И сега е крайно време да напишем истинската история на България през 2020 година, а не фантазиите на придворните лакеи на управлението. Как се казваше в добрите романи – сипете си нещо, отпуснете се удобно и нека пътешествието да започне:
Бойко Борисов се събуди вкочанен от студ на 1 януари 20
20 година. Навън беше минус 20 градуса, ама вече нямаше с какво да се отоплява. Горите край Банкя бяха изсечени от зъзнещото население. „Нека да ни е студено, евроатлантическите ценности ще ни топлят“, помисли си гордо Борисов и си спомни как лично той спря проекта „Южен поток“. Сети се за разговора си с Меркел в онези величави дни. Тя го беше потупала по ръката, той я целуна по бузата и любовта сияеше между тях. После канцлерката му прати немски експерти, които набързо го освободиха от поста му. Сега правителството се управляваше от Герхард Нойман, заместник-портиер на Външното министерство на Германия, бодър червендалест експерт, който присъстваше в страната всеки четвърти вторник от месеца, за да подсигури европейския ентусиазъм на населението и да се убеди, че заместник-министрите не щипват твърде много от фискалния резерв. Страната можеше да си купува скъпа газ от Турция, но цените бяха скочили твърде много, а и чуждите експерти се мръщеха на всеки небалансиран бюджет, защото смятаха, че така източноевропейците мамят системата.
Борисов си помисли дали не трябва да закуси, ама се сети,
че нямаше откъде да си купи хляб. Навремето с тържествена церемония, на която присъстваше президентът на България (с промяна на конституцията от 2016 година за президент вече се смяташе американският посланик у нас, както и да е неговото име) бяха пуснати сондите за шистов газ в Добруджа. Васко Кръпката записа фундаменталния си хит: „Аз добивам шистов газ – комунета, вече нямам страх от вас“, а трима десни политолози получиха инфаркт в сутрешен блок, когато разбраха, че блянът им се е осъществил и когато получиха есемеси, че „Америка за България“ им спира грантовете. Шистовият газ се оказа поредната пирамида. За две години сондите разораха цяла Добруджа, количествата добит газ бяха миниатюрни, но житницата вече не можеше да произвежда нищо. България, разбира се, можеше да внася зърно, но президентът на България на чист английски всеки път крякаше истерично, когато виждаше пари да се харчат за нещо различно от това страната да купува самолети от 1969 год
ина. Хората постепенно се научиха да карат с по едно ядене на ден и това често бе изтъквано като добър пример в докладите на Еврокомисията, а се смяташе, че новият шеф на ЕК смята да препоръча това на цяла Южна Европа – този смутител на европейската мечта за това банките да просперират и финансистите да се къпят в шампанско.
Борисов изсумтя от студ. Погледът му попадна на снимка от президентската кампания през 2011 година. Изпсува наум. Росен Плевнелиев се бе подложил на операция за смяна на пола и избягал от България, след като артистичната му душа не издържа и на журналистически въпрос той отговори, че е бил на протест през 681 година срещу налудничавата политика на хан Аспарух да създаде България толкова близо до Русия. „Носех плакат с надпис „Дворците на Аспарух да станат щаб-квартира на НАТО“, беше казал президента, но два дни по-късно, вече с ро
кля, си бе бил шута от страната. Много хора след това подозираха, че Плевнелиев е спечелил четвърто място на конкурс „Мис Вселена“, проведен в Зимбабве, но дали това е така или не, светският хроникьор Евгени Минчев мистериозно мълчеше.
Борисов погледна през прозореца. София вече беше различен град. През 2018 година Подуяне обяви независимост и със специална декларация поиска Памела Андерсън за президент. Градски транспорт не се движеше, защото мнозинството на ГЕРБ в София реши, че това е излишно пилеене на пари, които иначе могат да отидат в техните джобове. Реформаторският блок също обяви независимост от България и избраха Меглена Кунева за империатрица. Столицата на новата държава стана ресторант „Синия лъв“, където империатрицата обяви специални намаления за либертарианци, за да привлича чужди туристи. Говореше се, че Радан Кънев бил опозиция в новата държава. Настоявал кафето да се сервира върху сини салфетки, а не върху путинистко бели.
„С ръцете си преобърнах тази държава, направих я велика, а какво получавам – само мрънкания, неблагодарности и интриги“, изсъска наум Борисов. После чу сирените на полицейския бронетранспортьор. Разбра, че трябваше да побърза. Сложи в куфара бельо, недочетеното томче на Винету и снимка на Лиляна Павлова. Затворът го чакаше. От него дори и немските експерти не успяха да го спасят.