България плати най-скъпия входен билет за членството си в Европейския съюз
Станишев ни пита къде щяхме да сме сега ако не бяхме приети в Европейския съюз
Странно е, че и Сергей Станишев ни пита къде щяхме да сме сега, ако не бяхме в ЕС? Макар че и преди 10 години бях и сега все още съм за участие в ЕС, но не в настоящата пародия на интеграционна общност, мога да му отговоря: в най-лошия случай щяхме да сме като Сърбия. Бомбардирана от самолетите на НАТО, която откъсна от нея Косово с въоръжена сила. Изолирана и инквизирана, съдена тенденциозно в Хага, но все пак оцеляла. Скромната ми информация за тази страна показва, че въпреки всички изпитания, сърбите не живеят сега по-лошо от нас, нито пътуват по-малко от нас.
А има и друг вариант, частично покриващ се със сръбския. Можехме да поддържаме нормални, нищо повече, освен нормални двустранни отношения с Русия, каквито имаха повечето страни от ЕС, преди да пристъпят към икономически и други санкции преди 2-3 години под натиска на САЩ. Тези страни имаха нормални търговско-икономически отношения с Русия, измервани със стотици милиарди евро. И ще продължат да ги имат.
На тази основа можехме да развием активен търговско-икономически обмен с Русия. Щяхме да си доставяме от тях петрол, газ, въглища, други суровини, различни видове машини и съоръжения и т. н.
Ние пък щяхме да снабдяваме техния пазар със стотици хиляди тона земеделски хранителни стоки в прясно и преработено състояние, както правехме до 1989 г. В 1988 г. 63% от нашия износ беше за СССР. Потенциалът за производството и износа на тези стоки сега е унищожен по варварски начин.
Така щяхме да предотвратим разрухата на нашето селско стопанство, да осигурим заетост на стотици хиляди хора в производството, преработката, транспорта, съхраняването, експорта на пресни и преработени земеделски продукти. Щяхме да осигурим големи доходи и добро качество на живота на стотици хиляди хора,. Нямаше да се налага тези стотици хиляди българи сега отчаяно да търсят препитание в чужбина.
Щяхме да запазим поне част от производственото коопериране между нашата и руската индустрия, а също и производството на голямо количество промишлени стоки за нормален износ. Това щеше да осигури допълнителна заетост за стотици хиляди специалисти и работници, допълнителни доходи, приходи в бюджета от данъци, валутни приходи. Потенциалът за производството и износа и на тези стоки сега също е унищожен.
Щяхме да запазим от преждевременно закриване четирите ядрени блока в Козлодуй или поне третия и четвъртия с обща мощност 880 мегавата с всички благоприятни икономически и социални последствия. Щяхме вече да сме построили първия етап на АЕЦ Белене и да сме пред завършване на газопровода «Южен поток» с всички текущи и бъдещи благоприятни ефекти.
Щяхме да създадем допълнителна материална база за морски, планински, балнео, селски, културен и друг туризъм и да приемаме не половин милион, както е сега, а 1,5-2,0 или повече милиона руски туристи. Нужно ли е да обяснявам какви облаги би донесло това, както в самия туризъм, така и по линия на свързаните отрасли и дейности, в заетостта, доходите, приходите в бюджета от данъци, валутните приходи. Много десетки хиляди хора щяха да си намерят работа у нас в туристическата област, а нямаше да я търсят в други европейски държави, често пъти при унизителни условия.
Десетки хиляди българи биха могли да се завърнат на работа по строителните обекти в Русия, както беше до 1989 г. Това също би създало допълнителна заетост, доходи, бюджетни приходи, валутни постъпления и т.н. Нашето място сега там е заето от турски строителни фирми и турски работници и специалисти.
Мога да отида и в по-големи подробности за огромния потенциал за търговско-икономически обмен между двете страни в енергетиката, промишлеността, строителството, транспорта, земеделието, образованието, науката, културата, туризма и други сектори, но и казаното е достатъчно.
