Диагнозата за последните 25 години е липса на справедливост

Падането на Берлинската стена отприщи дълбоки промени във всички сфери на обществения живот и на международните отношения.
Началото на политическите промени в Европа и в България през 1989 г. бе посрещнато с големи очаквания за свобода и благоденствие за всички. Мнозинството от българския народ смяташе, че трябва да се премахнат недъзите на социализма, но да се запазят всички негови постижения – безплатно здравеопазване и образование, висока заетост, лична сигурност и относително равенство. Друга част искаше демонтаж на системата. Това доведе до разрушаване на много от изграденото в предишните десетилетия. Този сблъсък беляза изборите през първите години на Прехода. БСП спечели с абсолютно мнозинство парламентарните избори през 1990 г. и 1994 г. (първия път самостоятелно, а втория – в коалиция със земеделци и еколози). Тя бе единствената управлявала десетилетия наред партия в Източна Европа, която запази доверието на мнозинството граждани.
Ръководната роля на комунистическата партия и държавната планова икономика бяха заменени с многопартийна система и пазарно стопанство.
Отпадането на

идеологическия и политическия монопол

създаде възможности за изява на индивидуална и политическа свобода.
На Кръглата маса бяха постигнати важни компромиси за пътя на политическите промени в България, но нямаше ясно виждане за икономическата трансформация и развитие. В резултат на дейността й се проведоха изборите за Велико народно събрание. БСП бе с решаващ принос за приемане на Конституцията на Република България. Тя определя България като демократична, правова и социална държава.
Светът от двуполюсен стана еднополюсен, с подчертана доминация на Запада и преди всичко на САЩ. Краят на „студената война“ отреди на България място сред губещите страни. За това тя плати със загуба на пазари, на голяма част от икономическия потенциал и с висока социална цена. Но този път след определен „карантинен период“, България бе приета в клуба на победителите – НАТО (2004 г.) и ЕС (2007 г.), състоящ се предимно от развити държави.
Рухването на държавния социализъм в Съветския съюз и в Източна Европа доведе отново до установяване на капитализъм в България.
Превръщането на преобладаващата част от държавната собственост в частна и включването на България в НАТО и Европейския съюз белязаха завършването на Прехода и новото геополитическо позициониране на страната. Но краят на Прехода не е отпадане на стари или нови политически субекти, замяна на едни или други лица, а нов тип отношения между партиите и гражданите, търсене на идеи, политика и личности, а не на месии.
Най-тежката диагноза за последните 25 години е липсата на справедливост. Свободата на словото е свобода, но тя също е зависима от  финансово-икономически фактори. Правото на протест също стана обект на покупко-продажба, умело манипулиран от политически и олигархични кръгове.
25 години се внушаваше, че нямаме нужда от държава и 25 години всеки път търсим сметка от нея за това, което не е направено. Членствата в ЕС и НАТО бяха превърнати в самоцел, без да се отчита, че те са инструменти за решаване на конкретни национални задачи и добруване на българския народ.

***
Днес е време за равносметка на Прехода.

1. В икономиката:

– Ликвидационните съвети ще останат символ на ликвидацията на основния поминък за хиляди български граждани, на унищожаване на механизираното, едро и експортно ориентирано земеделие. Производството на месо, плодове и зеленчуци намаля между 3 и 4 пъти. От един от най-големите износители на земеделска продукция в Европа България се превърна във вносител на почти всички земеделски продукти. От раздробяване на земята се стигна до свръхуедряване на голяма част от поземлената собственост, което задълбочава неравенството и ускорява обезлюдяването на селата. Българското земеделие стана предимно монокултурно – с отглеждане на зърнени култури.
– В средата на 90-те години на XX век рухна българската банкова система. След това в процеса на приватизацията на индустрията значителна част от нейните активи преминаха в ръцете на около 300 фирми (по данни на Световната банка). Много от така наречените инвеститори са с преобладаваща регистрация в офшорни зони, със съмнителен капитал и анонимни собственици. Общата стойност на изгубените основни фондове бе изчислена през деветдесетте години на 150 млрд. долара. В държавната хазна влязоха едва 20 млрд. лева. Тази приватизация, с отделни изключения, доведе до деиндустриализация на страната и до висока безработица.
До 1989 г. България изгради

