ЗА БЪЛГАРИНА НЯМА ДРУГА АЛТЕРНАТИВА ОСВЕН ДА ОЦЕЛЕЕ
България на всеки 30 – 40 – 50 години преживява по един страшен катаклизъм, по една ужасна икономическа и стопанска криза, която я занулява и тя започва от нула, от началото – така е било в 1879 година, така бе и в 1919 година и през 1946 година.
За тресавището, в което се намираме днес, липсват и идеи, дали и по какъв начин може да се излезе оттам. Задействал ли се е мощният механизъм, за който проф. Николай Генчев казваше: „Единственият реален инстинкт на българите е инстинктът за оцеляване и то поотделно.“ Важното е да се оцелява. Но не като общество, не като държава, не като национален проект. Поотделно!“ Да си призная за мен е учудващо това мнение.
Първо : дали се е задействал този „мощният механизъм за оцеляване“?
Второ : в България няма критична маса за натиск и за промяна на курса. Революции се правят от млади хора.
Младите хора на България не са тук. Моето дълбоко уважение към възрастните хора в страната, но с баби и дядовци ли ще сменяме политическия елит и статуквото?
Трето : Мисля поне в близко бъдеще проблемът на нашата страна е нерешим. Както винаги в историята ни нашите големи проблеми се решават само тогава, когато възникне сблъсък на глобално военнополитическо влияние и интереси на „по-големите“ и „по-силно развитите“ страни с геостратегически намерения и амбиции, и се измени радикално географските си влияния и ние тогава се скатаваме някъде където ни определят „големите началници“както се изразява Борисов. Нашите успехи или пък нашите падения в една или друга степен са били предопределяни от външния геополитически фактор
Разбира се, и ние много сме допринесли за това. Веднъж направен този избор, ние копаем надолу или градим нагоре. Правили сме и двете в рамките на миналия ХХ век.
Затова темата за по-далечните перспективи на страната ни днес е тема табу. Това е големият страх на всички нас. Това кара и толкова много хора да напускат страната – не заради проблемите в настоящето, а заради липса на нормално бъдеще и неизвестност, след като го няма, след като се мисли в краткосрочен времеви хоризонт всеки индивидуално мисли за спасението си.. Държава без суверенитет е полу мъртва държава.
Падаме в калта затъваме до шия в нея, виновни търсим, за да успеем невинни в калта да заспим до следващите избори. И … отново пак същото ! Но нека се върнем за малко в механизмите на властта и пълзящото предателство, които по громиха България. За съжаление тези, които откраднаха парите и активите на страната, никога няма да върнат нищо доброволно! А и няма кой и с какво да бъдат принудени да върнат откраднатото.
И България ще продължава да потъва!
Цялата политическа класа се е превърнала в колониална администрация на Брюксел и Вашингтон. И чинно изпълнява заповедите им и обслужва геополитическите им планове за България, а от скоро целия регион на Западните Балкани ще са новата колониална цел на ЕС и НАТО. Жалко и смешно е всъщност, че Б. Борисов си въобразява, че е голям посредник – лидер на Балканите , а то не е нищо повече от жалък слугинаж на „началниците“от ЕС и Вашингтон.
Наскоро се натъкнах на едно интервю на банкера Атанас Буров, което силно ме впечатли :
„Аз ги казах вече… Първо майката, второ родината, трето армията, българската армия, и четвърто Русия. Без Русия ние сме роби. Турция ни има зъб и ще ни изяде. Защото и петата й колона работи тихо, подмолно и ни минира отвътре. Ето защо казвам – който не обича Русия – независимо какво управление има тя – той е враг на България. А който говори лошо за войската ни – заслужава удар в тила и смърт… Армията е гаранция за живота на народа ни. Няма значение какво знаме развява – червено или зелено, трикольор или оранжево знаме – но щом е армия, тя е светиня, като майката, като родината.“
Силни и много правдиви думи, изказани от човек от царско време ! И тогава човек се замисля – Боже колко много тиня, мръсотия има в Родината ни, осеяна с гадни платени олигофрени, които са продали душите си на сатаната и „евроантлантическите ценности“. А не бяха ли тези същите продажни олигофрени, които бяха обещали на този народ да го отведат в благоденствието и справедливостта, а го замъкнаха в ямата на най-безпросветния и безчовечен капитализъм.
Причините за всичко това са обективни. Имат напълно престъпен характер и невъзможност да бъдат решени с политическа воля. Сигурно бацилът на властолюбието лети във въздуха като бацила на охтиката, съчетан с бацила на неолиберализма. Има-няма качества продажната твар го е хванала вече заразата и няма излекуване от нея. Бедата е ,че ние не можем адекватно да реагираме и защитим интересите си . Каква гадост доживяхме само, да ни втълпяват, че Русия може да нападне България, а ние да сме готови да воюваме срещу тях. Явно нещо се случва необяснимо. Загубили сме всичко, и морал, чувство за принадлежност на един велик народ, на една нация, оставихме се да ни манипулират бандити и мутри и да ни определят къде трябва да членуваме, кои трябва да мразим и обичаме. Оставихме се в ръцете на шайка безродници, които не само пари крадяха, а откраднаха човешкото в човека. Страх сковава обществото, оцеляването е модел на поведение, а политическата мафия ни обяснява, че жизнения стандарт на българина се е повишил и ние живеем в гарантирана сигурност с перспектива за светло бъдеще. Едва ли има някой да повярва на това ,но пък почти всички го знам това : Държавата е институция за кражби в особено големи размери, непрекъснато тормози поданиците си с какви ли не ненужни измишльотини с цел, колкото по бедни , толкова по лесно се манипулират и ръководят.
Наистина няма друг такъв народ като нашият, който да брани мизерията и нищетата си с думите „абе от лошо има и по-лошо“! Да, така е, но докато по този начин оценяваме лошото, кога ще постигнем доброто !
И затова и изборът, който правим винаги е между две злини !
Когато има избори ни се предлагат едни политици и други за да направим избор между тях и винаги избираме по-малкото зло, което се оказва пак зло ! И ето ти омагьосания кръг в които се въртим вече близо 30 г.
Може много неща да се напишат за „механизмите на властта и пълзящото предателство, което погроми България“. Видимо и признато от голяма част от специалисти нашата държава е в демографска клинична смърт. Тя стене и върви към своя неизбежен край.Това се вижда от анализите за миграцията, смъртността, и раждаемостта. Никакви вътрешни и външни мерки не биха я спасили. Такава ще е съдбата на много държави в днешния глобализиращ се свят, ако остане да съществува. Та дано по скоро се включи „мощният механизъм на инстинктът за оцеляване“
ИЛИЯ МИЛАДИНОВ