Очевидно г-н Станишев повече се е сближил не само битово, но и по мислене с хора като Мартин Шулц и други високопоставени функционери от различни партии в Брюксел и доста се е отдалечил от милионите бедстващи българи и жестоките български реалности в условията на членството ни в ЕС и НАТО, щом като ни задава такъв елементарен въпрос.
България плати най-скъпо за приемането си в Е
Колкото повече време минава от присъединяването ни към Европейския съюз, толкова повече охладнява ентусиазмът ни от това, считано за „историческо” събитие. Последното съобщение на Евробарометър, че 75% от българите били доволни от членството си в ЕС, дори и след напускането на Великобритания и растящите недоволства във все повече други страни членки, аз подлагам на силно съмнение. Както впрочем се съмнявам почти във всичко за което ни нравоучителстват от Брюксел. Причините за охладняването са много. Ще се опитам да ги обясня, като започна от началото.
Важен източник на охладняването са наложените ни условия за присъединяване. Тук ще се спра само на високата „входна такса”. Под „входна такса” в случая разбирам нетната разлика между поддаващите се на изчисление загуби и ползи от присъединяването ни към ЕС.
Под „загуби” за България разбирам наложеното ни принудително предсрочно закриване на 4 ядрени блока с обща мощност 1760 мегавата, особено на третия и четвъртия с обща мощност 880 мегавата и огромните разходи, които трябва да направим след време за заместващи енергийни мощности, През 1995 г. изграждането на такива мощности щеше да ни струва 4-5 млрд. долара. Ако съдим по офертата на Westinghouse през 2014 г. за седми блок в Козлодуй, сега може би ще ни струват 10-12 млрд. долара. Ако продължаваме да отлагаме сумата ще расте.
Към тях трябва да се добавят още много стотици милиони долари за изграждане на хранилища за отработеното ядрено гориво у нас и други допълнителни съоръжения. Известно е, че за доставените от СССР (Русия) мощности отработеното гориво се приемаше от тях, докато западните доставчици не поемат такива ангажименти и ние трябва да си ги осигурим сами.
Трябва също да се добавят пропуснатите ползи от отнетата ни възможност да произвеждаме и продаваме електроенергия на местния и външния пазар, пропусната заетост и доходи на няколкохиляден персонал, пропуснати милиони данъчни постъпления в бюджета и т.н. Общият размер на понесените и очакваните загуби и пропуснати ползи ще възлиза на около 14-15 млрд. щатски долара.
Трябва също да се добавят така наречените „подготвителни условия” през предприсъединителния период; платения членски внос 3,5 млрд. евро от присъединяването ни към ЕС до края на 2016 г. чийто годишен размер вече достигна 950 млн. лв.; загубите от наложения ни отказ от изграждането на АЕЦ Белене (около 1,2 млрд. лева) и от газопровода Южен поток, под натиска на САЩ и на някои европейски държави.
Под „ползи” за България разбирам получените средства от предприсъединителните фондове на ЕС 1,96 млрд. евро, а също и получените средства от структурните фондове по оперативните програми, от кохезионния и други еврофондове на ЕС 6,45 млрд. евро до 31 май 2016 г. Всички тези данни са от сайта на Министерството на финансите.
От разликата между загубите и ползите от присъединяването извеждам нетна годишна сума, която предстои да получаваме до изравняването им. Ако сегашната нетна годишна разлика се запази през следващите години, изравняването ще настъпи към 2050 г. За да бъда още по-прецизен, с оглед на възможни позитивни или негативни изненади, приемам, че то ще стане 5 години преди или след 2050 г. Ако се потвърди това, за което се говори усилено напоследък – че след 2020 г.щесе прекрати помощта за по-бедните страни членки на ЕС чрез структурни и кохезионни фондове, изравняването на ползи със загуби ще стане далече след 2050 г.