огромни индустриални мощности

Тя бе сред най-експортните икономики в света – 15-а по износ на глава от населението. През 1988-1989 г. България е световен лидер по производство на електрокари, мотокари и цигари на глава от населението. България е номер 1 в Източна Европа по плътност на телефонизацията. През 1980 г. тя е третата държава  в света след САЩ и Япония, която произвежда микропроцесорни системи, макар и на няколко години след САЩ в своите разработки.
Показателни за деградацията в хода на Прехода са данните на МВФ – БВП на страната през  1987 г. е 36.5 млрд. долара, а в 1998 – едва  12,2 млрд.
Сега  българската промишленост е ориентирана предимно към добив на природни ресурси и евтина работна ръка. 75% от износа е от преработени суровини и нискотехнологични продукти с малка добавена стойност.
България пропусна шанса да разнообрази маршрутите за снабдяване с газ, отказвайки участие в проекта „Син поток“ в края на 90-те години. Изглеждаше, че това ще бъде компенсирано с подписаните три споразумения с Русия през 2008 г. – „Южен поток“, „Бургас-Александруполис“ и АЕЦ „Белене“. Тройната коалиция обаче забави реализацията на тези проекти. После два от тях бяха анулирани при управлението на ГЕРБ, а в края на кабинета „Орешарски“ спря изграждането на „Южен поток“.

2. В социалната област и демографията:

– Към началото на 1990 г. България е на 26-о място, съгласно индекса на човешкото развитие на ООН. В следващите години тя рязко пада в тази класация и в момента е на 57-о място. България изостава три пъти от средноевропейското ниво по паритетна покупателна способност.
Едновременно се увеличават бедността, неравенствата, социалната декласация и маргинализацията на големи групи от населението. Дори след влизането ни в Европейския съюз бедността се увеличи. Сега над 20% живеят под нейния праг, а около 1/2 от населението – в риск от бедност. Преобладаващата част от работещите са бедни. Цените на здравните услуги растат, а достъпът до тях се влошава.
– В България десетилетия наред населението постоянно нараства. Точно обратна е тенденцията през Прехода. През 1989 г. България наброява 8 992 316 души, а  през 2011 г. то вече е 7 364 570. Това се случва за първи път в най-новата ни история. България е с най-високо ниво на смъртност в Европа и с едно от най-ниските нива на раждаемост. Налице е масова емиграция – надхвърляща 1 млн. души.
Драстично се променя възрастовият и етническият състав на населението. През 1990 г. делът на младите до 19 г. е бил 25.7% от населението, а през 2030 г. се очаква той да падне до 11.8% – или повече от два пъти. Ако през 2011 г. броят на ромите е 4%, то при децата до 9 г. той е 20.8%.
Всичко това доближава демографския колапс до катастрофа.

3. В образованието, науката и културата:

– Разходите за образование в държавния бюджет на НРБ нарастват постоянно, за да достигнат 6.1% през 1989 г., докато през 2011 г. те са само 3.30%. Принизена е социализациращата роля на образованието, качеството му рязко се влошава. Ежегодно от училище отпадат хиляди деца. По-малко от 10 години бяха необходими на  държавния социализъм, за да ликвидира неграмотността (краят на 40-те – началото на 50-те години на ХХ в.). Днес в  епохата на информационното общество у нас над 410 000 души са практически неграмотни, 537 000 са с начално образование, а 1 591 000 – с основно.
– Още по-тежък е упадъкът на науката. Днес България е на последно място в Европейския съюз по брой на предприятията, които използват иновации. Страната отделяше 2.8% от БВП за научноизследователска и развойна дейност, а през 2010 г. едва 0.3%. Свиването на българската наука, особено на приложните, развойни и внедрителски направления, е предпоставка за още по-големи проблеми в бъдеще.
– Интелигенцията се маргинализира като социална група, а повечето от създаваните културни продукти са с ниска художествена стойност. Държавата практически се е оттеглила от тази сфера – през 2011 г. само 0.55% от БВП са за култура. През 1989 г. София е столицата в света с най-много книжарници на глава от населението. Днес българинът купува средно 0.56 книги годишно, докато европеецът – 11.
В резултат на всичко това за около десетилетие България се срина от мястото си след най-развитите страни до границата преди развиващите се държави. Българският преход е един от най-ярките примери за натрупване на собственост чрез присвояване на създаденото национално богатство. Следователно Преходът е неуспешен и дори провален поради това, че той не изведе България на по-високо ниво на социално-икономическото й развитие.

