„Трансатлантическо партньорство за търговията и инвестициите“ може да ликвидира националните парламенти и съ
дебни системи.
Увлечени от предизборни дебати и изборни страсти политиците не намериха време и не отдадоха значение на задкулисното договаряне между САЩ и ЕС. Дори българските евро депутати нито един път не загатнаха за зловещия план на янките и васалните им европейски пратньори.Чудя се за какво са в Брюксел след като това е един много сериозен и зловещ план ,които ако се сбъдне България вече със сигурност едва ли ще оцелее.
България не прояви желание да засегне този проблем в публичните си изяви. Темата беше избегната по най-елементарния начин – дебати нямаше.
„Трансатлантическото партньорство за търговията и инвестициите“ (ТПТИ) представлява пакет от неизвестен брой споразумения между САЩ и ЕС. То е пореден и може би – да се надяваме! – последен опит на дивия капитализъм да спаси своите корпорации, като им даде правомощия, по-големи от тези на националните държави и техните правителства. Целта е корпорациите на САЩ и Западна Европа да могат безнаказано да грабят развиващите се, деиндустриализирани, декапитализирани, но богати на природни ресурси държавици като България. Пътят към този неограничен от държавни регулации грабеж минава задължително през необратимо унищожаване на държавния суверенитет. Европа трябва да се превърне в бездържавна територия, населена от консуматори, нямащи право на глас дори в собствените си държави.
Най-важното, което трябва да се знае за ТПТИ е, че то дава политическа власт на чуждите корпорации във всяка една държава, която са си набелязали за разграбване.Нейният народ вече не е върховен суверен. Върховен суверен е чуждият „инвеститор“.
„Партньорството“ предвижда чуждите „инвеститори“ да могат да съдят правителството на дадена държава, ако то не ги пусне да „инвестират“ в нея. Или, след като ги е пуснало на своя територия, се опитва да регулира дейността им, за да спаси населението си от техните престъпления. За този случай ТПТИ дефинира „пропуснати ползи“ и даже „мислими щети“ (!?), нанесени на корпорацията, за които тя предявява иск срещу правителството. Тук идва най-страшното. Съдебните дела ще се водят пред специално създадени чужди (за държавата-мишена) трибунали, чиито решения осъденото правителство няма право да обжалва.
Иначе казано, парламентите и съдебните системи изчезват като „враждебни на свободната търговия“ (цитирам ТПТИ), а правителствата стават прости пазители на чуждия корпоративен интерес.
Забележете – чуждият инвеститор може да съди държавата (народа, нацията), но държавата няма право да съди чуждия инвеститор пред никаква инстанция.
Чуждите корпорации могат да съдят държавата и “във всички случаи на размирици, въстания, граждански войни и други форми на нарушаване на обществения ред”, ако преценят, че подобни събития накърняват печалбите им. Стачките и всякакви други форми на протест на техните народи срещу корпоративния грабеж на чуждия колонизатор са забранени! Иначе протестиращите ще плащат още и още милиарди на инвеститора.
/статията е написана благодарение на взета информация от различни медии/
INTER