Клуб „Огоста“ Монтана удостой кмета на гр. Монтана Златко Живков с почетния знак на клуба и го направи почетен член на клуба. Това решение на клубен съвет на клуб „Огоста“ Монтана е продиктувано от това, че от 26 години Членовете на клуба /бивши служители на МВР и МНО/ бяха непрекъснато несправедливо упреквани и набеждавани в каквито ли не деяния, с които е била нарушена личната свобода на хората. Интересното е ,че това твърдение е разпространявано и от хора, които ние служителите им бяхме „челния юмрук“ и буквално слуги при управлението на страната. В края на краищата ние бяхме демоните на злото ,ястреби, а бившите и сегашните партийни лидери са гълъбчетата. А всъщост ние някога служехме на народа си . Осигурявахме мирен труд на нашите българи да строят заводи, училища, читалища и болници- Ние защитавахме личната и обществената собственост на народа си. Ние осигурявахме спокойният сън и сигурност на децата на България. При нас нямаше корупция. Може и да е имало ,но не при нас , а при тези които след промяната ни оплюваха и набеждаваха в какво ли не. Нищо не окрадохме ,живеем днес на едни оскъдни пенсии, както много хора работещи в предприятията ни .Това брутално несправедливо отношение ни нарани и паркира в ъгъла на отчаянието с омраза към старата и новите политически партии. успяхме да се съберем и обединим в този клуб ,за да си доживеем живота заедно.Единствено кмета на Монтана при обзавеждането на клуба ни посети и ни предложи да ни помогне при обзавеждането. Това беше голям жест,които ние го оценихме и едва ли ще го забравим. Уважи ни и кандидат за кмет от партия ГЕРБ Дилян Димитров. Той също направи впечатляващо дарение на клуба, за което ние му благодарим и също ще го наградим с нашите символи.Не мога и да не спомена редица бизнесмени, които също направиха дарение при обзавеждането на нашия клуб. С болка разбира се не мога да не споделя На тази партия на която служехме вярно и предано , ни излъга и унижи, по начин тип „Камелия Трифонова“Няма да се впускам в подробности, защото е под достойнството ми да споделям нагли лъжи и унижения. „Живота е колело, върти се и не се знае къде и кога ще спре“ казваше уважавания от мен Илич Томински. Случайни неща няма.
Илия Миладинов