***
Оценката на хората за прехода е предимно отрицателна. Преобладават мненията, че той е провал и е съпътстван с множество негативни промени. За това те обвиняват политическия елит и облагодетелстваните от прехода.
Представителни данни сочат, че през 1991 г. 76% от населението са одобрявали трансформацията към многопартийна система, а през 2009 г. те са едва 52%. През 1991 г. 73% са искали в страната да бъде изградена пазарна икономика, а през 2009 г. – те са едва 53%. Въпреки тоталната антикомунистическа пропаганда през 2009 г. 62% от запитаните смятат, че сега живеят по-лошо, отколкото по времето на социализма. 74% предпочитат силната икономика пред „добрата демокрация“, която е по-важна за 19%.
При допитване, проведено у нас през 2014 г., за 34%  от населението лошото в Прехода е повече от доброто, а за 26% този период е изцяло лош – това прави общо 60%. Едва 6,8% му дават положителна оценка. Най-новите социологически проучвания като цяло потвърждават тези нагласи.
Дилемата социализъм (или някакъв тип егалитарно общество) или капитализъм е актуална и това се вижда от настроенията в други държави. През 2009 г. Би Би Си организира глобално социологическо проучване. Едва 11% от анкетираните смятат, че капитализмът работи добре, докато 23% са на мнение, че това е изцяло сбъркана система.
Изследванията на субективно благополучие показват, че

българите са последни

по оценката си за лично щастие в Европа и сред най-нещастните в света. Доверието в политическата и икономическата система достига критично ниски стойности. Последните парламентарни избори потвърждават този извод. В тези условия нараства рискът от социални сътресения и конфликти.
Днес в българското общество се сблъскват два противоположни възгледа. Единият, прокламиран под мотото „25 години свобода“, изразява неолибералната идеологема, споделяна от десницата, от официални представители на властта и от преобладаващата част от медиите. Тя изразява интереса на няколкото процента забогатели и привилегировани не просто през, а чрез този преход.  Друг призив – „25 години стигат“ е отрицание на станалото през последния четвърт век. По-голямата част от гражданите са разочаровани и недоволни  от Прехода и се смятат за ощетени от него.
БСП потвърждава привързаността си към демокрацията, към създадените възможности за изява на гражданите, към европейската ориентация на България. Преходът обаче вместо да реши, задълбочи много от съществуващите проблеми и създаде нови –  изоставане на икономиката, остаряване на инфраструктурата, голяма лична и социална несигурност, продължаваща външна зависимост.

***
Българската десница в лицето на СДС залагаше на реваншизма, антикомунизма и на антисъветизма, който по-късно се трансформира в русофобия и безрезервен атлантизъм. Тежките последици на нашия преход се дължат не само на разбиването на социални структури, а и на унищожаването на значителна част от създадените материални активи. Основната отговорност е на десницата. Това обяснява защо с края на Прехода формираната след политическата промяна дясна партия залезе заедно с него.
Управлението на „царската партия“ създаде условия за поява на друга десница в лицето на ГЕРБ. Тя бе съставена предимно от бивш периферен номенклатурен елит, част от новозабогателите, и укрепна чрез новата държавна и местна администрация.
ДПС бе устойчив фактор в политическия живот на страната и често притежаваше „златната акция“ в управлението. Независимо от ниския социален статус на значителна част от избирателите си, ДПС се придържа към либерална икономическа политика и евроатлантическа ориентация. През последните години тя бе символ на корпоративната власт и преграда за важни социални ангажименти на БСП, с което подрони авторитета на левицата.
Още в началото на промените БСП се обяви за

