ДО КОГА МИСЛИТЕ , ЧЕ ЩЕ ВИ ТЪРПИМ ?
Когато трябва да коментирам света, в който живеем, не използвам властващата неолибералната идеология за обяснение на функционирането му. Нямам друг избор, освен да се обърна към марксистката традиция, оформяща мисленето ми. Не че ми е дотрябвало да коментирам света, но… аз живея в този свят и имам частица определена собственост, която трябва да защитавам и пазя от узурпиране на разни малоумни идиоти, които мечтаят да завладеят света. Така, че освен коментар за света в които живея имам право да се боря и защитавам „бащиното си огнище“предавано от предците ми от векове. В близкото минало изглеждаше ,че Ленин е бил прав :„Нещата трябва да се влошат, преди да се подобрят“. Когато животът стана по-лош, по-скотски, а за мнозина – по-кратък, ми хрумна, че съм в трагична грешка: нещата могат да се влошават вечно, без изобщо някога да се подобрят и живота на много поколения да отминат в несправедлива бедност. Проблемът с капитализма не е, че не е чак толкова справедлив, а че е нерационален, това е така, защото той поробва всички – работници и капиталисти, пропилява човешки и природни ресурси; ражда нещастие, липса на свобода и кризи чрез същата „производствена линия“, която обаче създава забележителни технологии и несметни богатства. Ами той сегашният български капитализъм е гавра със всички, които не са намерили начин за заобикаляне на закона, т.е. с цялото население на държавата. Неолибералният модел противопоставя всеки срещу всеки, богати срещу бедни, правителства срещу народи, институции срещу граждани, медии срещу морал. Народите се заливат с гадости, престъпления, отрицания, психически травми. За да оглупеят и да не надигат глава. У нас хората са станали безлични и безразлични от мъка, мизерия и опростачване. Светът е изпаднал толкова надолу, че даже не му се мисли как да излезе от дъното. В България не е случайно, че както до края на Студената война срещу лагера на социализма, а след това при разширението на ЕС с бивши социалистически страни от Източна Европа първото условие за членство в ЕС беше да станат членове на НАТО, т.е. да бъдат контролирани здраво в цялостната им политика. Не мога да повярвам, че само няколко изключителни личности успяват да се противопоставят на това явно колонизиране на страната ни…. А останалите? Останалите са кротки и тихи, смачкани от страха. Страхът – най-сериозното алиби. Той позволява на всички да се чувстват прави – нали трябва да пазят семейството, близките, собствения праведен живот, личното свещено право да съществуват и да създават. Колко е брутално това ? Да ти отнемат правото да се бориш за интересите на Родината си, виждайки как колонизират страната ти. Нахалство или малоумие ли е, не знам…Но България и към днешна дата води объркана и противоречива външна политика, а на такива като нас никой няма доверие. винаги гледаме да се залепим за някой, сякаш ни е страх да започнем да дишаме самостоятелно…
Оказа се, че българите не могат да излъчат от средите си хора, които наистина да милеят за държавата и бъдещето на нейните граждани. България е една от победените в Студената война страни и системно се колонизира от победителите – англосаксите. Назначава ни се туземска администрация, вихрят се купени промивачи на мозъци, купени политици и магистрати, заграбват се и се изнасят националните богатства – природни изкопаеми, сиво вещество, цели поминъци, внасят се коли и дрехи втора употреба, храни със съмнително качество, ликвидира се армията и се изграждат чужди военни бази и центрове за управление, потискат се изконни национални ценности, насаждат се наркомания, проституция, чалгаджийство. Процесите в България не биха могли да бъдат обърнати дори и по насилствен, революционен път, просто защото липсва необходимото количество млади, мислещи хора. Или както казва големия професор Иво Христов : „Старци революции не правят“ А ако трябва да споменем патриотичните партии то: Българският партиен патриотизъм е особена стока – той лъже и в качеството, и в цената. За Бога, братя, не купувайте, стоката е залежала, а опаковката – макар и нова – е с пренабити номера. В това се уверихме нагледно и достатъчно. Политическите системи се сменят. Проблемът е, че в момента не се дава възможност на нови идеи да бъдат лансирани, макар че много хора в света говорят за това, че тази система не е добра. Аз съм гражданин на тази държава и изборът ми е категоричен, защото е дълбоко мотивиран. И всеки опит за назидание, или за претенция към моята държава – като „бивша територия“, засяга моето национално самосъзнание и визията ми за бъдещето. Протеста ми за това може да ескалира до сериозни предизвикателства срещу неолибералните надзиратели в България. Този вид уж глобализирана модерност, която беше наложена, отглежда „дърво без корен”, граждани без гражданство, хора без идентичност, без личност – родени гастарбайтери, безкритични наемни работници, чийто духовен хоризонт се простира между нистожната заплата и намаленията в някой магазин. Народ без поминък, остане ли и без памет, е свършен народ!Сериозно поставям въпроса : Защо ни откраднахте и миналото, и бъдещето?
Защо децата ми трябва да ви плащат заемите, които откраднахте?
До кога мислите, че ще ви търпим?
Последният ми въпрос е излишен! Вие изобщо не мислите! Трябва ние да помислим вместо вас! Защо сте все едни и същи – там вътре?
Мислите ли, че театъра, който играете пред всички, вече до болка не ни е втръснал? Мислите ли, че глупавите ви и манипулиращи общественото съзнание телевизии ще ви спасят накрая корумпираните и оцапани задници? Не мислите нищо за, никой! Мислите само как да си напълните джобовете.Нямам вече никакво съмнение: толкова организирана глупост не е възможна! Това е съзнателно и продължително осъществяван процес на изтриване на българската идентичност.
Всъщност в управлението на държавата ни вече повече от четвърт век на въпроса „Даваш ли, даваш?”, политическият отговор винаги е „Всичко давам, само да съм на власт!”Всичко си има край – трябват само смелост, родолюбие и решимост да служиш на родината и своя народ.
ИЛИЯ МИЛАДИНОВ