.
Да се въведе данък върху влоговете. Влоговете са богатство и трябва да бъдат обложени с данък като всяко друго богатство.
Да се въведе данък върху производствените фондове.
Да се премахне Данък Добавена Стойност. Този данък е измислен от гениален мошеник и е насочен само срещу обикновените хора.
Да се премахне плоският данък върху печалбата и да се замени с прогресивен. Богатите са длъжни да плащат за дадената им възможност да бъдат богати.
Цената за крайния купувач да се определя чрез добавка от 10-15 процента върху цената на производителя, независимо от броя на прекупвачите.
Реализирането на тези мерки ще доведе до ред и справедливост на пазара. Парите ще станат горещи и всеки ще бъде принуден да ги реализира на пазара като всяка друга стока. Подобен експеримент е проведен успешно през 1932 година в едно селищата на Австрия.
Ще се премахнат възможностите за изкуствено и съзнателно предизвикване на рецесия или инфлация. Чрез бюджета държавата наистина ще може да постигне своите икономически и социални цели, без някой да може да и попречи.
Средно образование.
Едно от най-големите постижения на българите е образователната система. Тя е изцяло дело на народа, защото е създадена, когато още нямахме държава. Сега от тази система не е останало почти нищо. Може би само спомените. Отмина времето, когато нашите деца бяха от най-добрите на световни състезания и конкурси. За нас особена важност има образованието до гимназиалния курс включително.
Най-голямата слабост на средното ни образование е, че вече не създава интелекти, не създава хора на духа. Нашето средно училище трябва да се преобразува изцяло като общообразователно. Всякакви опити за професионално образование са пагубни за личността. Обществото няма потребност от роботизирани хора, а от духовно извисени личности. Заради това обучението трябва да даде приоритет на следните науки:
Български език и литература
История на България
Етика, естетика, логика, психология и философия
Математика, геометрия и информатика
Физика, химия, биология, астрономия, география и геология
В началото на 80-те години организирах курс за настройчици на електронна апаратура. Кандидатите бяха набрани от производствено техническото училище, от техникума по електротехника и от математическата гимназия. В началото най-добри бяха курсистите от ПТУ, после възпитаниците на техникума, но при завършването на курса математиците бяха най-добри. Тогава разбрах, че интелектът и духът са по-важни от всичко.
Уважаеми приятели, аз само повдигнах завесата. Болестите на нашето общество са неизброими. Но те могат да бъдат излекувани. Това могат да направят само хора на духа. Боговете няма да ни помогнат, защото както е казал Буда, проблемите на боговете са като проблемите на хората. Бих добавил, че важи и обратната теза, че проблемите на хората са наследство от боговете. Искрено вярвам, че нашата традиционна конференция може да бъде много полезна за бъдещето на България.
Накрая ще завърша с думите на Джордж Карлин, които считам за свои:
„Запомнете, отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те не са до вас завинаги.
Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.
Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете, казвайте «Обичам те» на любимите Ви хора, по най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.
Запомнете, дръжте се за ръце и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!“