модерна лява партия

на демократичния социализъм – отвъд комунистическата традиция и класическата социалдемокрация. Тя има основна заслуга за мирния характер на Прехода и бе социален коректив – на власт или в опозиция, защитник на републиканизма и парламентаризма в българския политически живот.
БСП стана член на Социнтерна, а по-късно и на Партията на европейските социалисти. Тя бе измежду основните фактори за приемане на България в Европейския съюз.
Властта се оказа голямо изпитание за БСП.  Винаги след участие в управлението тя губи значителна част от подкрепилите я на избори. Причините за това са одесняването на партията, изразено в социаллибералния курс, разминаването между обявена и реална политика, впечатлението, че БСП толерира корупцията, зависимостта – от корпоративни интереси, от други партии – предимно ДПС и от външни фактори. Всичко това накърни левия и национален характер на БСП.
В годините на Прехода българската държава постоянно отслабваше. Значителна част от политическия елит бе корумпиран и обслужваше чужди интереси. Властта придоби олигархичен характер. Държавната администрация е неефективна и с недостатъчна професионална подготовка. Тези фактори и разочарованието от основните партии създадоха условия за поява на националистически и популистки партии.
Дори едно от безспорните достижения на Прехода – демокрацията, вече е поставена на изпитание. Българската демокрация, освен изборна, отчасти е напазарувана.
Идеята „по-малко държава повече пазар“ доведе дотам, че българските граждани се почувстваха изоставени от собствената си държава. В същото време преразпределението на богатствата се извърши предимно чрез държавната власт. Дефицитът на държавност се простира от слабата защита на живота и имуществото на гражданите до способността да се отстояват национални позиции и интереси. Днес България продължава да страда от дефицит на  държавност и държавници.

***
БСП съзнава дълга си и има амбиция да формира необходимата на България следпреходна политика. Да преодолее бедността, неравенството, социалната дезинтеграция и изоставането. За целта отново се нуждаем от устойчиво догонващо развитие, от модернизация и напредък на страната.
Световната финансово-икономическа и политическа криза доказа изчерпването на неолиберализма и пагубната роля на спекулативния финансов капитал.
Кризата в европейската левица показва, че историческото време на социаллиберализма и на дясната социалдемокрация изтича. Затова вече не бива да повтаряме, че „ние не сме срещу богатството, а срещу бедността“, защото в много случаи богатствата са натрупани по нечестен и незаконен начин и чрез използване на властта.
Нашият отказ от социаллиберализма е раздяла с илюзията, че държавното подпомагане предимно на активните и заможните ще осигури по-добър живот на останалите. В същото време трябва да преминем от пасивно социално подпомагане към формиране на умения и създаване на реални възможности и изисквания за труд и отговорно родителство. Ние подкрепяме движещите сили на обществения напредък – хората на труда и всички, които реално съдействат за развитие на производството и повишаване на заетостта.
БСП направи важна крачка напред на своя 48-и конгрес. Тя обяви курс на радикална промяна

за демократична и социална България

но не успя да го осъществи по време на кабинета „Орешарски“. Сега, въпреки че сме в опозиция, трябва да докажем актуалността на този курс.
БСП е за замяна на „плоската“ с прогресивна политика, която изисква: промени в данъчната система, засилен контрол върху финансовия капитал, разпределяне на земеделските субсидии в полза предимно на малките и средните производители, стимулиране на кооперативизма, степенуване на мерките за социална закрила, всеобщ достъп до образование, здравеопазване и преодоляване на бедността.
Ние сме за определяне на основни насоки на икономическото развитие, за реализация на големите енергийни проекти, преди всичко на „Южен поток“. Актуална задача е реиндустриализацията на България. Тя е условие за откриване на работни места и за подготовка на квалифицирани кадри.
Необходими са реформи в съдебната, в пенсионната, във финансовата и банковата система. Но реформи, които водят към повишаване на благосъстоянието на българския народ и към укрепване на държавността.
Вече сме в процес на преход към многополюсен свят. В него България, като член на ЕС, следва да отстоява решително национални позиции, да води многопосочна външна политика за осигуряване на пазари и за гарантиране на националната сигурност.
България трябва да задълбочава и разширява партньорството си с държавите от ЕС и със САЩ, но и да търси нови възможности – да възстанови добрите си отношения с Русия и страните от Източна Европа, да развива сътрудничеството с Китай, с други възходящи сили от Азиатско-Тихоокеанския регион и със страни от Близкия изток.
БСП трябва постоянно да доказва ролята си на национална партия и опора на българската държавност.
БСП е за един съвременен българския социализъм, който да изрази новото ляво на XXI век. Така в борбата между новото ляво и новото дясно ще се очертае пътят на новия български преход към XXI век.
Като не забравяме, че нашата родина е България и че всички ние сме български граждани!